Морава звезда кървава

by Константин Петканов

Започва Първата световна война и мъжете от село Сувидол отиват на фронта. Как живее българина по време на войната, как се променя психиката на мъжа на фронта и на жената, останала сама у дома - как се разпадат обичайните семейни връзки и привързаността към своето и земята - затова разказва по един трогателен и топъл начин романът. В него още е представена по един оголен, осъдителен начин военната служба на обикновенните войници и лошата (несправедлива) организация на войската...

345 pages, Paperback

First published January 1, 1934

About the author

Константин Петканов е роден на 12 декември 1891 в село Каваклия, Лозенградско в семейството на българския свещеник, Никола Костадинов Петканов, взело участие в черковната борба и в Илинденско-Преображенското въстание от 1903. Негов брат е Димитър Петканов. През 1907 година Константин завършва българската мъжка гимназия „Петър Берон“ в Одрин. В от 1910 до Балканската война учителства в Малко Търново, Ениджия – Лозенградско и Бунархисар, Източна Тракия.

Малко преди избухването на Балканската война (1912 – 1913) Петканов се преселва в България и учи славянска филология в Софийския университет. През 1913 постъпва като доброволец в Македоно-Одринското опълчение.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) завършва школата за запасни подпоручици в Скопие, чийто началник е полковник Борис Дрангов, и взема участие във войната. След края ѝ (1919 – 1920) Константин Петканов учителства в Созопол, а през 1921 се премества в Бургас. Председател е на музикалното дружество „Родни звуци“ и библиотекар в Общинската библиотека. През 1926 завършва библиотекарски курсове. От 1930 се преселва в София. През 30-те на 20 век сътрудничи на списанията „Златорог“, „Завет“, както и на „Философски преглед“, редактиран от Димитър Михалчев. Трайни следи оставя запознанството и приятелството му с Илия Бешков. Библиотекар на Българо–югославското дружество (1933 – 1934) и член на масонска ложа. [1]

През 1942 е поставена танцовата драма „Нестинарка“ на Марин Големинов по едноименния разказ на Константин Петканов.

След Деветосептемврийския преврат става Директор на културата в Министерството на информацията (1944 – 1947).

Редактор е на списанията „Тракия“, „Балкански преглед“ (от 1946).

Той е един от водачите на Тракийската организация – член и секретар на Тракийския комитет.

През 1945 Константин Петканов става академик на Българската академия на науките. Той е и член на Съюза на българските писатели. Умира от инфаркт на 12 февруари 1952 г.

Личният му архив се съхранява във фонд 1694K в Централен държавен архив. Той се състои от 153 архивни единици от периода 1909 – 1981 г.

Reviews

[Metodi Markov · Rating 3 out of 5]

Всеки вижда войната различно, но винаги е лично.

Авторът на тази книга е пряк участник в три войни - Балканската, Междусъюзническата и ПСВ. Те не донасят нищо добро на народа ни и след края им, милиони българи са бежанци бедни или остават под игото на новите и още по-жестоки поробители - сърби, гърци и румънци.

Описва промените в селата по време на ПСВ и в хората запратени из окопите, в името на един идеал, който не всички разбират - обединена България. Авторът, макар и с явно леви убеждения е написал една според мен до известна степен правдива история, която на мнозина би се видяла неудобна.

Достоверно ми се струва и описанието на войнишкото въстание, прадядо ми е участник в него и е един от малкото оцелели след разгрома му. До края на живота си е съжалявал, че се е поддал на пропагандата и е че взел участие в него. Особено, когато другарето са дошли да му вземат насила кравите и земята за ТКЗС-то...

Военната проза е тънък занаят и аз определено предпочитам тази на Йовков и на Цончо Родев, но стана добре, че се запознах с този кратък роман на Петканов. Една друга гледна точка никога не е излишна.

Моята оценка - 3,5*.

За зловещите последици от загубите във войните можете да прочетете в книгата на Анри Пози "Войната се завръща".

https://www.goodreads.com/book/show/1...

[Цветозар · Rating 5 out of 5]

Атентат-отрова, чието въздействие е равносилно на цианкалий. Така оприличават романа на Константин Петканов, когато излиза. Истината е, поне на мен така ми се струва, че "Морава звезда кървава" не е цианкалий, а чаша студена вода, ако някой ще има представа какво е разочарованието от фанатизма на "Войните за национално обединение" то би било доброволец в три войни, роден в Каваклия, днешна Турция, живял този идеал за няма и няколко месеца между балкансктие войни. Петканов не ми се струва като страхливец, нито като държавен изменник, въпреки че явно има някой леви убеждения (които за времето преди 1945 са съвсем друго нещо, каквото и да си говорим). Може би това точно разпалва толкова реакциите на военните, които искат да го лишат от медалите му, сякаш не ги е заслужил с храбростта си на фронта, след като смее да критикува войните.

Интересно е, че Димо, героят олицетворяващ анти-военния сантимент на Петканов, не е позитивен герой, той не е смел социалист борещ се за народа си, напротив, доста ограничен и глупав селянин е, виновен за почти всеки типичен грях на един пропаднал човек, от пиянство, до блудство, до държавна измяна. Велика повече оприличавам на службата, която Петканов дава за държавата си, до последно трудейки се да задържи дома си, макар и напразно.

В края на романа Димо най-накрая изтрезнява, върнал се от войната окончателно, тя приключва за него, когато забелязва че родната му къща се нуждае от него, семейството му се нуждае от него. За съжаление изтрезняването от войните не променя последствията им, и той губи всичко, както Петканов губи родния си град, останал зад българската граница.

[Polina Koycheva · Rating 5 out of 5]

Ярка антивоенна творба, показваща въздействието на войната върху човека, която го превръща в незначителен скот. Дълбоко анализиран е и обикновеният женски образ, обвързаността му с традициите, както и силата и търпението, които притежава българката. Романът остави следа в съзнанието ми.