What do you think?
Rate this book
Страната на сънищата #1
Любими Попътечо
Страната на сънищата и нейният народ – попътечовците, са останали без крал. Наследникът е изчезнал. Зловещата Сянка с армията си от кошмари се опитва да завладее не само земята на попътечовците, но и света на хората.
Няма по-важна задача за стария магьосник Фърн Руис от тази, да намери малкия принц и да го върне в Страната на сънищата, защото само той може да спаси своя народ.
Няма по-важна задача за стария магьосник Фърн Руис от тази, да намери малкия принц и да го върне в Страната на сънищата, защото само той може да спаси своя народ.
- GenresFantasyMiddle Grade
264 pages, Paperback
2 people are currently reading
35 people want to read
About the author
Юлия Спиридонова – Юлка
30 books72 followersЮлия Спиридонова – Юлка е родена на 30.10.1972 г. в София, в семейството на художници. Работи като сценарист и райтър на свободна практика. Има над 400 заснети сценария, излъчени по БНТ. Автор е на няколко куклени поредици за „Лека нощ, деца“ и на седмичното тийн предаване на БНТ „Здравей“ – за интернет и електронни игри. Автор е и на приказни поредици за деца (сп. „Родители“, сп. „Диалог“ – Холандия) и на куклена пиеса. Публикувала е разкази в български литературни списания, но голямата ѝ любов е литературата за деца. Издадени книги: „Гугулетата“ (1999), „Приказки за гугулета“ (2000), „Приключения с Джиго“ (2003), романът „Любими попътечо“ (2007), спечелил конкурс на СБП, романът за тийнейджъри „Тина и половина“ (2009), първи роман от фентъзи трилогия „Страната на сънищата. Любими попътечо“ (2009) и „Кръстьо, частен детектив. В Долната земя“ (2009). На първите две книги е и илюстратор. Омъжена, с двама сина.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
March 23, 2015
Признавам авторката има толкова много идеи и фантазия, че чак и се чудя от къде. Толкова е подробна, изпипваща...
Проблемът при мен с книгата е, че явно не й е момента /то си е отвсякъде така де - пораснала съм/.
Проблемът при мен с книгата е, че явно не й е момента /то си е отвсякъде така де - пораснала съм/.
January 16, 2016
Прекрасна изненада за мен.
Един цял свят от фантазия ....
Един цял свят от фантазия ....
May 28, 2021
Обикновено, като чета някоя книга, въображението ми я визоализира като игрален филм. С "Любими Попътечо" за първи път ми се случва да си представям всичко като анимационен филм, при това - японска анимация от рода на Howl's Moving Castle. Дано чрез Сторител този позабравен шедьовър на родната детска литература получи своя заслужен ренесанс.
November 30, 2013
Нека ви разкажа за една прекрасна поредица от разред фентъзи за млади възрастни и подрастващи, която може не просто да съперничи, но и да подмине с много обиколки стотици високо акламирани чуждоземни творения, които някак намират преводачи и издатели по нашенските земи. А си имаме толкова добра родна фентъзистка като Юлка… Но нека да не бъда голословна и да подкрепя хайването ми с нещо като теза и с още малко възторжени писъци.
Историята е наистина добра, ако и да не е от най-оригиналните – момче от нашия свят се оказва попътечо – водител на сънуващите, живеещи зад ръба на измеренията, в страна населявана от съноводачи, кошмари и нощни съновидения. Момчето носи прозаичното име Иво, но не живее по нашите ширини, и все пак му е присъдено да изпита изключително достоверно , кофти училищно детство, с все първите любови, насилието, учителския произвол и смъртта на роднините в най-неподходящия за детската душа момент. И изведнъж му е зададена величавата задача да спасява няколко свята едновременно, щото е избрания или по-скоро единствения останал потомък на поизгинал царски род със специални сили. Клишенце - да, но в изпълнението е най-добрата част от работата на Юлка – героите не се учат автоматично по ускорения курс за младши спасители на светове, а се развиват постепенно – по пътя на страха, отрицанието и смутеното приемане на висшата роля, тъй като няма кой друг, а посланието е ясно и едно от най-трудните за възприемане – ако вярваш в себе си , ще повярват и другите.
Въобще посланията са изключително важни и неочаквано правилни като идеология в тези книги – бъди уверен и половината успех е до теб, но трябва да работиш усилено и да се промениш, за да завоюваш другата част; няма как да определиш кои са приятелите ти и кои – враговете, но всички са хора и първо следват своите интереси, а след това ги е грижа за останалия свят; никога не прощавай измените, тъй като опростените рядко си заслужават и се завръщат почти винаги за отмъщение; добротата и наивността си имат своята цена, и тя трябва да се осъзнае; всяко действие има своите последствия и причини; дори роднините и най-близките ни не са безгрешни и често правят ужасяващи неща… Мога да продължавам до безкрай. Всичко важно, трудно за споделяне, още по-трудно за разбиране, въобще цяла една философия на порастването скрита зад няколкостотин страници наглед изключително простичка и доста прилична детска историйка. Няма как да не съм впечатлена.
Е, не всичко е цветя и рози. Имам голям проблем с третата част, която се различава рязко от първите две – изглежда сякаш е писана под натиск от издатели и читатели, а не като израз на силен творчески импулс. Все пак историята е имала нужда от финал, който обаче не е идвал някак от само себе си, и затова са включени разни клишета като злите от човешкия свят се опитват да изхвърлят токсични отпадъци във фентъзийния ( много тип Капитан Планета, мхм ), героите започват мистериозно да се мотаят и да си разказват приказки и легенди на сто народа, а цар Иво започва някак странно да се държи отново като съседското хлапе, а не като спасител на вселени. Не казвам, че не е добра книгата като цяло – когато говорим за автор-майстор като Юлка, дори и тази книга е неимоверно добра, но същевременно много назад от първите две и малко разочарова на общия фон на поредицата. Все пак като цяло книжките са страхотни, и няма сила във вселената , която да ми попречи да ги препоръчам на читатели от всяка възраст. Понякога имам нужда да прочета нещо толкова добро с българско име на корицата, ей така, някак патриотично ми разцъфтява в глобализаторската душица.
Историята е наистина добра, ако и да не е от най-оригиналните – момче от нашия свят се оказва попътечо – водител на сънуващите, живеещи зад ръба на измеренията, в страна населявана от съноводачи, кошмари и нощни съновидения. Момчето носи прозаичното име Иво, но не живее по нашите ширини, и все пак му е присъдено да изпита изключително достоверно , кофти училищно детство, с все първите любови, насилието, учителския произвол и смъртта на роднините в най-неподходящия за детската душа момент. И изведнъж му е зададена величавата задача да спасява няколко свята едновременно, щото е избрания или по-скоро единствения останал потомък на поизгинал царски род със специални сили. Клишенце - да, но в изпълнението е най-добрата част от работата на Юлка – героите не се учат автоматично по ускорения курс за младши спасители на светове, а се развиват постепенно – по пътя на страха, отрицанието и смутеното приемане на висшата роля, тъй като няма кой друг, а посланието е ясно и едно от най-трудните за възприемане – ако вярваш в себе си , ще повярват и другите.
Въобще посланията са изключително важни и неочаквано правилни като идеология в тези книги – бъди уверен и половината успех е до теб, но трябва да работиш усилено и да се промениш, за да завоюваш другата част; няма как да определиш кои са приятелите ти и кои – враговете, но всички са хора и първо следват своите интереси, а след това ги е грижа за останалия свят; никога не прощавай измените, тъй като опростените рядко си заслужават и се завръщат почти винаги за отмъщение; добротата и наивността си имат своята цена, и тя трябва да се осъзнае; всяко действие има своите последствия и причини; дори роднините и най-близките ни не са безгрешни и често правят ужасяващи неща… Мога да продължавам до безкрай. Всичко важно, трудно за споделяне, още по-трудно за разбиране, въобще цяла една философия на порастването скрита зад няколкостотин страници наглед изключително простичка и доста прилична детска историйка. Няма как да не съм впечатлена.
Е, не всичко е цветя и рози. Имам голям проблем с третата част, която се различава рязко от първите две – изглежда сякаш е писана под натиск от издатели и читатели, а не като израз на силен творчески импулс. Все пак историята е имала нужда от финал, който обаче не е идвал някак от само себе си, и затова са включени разни клишета като злите от човешкия свят се опитват да изхвърлят токсични отпадъци във фентъзийния ( много тип Капитан Планета, мхм ), героите започват мистериозно да се мотаят и да си разказват приказки и легенди на сто народа, а цар Иво започва някак странно да се държи отново като съседското хлапе, а не като спасител на вселени. Не казвам, че не е добра книгата като цяло – когато говорим за автор-майстор като Юлка, дори и тази книга е неимоверно добра, но същевременно много назад от първите две и малко разочарова на общия фон на поредицата. Все пак като цяло книжките са страхотни, и няма сила във вселената , която да ми попречи да ги препоръчам на читатели от всяка възраст. Понякога имам нужда да прочета нещо толкова добро с българско име на корицата, ей така, някак патриотично ми разцъфтява в глобализаторската душица.
January 11, 2019
Отново изпод перото на Юлия Спиридонова излизат и „Любими попътечо“, „Кралска кръв“ и „Иглата на Лабакан“ – фентъзи трилогия за „Страната на сънищата”, чийто престолонаследник е в неизвестност. Отсъствието на принца позволява на мрака и сенките да нахлуят и да превърнат сънищата в кошмари… Написана с размах и преклонение към приказната традиция, „Страната на сънищата” е серия, която буди у нас искрено възхищение.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews