What do you think?
Rate this book
Каталог на душите По
Чета непрекъснато за душата. Искам да зная къде е. Удобно ли й е. В едни китайски трактати по медицина попаднах на много достоверно обяснение. Душата ХУН се помещавала в черния дроб. Имаме един дух. ШЕН. Много е важен. Намира се в сърцето, но ако добре се грижиш за него, премества се на тайното място - под сърцето и над бъбреците... Белите дробове са пълни с души. ПО. Душите ПО!
- GenresBulgarian Literature
184 pages, Paperback
First published January 1, 2001
2 people are currently reading
10 people want to read
About the author
Мария Станкова
11 books9 followersМария Станкова е български писател, поет и сценарист.
През 1975 г. завършва СМУ “П. Пипков” със специалност виолончело, а през 1978 г. — ИМХК към Българската държавна консерватория със същата специалност. От 1979 до 1982 г. работи помощник-режисьор във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, а от 1982 до 1987 г. — като помощник-режисьор в ДМТ „Ст. Македонски“. Работила е като редактор във в-к „Литературен форум“ и списание „Заедно“. През 2005 работи като сценарист в предаването „Защо не“ с Марта Вачкова. Понастоящем е главен редактор на списание „Книгите Днес“ и списание „Мъжът“ и сценарист на кукленото политическо шоу „Говорещи глави“ по TV7.
През 1998 г. излиза първата ѝ книга — „Наръчник по саморъчни убийства“ със съдействието на фондация „Сорос“. Книгата става „Книга на годината“ на конкурса, организиран от фондация „Огнище“. През 1999 г. пиесата ѝ „За ръбовете на кръга“ печели трета награда на Конкурса за млада българска драматургия, организиран от фондация „Концепция за театър“ и специалната награда на името на Маргарит Минков за философско осмисляне на действителността. През 2000 г. идеята ѝ за сценарий „Катунарка“ печели наградата на СФД. През същата година разказът „Балкански напеви“ печели единствената награда за проза на Конкурс, посветен на 150-годишнината от рождението на Иван Вазов и Захарий Стоянов.
През 2002 г. сценарият ѝ „Маймуни през зимата“ печели субсидия на НФЦ. Филмът е завършен (реж. М. Андонова). „Маймуни през зимата“ печели наградата на Фестивала в Карлови вари, „Златна роза“ на фестивала във Варна и е определен да представлява България в конкурса за наградите „Оскар“. Филмът е награден и от НФЦ за най-добър филм за 2006 г.
През 2003 г. радиопиесата ѝ „Житейският път на блатните скокливци“ е номинирана за наградата на Радио ВВС — Лондон. През 2004 г. сценарият ѝ със заглавие „Бюро за нестандартни услуги“ печели конкурса на БНТ за игрален филм с режисьор Николай Волев. (Филмът не е реализиран.) През 2006 г. филмът „След няколко часа“, по новелата ѝ „Часовникарят“, печели наградата за студентски филм „Рано Пиле“ и „Джеймисън“ (реж. Николай Тодоров).
Мария Станкова е публикувала поезия, проза и публицистика в списанията „Ах, Мария“, „Витамин В“ и „Съвременник“, вестниците „Култура“, „Капитал“, „Труд“ и „Сега“.
През 2007 г. романът ѝ „Трикракото куче“ печели Наградата на публиката в литературния конкурс „Български роман на годината“, организиран от фондация „ВИК“.
През 1975 г. завършва СМУ “П. Пипков” със специалност виолончело, а през 1978 г. — ИМХК към Българската държавна консерватория със същата специалност. От 1979 до 1982 г. работи помощник-режисьор във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, а от 1982 до 1987 г. — като помощник-режисьор в ДМТ „Ст. Македонски“. Работила е като редактор във в-к „Литературен форум“ и списание „Заедно“. През 2005 работи като сценарист в предаването „Защо не“ с Марта Вачкова. Понастоящем е главен редактор на списание „Книгите Днес“ и списание „Мъжът“ и сценарист на кукленото политическо шоу „Говорещи глави“ по TV7.
През 1998 г. излиза първата ѝ книга — „Наръчник по саморъчни убийства“ със съдействието на фондация „Сорос“. Книгата става „Книга на годината“ на конкурса, организиран от фондация „Огнище“. През 1999 г. пиесата ѝ „За ръбовете на кръга“ печели трета награда на Конкурса за млада българска драматургия, организиран от фондация „Концепция за театър“ и специалната награда на името на Маргарит Минков за философско осмисляне на действителността. През 2000 г. идеята ѝ за сценарий „Катунарка“ печели наградата на СФД. През същата година разказът „Балкански напеви“ печели единствената награда за проза на Конкурс, посветен на 150-годишнината от рождението на Иван Вазов и Захарий Стоянов.
През 2002 г. сценарият ѝ „Маймуни през зимата“ печели субсидия на НФЦ. Филмът е завършен (реж. М. Андонова). „Маймуни през зимата“ печели наградата на Фестивала в Карлови вари, „Златна роза“ на фестивала във Варна и е определен да представлява България в конкурса за наградите „Оскар“. Филмът е награден и от НФЦ за най-добър филм за 2006 г.
През 2003 г. радиопиесата ѝ „Житейският път на блатните скокливци“ е номинирана за наградата на Радио ВВС — Лондон. През 2004 г. сценарият ѝ със заглавие „Бюро за нестандартни услуги“ печели конкурса на БНТ за игрален филм с режисьор Николай Волев. (Филмът не е реализиран.) През 2006 г. филмът „След няколко часа“, по новелата ѝ „Часовникарят“, печели наградата за студентски филм „Рано Пиле“ и „Джеймисън“ (реж. Николай Тодоров).
Мария Станкова е публикувала поезия, проза и публицистика в списанията „Ах, Мария“, „Витамин В“ и „Съвременник“, вестниците „Култура“, „Капитал“, „Труд“ и „Сега“.
През 2007 г. романът ѝ „Трикракото куче“ печели Наградата на публиката в литературния конкурс „Български роман на годината“, организиран от фондация „ВИК“.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
July 8, 2010
Хубаво написана книга, но ми идва в повече цялото това отчаяние, ненавист, тъга с които е описан живота. Много мрачно, а ми се чете позитивна, животолюбяща книга.
March 11, 2021
Харесва ми как пише Станкова. Но наистина е доста песимистипно и на моменти цинично описана действителността. Няма нищо общо идеята за душите с всички телесни функции, дребнавости, за които става въпрос. Лично на мен този уклон за потъване в битовизма при българските писатели ми е вече дотегнал.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews