Идвам си

by Мария Миразчийска – Мариачи

Тази книга няма да ви изгуби от времето. Ще ви спечели… време!
Време да си спомните…
за любимите хора;
за дългите лета;
за горещите дни;
за безкрайните зими;
за топлата питка във фурната и домашното българско сирене.
Да си спомните за моментите, когато ви е било трудно, но в трудностите сте успявали да се почувствате истински щастливи.
И ще ви се чете! Много ще ви се чете, защото всяка следваща история е изпълнена с надежда.
С копнеж към малките неща.
Приятели, където и да сте, знайте, че не сте сами – светът е малък… и е пълен с българи.

184 pages, Paperback

First published January 1, 2022

Reviews

[Slavi Stoyanova · Rating 4 out of 5]

Въпреки, че е мъничка (само 184 страници), книжката е пълна с много разказчета...
Не знам дали авторката има издадени и други книги, но ще проверя. Книжката ми хареса.

[Eva Torimatsova · Rating 5 out of 5]

Една много красива книга,докосваща напълно душата на човека. Има разказ за всеки и за всичко. Това е книга, която можеш да четеш и пак и пак и пак ...

[Иван Кръстев · Rating 2 out of 5]

Първоначално корицата много ме грабна и исках да прочета тази книга. В нея има над 20 разказа, които са интересни и са за нещата от живота - миналото, роднините, отношенията между хората. Доста са емоционални и се очаква да те докоснат тези разкази, но мен някак не можаха. Не за друго, а защото са твърде много ... Тъкмо си усетил дадена емоция, тъкмо нещо те е докоснало и следващият разказ сякаш се бие с предишния, обърква те! Може би ако са по-малко на брой ще е по-емоционална и докосваща книга. Книга, която да ти даде поука или надежда, но в случая след 5-10 страници не помниш какво си прочел.

[Svetli A. · Rating 5 out of 5]

"Вечерта след дългия ден, преди да е мръкнало още, срязвахме домат, сирене и хляб върху вчерашния вестник... и макар че храната беше малко, бяхме сити."

Много мога да кажа за тази книга и много усетих. Така хубаво погъделичка спомените ми и се провря някъде в детството ми, че за момент отново бях малко момиче и долових аромата на шарена сол, сладкия сок на динята през лятото по брадичката си, силните ръце на баща ми около малкото ми Аз, което са най-безопасното място на света. Това е книга, която мирише на филийка, намазана със свинска мас и шарена сол, която звучи като пукащите дърва в камината, която пари неприятно от сълзите при раздяла с близките, която е колкото уютна, толкова и брутална. Защото тези времена няма да се върнат, защото някои хора сега живеят само в сърцата ни, защото някога един домат и бучка сирене бяха сладки колкото цял пир, но пък какви емоции само...

Това са разкази, по толкова човешки предадени, че чак ги почувствах в душата си. Разкази за това как чужбината краде по някой член от семействата ни, за това как една добра дума е по-силна от всичко друго, за отношенията между хората, за... Докосна ме. Определено ме докосна и съм сигурна, че тези, които са далеч от дома, ще разберат. Без значение дали са в друга държава, или просто в друг град, друго като дома няма. И някои дни са по-трудни от други.

Наистина уникална книга, препоръчвам я с две ръце и с два крака. 🙌

"- Човек трябва да обича това, което прави. Тогава работата - не работа, а удоволствие!"

"Ако не знаеш дали обичаш някого, то със сигурност не го обичаш. Много е просто - когато обичаш някого, дори и целият свят да твърди обратното, ти го знаеш."

"Не е тежко тук! Само липсата тежи! Само това да ви няма всичките. Това е тежко, мамо. Много! Защото аз не съм при вас сега и ви липсвам, ама вие всички ми липсвате на мене всеки ден."

[Maria Garalova · Rating 2 out of 5]

Не съм впечатлена. Разказите дори не са разкази, а отделни нахвърляни мисли и случки. Авторът не развива сюжет, а просто нахвърля идеи. Написаното е на теми, вълнуващи всеки, затова се разчита да въздейства, но всъщност разказите са създадени неумело набързо. Очаквах повече. Корицата е най-хубавото нещо на книгата.
Единственият цитат, който мога да кажа, че открих интересен в книгата е следният:

"Не бива да оставаш в една грешка, само защото си инвестирал много време да я направиш!" - мъдри думи.

[Maggie Grozdeva · Rating 5 out of 5]

Невероятна палитра от разкази, някои от които връщат забравени спомени от детството и оставят приятни чувства, други те хващат за гърлото и стискат, та чак изтръгват сълзи от очите. Прекрасна си Мария!

[Borislava Vasileva · Rating 5 out of 5]

...Времето е всичко, което имаш...
...Така възпитаваха старите хора-на трудолюбие, със собственото си трудолюбие. На смиреност, със собствената си смиреност. На обич, със собствената си обич. Без думи и поучения. Без книги за правилното възпитание. Само с интуиция кое е правилно и кое не...

[Rositsa Dimitrova · Rating 5 out of 5]

Трогателна книга,написана от един истински човек! ❤️

[Vesi Doncheva · Rating 5 out of 5]

Прочетох книгата на един дъх!
Малко е тъжна,но е самата истина.
Всеки разказ ме докосна право в болното място !
Според мен не всички биха я разбрали😥😥😥, което е тъжно.

[Eva Mileva · Rating 5 out of 5]

Great and touching book! I recommend it!

[Galina Koleva · Rating 5 out of 5]

Книга изпълнена със спомени, с уникални истории и с прекрасни моменти в които мнозина ще се познат.
Книга пълна с доброта и житейски истини от които децата ни могат да се учат.

[Ivanna · Rating 5 out of 5]

5 звезди са малко!!!

[Rayna Tomova · Rating 5 out of 5]

Много приятна за четене. Връща много спомени.

[Ради · Rating 5 out of 5]

Разкази- спомени… Всеки един от тях носи толкова много в себе си! Един прочит е достатъчен, за да се отприщят вълни от спомени и настроения. За да се докосне сърцето на всеки българин живял в едно красиво време, в една прекрасна страна… Прочит- докосване- осъзнаване- взрив от емоции. Спомен и причина за едно завръщане.
Идвайте си…