Романът „Портрети на небесни тела“ е своеобразна равносметка на поколението, родено в първите години след Деветосептемврийската социалистическа революция. В тази равносметка преобладава увереността в бъдното. Младите хора търсят възможности за осъществяване на способностите си. В това търсене те са дръзки, възвишени и възторжени. И най-важното: честни. Критиката определя романа като „литературна приказка“, „притча“, „гротескна хипербола“. Във всеки случай обаче това е творба със социално звучене. За „Портрети на небесни тела“ авторът Росен Босев (род. 1946) е удостоен с Наградата на Димитровския комсомол.
Росен Асенов Босев е български писател белетрист, автор на сатирична литература, журналист, син на детския писател Асен Босев. Работи като кореспондент на вестник „Стършел“ в Бургас и Враца (1969-1975), а по-късно като редактор в него. От 1975 до 1977 г. е редактор в отдел „Белетристика“ на изд. „Български писател“, след това е зам. завеждащ отдел "Литература и изкуство“ във в. „Работническо дело“, първи зам. гл. редактор на в. „Литературен фронт“, директор на издателство „Народна младеж“.
История встрани от всичко, което съм чел. Последователността на персонажите страда заради ненадейните им превращения, но пък самите превращения са толкова ярки, че не ни оставят да се взираме в подобни дреболии.
И не, такъв финал от „соц“ роман не съм очаквал никога.