"Градът на кучетата" е първият роман от поредицата "HOLY FOOL". Една и съща жена загива в Калифорния и в София. Разследването на нейния живот води американеца Гордън Шел от кабинетите на министри до калта на крайградските гета.
Георги Илиев (1973) е завършил „Журналистика и масови комуникации“ в Американския университет в България и магистратура по драматургия в Университета на Калифорния, Лос Анджелис (UCLA). В Лос Анджелис е поставил три свои пиеси, работил е за Академичните награди (Оскарите) и е издал критическата антология „Класически монолози от Есхил до Бърнард Шоу“ съвместно с Леон Кац, заслужил професор на Йейл. Първият му роман – „Животът и смъртта на г-н Илиев“, ИК "Жанет 45" – получи специална награда в Националния конкурс за дебют „Южна пролет“.
Прочетох някъде да се спряга заедно с "Разруха" като добра книга за прехода и я предпочетох, понеже наскоро бях приключила с "Чудовището" на Зарев и не ми се четеше повече от него, а се каза и че тази била по-брутална - обещание, на което никога не мога да устоя. Още от първата сцена с циганчето, което намира труп на бунището, знаех, че ще бъде спазено, и наистина, мрачната атмосфера така се сгъстява, че в един момент само да стане дума за само момиче на улицата и, о, не, въображението ти тръгва да чертае най-ужасни сценарии. И с пълно право, защото особено за една жена всяко пространство може да крие риск - от бащиният й дом, през работното й място и дискотеката, та даже до алма-матер, а какво остава за враждебните улици на един град, в който всичко живо, от каналния плъх до министър-председателя, следва законите на джунглата. Хареса ми и че образите на самите жени не са захаросани - връстничките са им съднички, конкуренция или в най-добрия случай - компания по банкетите, по-възрастните им сводничат, а самите те от малки мечтаят да бъдат пожелани от някой мъж и са готови буквално на всичко, за да го постигнат. Всичко това, разбира се, не ги прави по-малко жертви, напротив, показва до каква огромна, непоправима дълбочина стига проблемът. По същия начин е разгледана и другата голяма тема в романа, "циганският въпрос": без илюзии и оттам - с истинско състрадание. Защото ако трябва да разкрасяваме жертвите, за да им съчувстваме, вече не съчувстваме на тях. Интересно е да се отбележи, че преди 15 години, когато излиза романът, упражняването на дискриминация явно не се е свързвало само с нацитата от гетото като сега, ами с повече слоеве - лекари, журналисти, даже със собствените им представители "с костюм". Като че ли го е имало разбирането, че в основата й не стои етническа, а социална нетърпимост от елит към всички надолу по веригата. Преливането между старата власт, новата власт и престъпния свят е третата тема на романа и се развива по познатия сценарий - старите номенклатурчици се оттеглят и като едни аристократи предават щафетата на буквалните си наследници, които на свой ред стават господари както във ведомствата, така и на улицата. Текстът също не е лош, даже в някои отношения - четивност, прилични диалози, само две скапани сравнения за всичките почти 400 страници - превъзхожда някои уж образци на високата ни литература. Какъв ми е проблемът тогава? Ами много е трудно да вплетеш всички тези аспекти в едно цяло и тук не се е получило. Много от тях остават странични за историята, а все пак интегрираните са разработени по нелеп начин, героите са неправдоподобни, изводът - заблуда, която може да се окаже и опасна. В крайна сметка се е получил един не много вълнуващ политически трилър с елементи на розов роман. Идеалистичен агент от ФБР, дошъл в София по работа, се влюбва в родна циганка и решава да я спаси. Той, още повече с неговата професия, все едно не идва от Ел Ей, ами от писана саксия и в България за първи път се сблъсква с мизерията на личните и обществените отношения. Дори след като разбира какво е преживяла възлюбената му, продължава да смята, че мракът е ВЪВ НЕЯ, и да вярва в победата на "прогреса, доброто и любовта". Тя пък въплъщава маркираните проблеми само повърхностно, за да може същевременно да послужи като символ за емпауърмънт и разбира се, да осигури интересния от гледна точка на романа образ на фаталната жена. Компанията, в която попада, е готова да я изхвърли от движеща се кола заради една реплика на въпреки, разбираш ли, но тя е толкова яка, че някак си успява да рулира в тая среда. Уж и илюзии не са й останали, но пак мечтае да се омъжи или поне да използва брака си като трамплин към Страната на неограничените възможности, където вече всичко ще е наред. За оправдание на автора и за мое успокоение, че не съм си изгубила времето, си измислям алтернативно обяснение. Може пък тази наивност да е мистификация; още един пласт от предупреждението: момичета, не се залъгвайте! Не си мислете, че заради екзотичната ви красота тукашните бруталяги ще станат романтици или че някъде другаде кучетата са питомни! В крайна сметка, героят изобщо се задвижва в пространството след убийство във "великата" Америка! (Или то не е част от нея, щото се случва между "непригодни имигранти", хе-хе...) Но като гледам, че авторът е американски възпитаник и е живял, а може би и още живее в Щатите, и преброя всички пъти, в които на страниците на книгата твърди как там е коренно различно, може би наистина вярва, че вземеш ли гражданство, следва само светлина.