Приятели Мои

by Людмил Станев, Кольо Карамфилов (Illustrator)

Имаше такъв един италиански филм - мисля, че беше на Моничели. Но сега, като си разказваме някакви истории, се сещам, че и аз имам много такива с моите най-близки приятели. Може и цяла книга да се получи от тези истории. Та нали "Швейк" така е написана. Седят приятелите в кръчмата, Хашек измисля и разказва и така - вечери наред. Този път ще ви разкажа за нашите невероятни истории с моя приятел К. К. Той е художник и с него се знаем много отдавна, даже преди да се познаваме. Аз съм му подарил два-три мои разказа (с този ще станат четири-пет). А топ на мене - картини. От двадесет и осем години сме неразделни, а дори на два-три пъти делихме едно ателие. Художникът, освен че е талантлив, има страшно много метафори в главата си и затова много често ситуациите, в които изпадаме, са като от филм...
Из „Приятели мои”


Людмил Станев, „Приятели мои", изд. „Ателие'89", 2008
„Приятели мои" е подарък за всички, които помнят и харесват книгите на Людмил Станев от 90-те. Тези кратки разкази са наистина един от съвременните образци на жанра у нас. За тях разказването на истории е самата същност на литературата (Неслучайно някъде в книгата се споменава Швейк). И успяват да разкажат битието откъм смешното и странното, без от това то да загубва дълбочината или дори трагизма си - точно според споделената в тях представа, че „смешното и тъжното са като сиамски близнаци в абсурдния ни живот".
Литературен Вестник

84 pages, Paperback

First published January 1, 2008

About the author

Людмил Станев е български писател, публицист, сценарист, медик по образование. Автор на книгите „Няма такава книга“, „Неприятният татарин“, „Ненакърнимо“, „Малка нощна приказка“ (награда „Христо Г. Данов“ за детска литература, съвместно с илюстратора Красимир Добрев), „По-малко“, „Приятели мои“, „Рязко“.

Reviews

[Vasko Genev · Rating 5 out of 5]

Людмил Станев е върха, чудесен хумор! Супер кратки разкази/истории, всяка една от тях ... би могла да бъде и тъжна, би могла да бъде и смешна, зависи от това кой я разказва. Но тъй като я разказвам аз, ще се постарая да бъде смешно-тъжна. Наподобяват структурата на вицовете, можеш да си ги препрочиташ по всяко време с кеф.

[Tzeck · Rating 4 out of 5]

Ако трябва да се придържам към скорошното си първично впечатление, че Людмил Станев е българският Даниил Хармс, то във втората си книга ("Ненакърнимо") Людмил Станев е Даниил Хармс, преживял войната. А в третата ("Приятели мои") - Даниил Хармс, преживял преживяването на войната. А всъщност, разбира се, Людмил Станев не е никакъв Даниил Хармс, а си е Людмил Станев. А аз продължавам да потъвам в творчеството му като плажно масло в дупето на манекенка. Чак си завиждам.

[Ангѣлъ · Rating 3 out of 5]

История за мечката Сара, циганина Руси, локомотив и Млечният път

[Vessy · Rating 5 out of 5]

100 % Д-р Станев... дори да Ви разплаче, действа като антидепресант :)