Ранни творби. Ана Дюлгерова. Капитан. Последният езичник

by Яна Язова

В тома са събрани ранните белетристични творби на Яна Язова.

Ана Дюлгерова (1936) е впечатляваща фреска на българското политическо блато и на бунта срещу зловонието му на младата героиня. Дебютният роман с пловдивски сюжет на Яна Язова е реквием и на една невъзможна любов.

Капитан (1940) е първият ни роман за наркотрафика, платената любов и крушението на идеалите. Той е творба, поразително вписваща се в търсенията на модерния европейския роман.

Драмата Последният езичник (1940) пък е оригинална трактовка на конфликта между княз Борис І и сина му Расате, предопределил по-нататъшната история на България.

Така, 32 години след убийството на Яна Язова, оцелялото след грабежа на ръкописите й вече е достъпно за читателите.

456 pages, Paperback

About the author

Яна Язова е псевдоним на българската писателка Люба Тодорова Ганчева. Яна Язова публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците „Литературен глас“, „Литературен преглед“, „Развигор“, „Вестник на жената“, „Дневник“, „Мир“, „Зора“ и в списанията „Светулка“, „Другарче“, „Детска радост“ и др. Заедно с артиста Никола Балабанов, неин зет, издава през 1941–1943 популярното списание за деца „Блок“. Член на Дружеството на детските писатели, на Клуба на българските писателки и на Българския ПЕН-клуб.

Първите ѝ три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема. В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно — гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото.

В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата („Капитан“). Творческите ѝ пристрастия са свързани с историята. Драмата „Последният езичник“ е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Расате (Владимир) срещу византизацията на българската държава. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов.

Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика — „Александър Македонски“. За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944, но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение.

Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот - историческата трилогия "Балкани". Романите "Левски", "Бенковски" и "Шипка" (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Но и тази мащабна епопея има драматична съдба. Завършена през 1962, предложена за печат, препоръчана с високи оценки от писателите Д. Талев и Г. Томалевски, тя е отхвърлена формално на основата на абсурдно и догматично рецензентско съчинение, зад което мимикрира политическата цензура и дискриминацията спрямо т. нар. буржоазни писатели от страна на тоталитарната власт. Трилогията е отпечатана за пръв път 25 г. след написването й и 13 г. след смъртта на авторката.

В оцелялата част от архива на Яна Язова чакат своя час още 3 белетристични произведения, принадлежащи на българската култура.

Reviews

[Цветомира Маринкова]

Първите творби на тази гениална авторка никак не ме впечатлиха. Имах надежди за "Ана Дюлгерова", тъй като знаех, че се разказва за нейните огорчения от живота в провинцията и сблъсъците й в големия град. В замяна на всички очаквания, се разказваше по-скоро любовната история на героинята, отколкото житейския й път. Преплитането на сюжети и излишните герои тотално ме отказаха от този кратък роман. "Капитан" ми грабна вниманието, в началото имаше интрига, но към средата ми стана доста скучна, тъй като отново се започнаха моментите с излишните герои и сюжетът някак се загуби в мъглата на безинтересните срещи на героя с личности, измислени само за фон. Все пак повече ме привлече от "Ана Дюлгерова", затова цялостно ще оценя книгата с три звезди.

[Mila]

Определено сюжетите, подбрани от писателката, са оригинални и реалистични - малки и специфични картини на българската реалност, които обаче ни отвеждат в градове и социални кръгове, за чието съществуване и начин на живот не се замисляме. Поради тази причина в книгата най-силно ме впечатли романът "Капитан", който макар и да е промотиран като първия български роман за наркотрафика, според мен е значим от много други гледни точки (наркотрафикът е бегло засегнат) - това е категорично реалистично произведение, фокусирано върху стремежа за израстване на главния герой. Текстът е посветен на детайлното, старателно описание на живота и проблемите на рибарите по Черноморието. Личи си усърдието, с което авторът е творил, за да представи максимално подробно и правдоподобно съдбата на своите герои. Още от тук личи интересът на Яна Язова към това чрез романите си да обрисува в мащабни и описателни картини нравите на българското общество - макар и в случая да се е спряла на конкретен социален кръг. Нейните романи впоследствие стават все по-мащабни и все по-амбициозни.
Интересна е и драмата "Последният езичник", която стъпва върху исторически персонажи и сюжет (слабо разглеждания в литературата опита на Владимир Расате да върне покръстена България към езичеството и свалянето му от престола), но въвежда едно модерно звучене - подбраният момент от българската история сам по себе си е драматичен и много подходящ за сцена.
Несъмнено в ранните творби на Яна Язова личи, че тя все още се развива като романист. Има някои необработени моменти при развръзката на сюжетите или странно развитие на действието, което най-вече личи в "Ана Дюлгерова". Историята има допирни точки с "Ана Каренина", а самите женски образи са подробно представени, обширни, но някак прекалено сантиментални и причините за действията им остават противоречиво неясни. Още в този първи роман на Язова се откроява нейното неодобрение на социалистическите идеи, умело въведено чрез образи на наивни млади герои-идеалисти, които по-скоро се водят сляпо и повърхностно по пропагандата, но не умеят да се вглеждат в дълбочината, да обмислят внимателно и старателно. Описанието име правдоподобно и обосновано - писателката е справедлива, а не жестоко критична към тях.
Силна страна на изданието е, че дава подробни сведения, включително снимки, за живота на Яна Язова и съпътстващите го скандали. Въпреки че фокусът пада повече отколкото е необходимо върху любовните интриги в нейния житейски път, вместо върху анализ на произведенията й, както и върху нейната позицията след 1945 г. или неясните обстоятелства около смъртта й, несъмнено това е успешен ход за популяризиране на български автори, които заслужават внимание, но поради неясни причини все още остават пренебрегнати от литературния канон.

[Andre]

Подходих към тази книга с големи очаквания, което доведе до силно разочарование. Недоумение буди как този романист, когото познавам от по-късното му творчество, е бил толкова слаб в ранните си произведения и толкова далеч от писателя, в когото се е превърнал.

След прочита на тази ранна творба, оставам с усещането, че късните му романи са написани от друг автор. Отдавна не съм чел толкова слаба проза.

[Sonya Racheva]

Личността на Яна Язова е изключително интересна. Прочетох тези нейни ранни творби и те много ми харесаха. Препоръчвам.