Синдикатът на домашните любимци

by Elena Alexieva

В новата си книга Елена Алексиева примамва читателя в един опасен свят, в който зловещото и забавното вървят ръка за ръка. Посоката е неизвестна, а познатото сякаш на всяка крачка залага капани. Сред историите, които „Синдикатът” разказва, са тази за пенсионирания британски полковник, напуснал родината си, за да заживее като жена; на група маскирани като животни деца, които си играят на отвличания с неясна идеологическа цел; на мъртъв герой от компютърна игра, пътуващ към отвъдното; на млада жена, която, в опит да си върне любовта на съпруга си, решава да се снима в порнофилм; на трудовата колония на Кранак, където вечният живот е най-страшното наказание.

Genres: Unfinished

272 pages, Paperback

First published January 1, 2010

About the author

Българска писателка. Автор е на две стихосбирки: „Бримка на сърцето“ (1994) и „Лице на ангел-екзекутор“ (1996). Следват романът-дневник „Синята стълба“ (2000), издаден от ИК „Балкани“, сборниците с разкази „Читателска група 31“ (2005, награда за нова българска художествена проза „Хеликон“ за 2006 г.), „Кой?“ (2006, по библейски сюжети) и романът „Рицарят, дяволът, смъртта“ (2007) от ИК „Колибри“. От същото издателство е и най-новата ѝ книга, „Тя е тук“ (2009).

Завършила е английска гимназия и Международни икономически отношения (УНСС). Доктор по семиотика (НБУ).

Reviews

[Dan Kamenov · Rating 4 out of 5]

Прекрасна и странна проза. В странността й се таят и най-слабата и най-силната страна на авторката. Героите са колкото земни и живи, толкова и не-вероятни и немислими.

[Borislava Velkova · Rating 3 out of 5]

След поредица от по-скоро неудачни четива имах нужда от глътка свеж въздух и бях убедена, че Елена Алексиева ще ми я осигури, затова и посегнах към сборника, въпреки че въобще не му беше ред. Първият разказ, Април, за една "смела жена, твърда", чийто образ се колебае между чудовище и жертва, беше жесток, така че се наместих по-удобно в стола. Но май нямаше много за какво. Не че разказите са лоши, даже половината си ги отбелязах с усмихнат емотикон, но някак си никоя идея или образ не останаха с мене след края.

Разбира се, езикът е безупречен, ужасно ми харесва и вече познатата структура: отначало авторката те повежда като дете през абсолютно непозната територия с обещание за вълнуващи разкрития, но по средата на пътя те оставя и ти се налага сам да решиш как да се чувстваш. Тази преобладаваща неангажираност с конкретни морални послания и разбира се сходната особнящина ми напомни за последното, което четох от Саяка Мурата - Life Ceremony. Тука обаче историите като че ли не предизвикват толкова мощна емоционална реакция, която един вид да ги завърши. Продължавам да не съм фен и на явно отличителната за авторката ирония, която, от една страна, е твърде лековата за драматичния ми натюрел, а от друга, се усеща някак злонамерена.

Иначе Двама, Порно и Господин Бао са чудесни, пълнокръвни разкази. Неочаквани, брилянтно изградени и смущаващи, или всички неща, заради които ценя Елена Алексиева толкова много. Сняг, Синдикатът на домашните любимци и Джейми и полковникът в смайващ детайл предвиждат обществени явления, които ми се струва, че през 2010, когато излиза сборникът, поне в България още не бяха на дневен ред, и в тоя смисъл изглеждат почти пророчески. Матилда, Лунапарк и Чадърът пък ги виждам като доста сполучливи упражнения върху различни направления в изкуството и поп културата - респ. върху латиносериалите, хоръра и импресионизма - като последният, заради френската нишка и зелено-белия чадър - подозирам, че е съчинен по Разходката на Моне. Обзалагам се, че има още много "препратки", които сигурно е адски забавно да залагаш, а и да откриваш, но за мене това само по себе си не води доникъде. Историята за Кранак и Мелания в три разказа също е за отбелязване, но вече с предимно отрицателен знак. Прилича ми на халюцинация на Леонора Карингтън, но с ясна, дидактична логика, демек ни риба, ни рак, и въпреки че ме отведе до темата за емигрантския живот или пък за по-общия Преход, които са ми еднакво близки, изобщо не ме грабна.

Като цяло съм по-скоро разочарована, но само на фона на големите си и напълно оправдани очаквания към Елена Алексиева, иначе книгата е повече от прилична.

[Петър Керкелов · Rating 3 out of 5]

В този сборник има доста интересни идеи. Доста и като количество и като качество.
За почти половината от разказите обаче мога да кажа, че има един момент, в който си казвах ако свърши тук ще е доста добра историята, но той, разказът, продължава и продължава и накрая впечатлението вече не е като от добър разказ.

[Борислава Иванова · Rating 4 out of 5]

От първия ми допир с автора оставам приятно впечатлена.

[Kaloyana · Rating 2 out of 5]

Za syjalenie ne mojah da dovyrsha tazi kniga. Ne byrzam da si kaja mnenieto, zashoto e vyzmojno da se dylji na tova, che ia zahvanah sled Romain Gary, no... slabichko mi se vidia i tiagostno i plosko.