What do you think?
Rate this book
Раз - Два - Три
Ти знаеш ли как изглежда щастието? Аз много-много не знам. Даже малко се чудя защо хората така го търсят. Все не го намират и все го търсят. Сигурно големите знаят как изглежда, ама аз още не знам.
Ти как мислиш, то щастието стои ли на едно място и чака да го намериш или се мести – пътува като хората?
Та и мъжете някой така ги е направил. После са раснали, станали са момчета, ходили са на училище. Абе, правили са това, дето всички го правят. И като завършат училище и станат мъже, тогава вече можеш да ги намериш. Обаче това не знам. Не знам къде ги намираш. Сигурно стоят някъде, където им е мястото, и чакат да дойде някоя жена да ги намери. А когато ги намери неподходящата жена, се развеждат и тогава те пак отиват там и чакат друга жена да ги намери. Или пък ако ги намери другата, преди да са се развели, тогава се развеждат заради нея – като бащата на Петя. Така си го представям. Те си чакат, а ти ги намираш. Само дето не знам къде чакат. Обаче е рано още. Докато порасна и стана готова за мъже, ще науча къде чакат.
Затова и ги разбирам тия работи с мъжете и момчетата. Затова и знам как да се оправям вече с мъжете. Вярно, липсва ми опит. Обаче съм малка още. Нали знам какво трябва да правя, докато порасна, ще имам и много гаджета и ще тренирам. Не е толкова сложно това с мъжете. Не знам защо жените все се оплакват. Ама сигурно са си прави.
Затова една жена освен гадже трябва да си има и приятел като тебе сега.
А ти си добър човек. Ние жените обичаме добрите мъже. Такива, които могат да ни слушат и да ни разбират. Не е много сложно да ти кажа, обаче мъжете обикновено не слушат. И затова така се получава. А после всички викат, че мъжете и жените не се разбирали. Ама вие ако ни слушате, повече няма да е така. Ето, ние с теб затова се разбираме. Защото, като ти говоря, ти мълчиш и ме слушаш.
Ти как мислиш, то щастието стои ли на едно място и чака да го намериш или се мести – пътува като хората?
Та и мъжете някой така ги е направил. После са раснали, станали са момчета, ходили са на училище. Абе, правили са това, дето всички го правят. И като завършат училище и станат мъже, тогава вече можеш да ги намериш. Обаче това не знам. Не знам къде ги намираш. Сигурно стоят някъде, където им е мястото, и чакат да дойде някоя жена да ги намери. А когато ги намери неподходящата жена, се развеждат и тогава те пак отиват там и чакат друга жена да ги намери. Или пък ако ги намери другата, преди да са се развели, тогава се развеждат заради нея – като бащата на Петя. Така си го представям. Те си чакат, а ти ги намираш. Само дето не знам къде чакат. Обаче е рано още. Докато порасна и стана готова за мъже, ще науча къде чакат.
Затова и ги разбирам тия работи с мъжете и момчетата. Затова и знам как да се оправям вече с мъжете. Вярно, липсва ми опит. Обаче съм малка още. Нали знам какво трябва да правя, докато порасна, ще имам и много гаджета и ще тренирам. Не е толкова сложно това с мъжете. Не знам защо жените все се оплакват. Ама сигурно са си прави.
Затова една жена освен гадже трябва да си има и приятел като тебе сега.
А ти си добър човек. Ние жените обичаме добрите мъже. Такива, които могат да ни слушат и да ни разбират. Не е много сложно да ти кажа, обаче мъжете обикновено не слушат. И затова така се получава. А после всички викат, че мъжете и жените не се разбирали. Ама вие ако ни слушате, повече няма да е така. Ето, ние с теб затова се разбираме. Защото, като ти говоря, ти мълчиш и ме слушаш.
124 pages, Paperback
First published January 1, 2007
6 people want to read
About the author
Мона Чобан
9 books1 followerМона Чобан е български писател. Родена на 13 октомври 1968 г. в Плевен. Завършила Литературния институт Максим Горки в Москва.
През 1999 г. заедно с група български писатели и поети създава Сдружението „Орден на трубадурите средиземноморци“, което организира първата среща на средиземноморски поети от 12 страни.
От 2003 до 2004 г. е координатор в руските филмови продукции - „Турски гамбит“ и „Майстора и Маргарита“.
Автор е на първия чик-лит роман „Сексът не е повод за запознанство“ издаден през 2005 г. от издателство „Кръгозор“. Вторият ѝ роман „Никакви мъже повече... до следващия“ излиза през 2006 г. отново в издателство „Кръгозор“. През 2007 г. издателство „Сиела“ пуска сборника с новели „Раз, два, три“. 2010 излиза антиутопията „Париж 18“ (изд. „Сиела“).
Има две дъщери - Гала и Иваша. Живее в Париж.
През 1999 г. заедно с група български писатели и поети създава Сдружението „Орден на трубадурите средиземноморци“, което организира първата среща на средиземноморски поети от 12 страни.
От 2003 до 2004 г. е координатор в руските филмови продукции - „Турски гамбит“ и „Майстора и Маргарита“.
Автор е на първия чик-лит роман „Сексът не е повод за запознанство“ издаден през 2005 г. от издателство „Кръгозор“. Вторият ѝ роман „Никакви мъже повече... до следващия“ излиза през 2006 г. отново в издателство „Кръгозор“. През 2007 г. издателство „Сиела“ пуска сборника с новели „Раз, два, три“. 2010 излиза антиутопията „Париж 18“ (изд. „Сиела“).
Има две дъщери - Гала и Иваша. Живее в Париж.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
May 18, 2014
Любопитно четиво. Авторката има интересен стил на писане, което ценя. Не бих казал, че книгата има сюжет, такъв по-скоро се прокрадва на места, и той е доста разпокъсан. Но това едва ли е най-важното.
Напоследък не съм чел жени, та разсъжденията на авторката ми бяха много интересни. А 120-те страници изобилстват с такива. На места повествованието минава в сферата на абстрактното, което не знам дали е плюс, или минус. Определено имаше и доста пасажи, които бих лепнал на картинка, за да събера някой и друг лайк.
Не е особено интересна, но въпреки това ми хареса. Може би ще я прочета още веднъж някой път.
Напоследък не съм чел жени, та разсъжденията на авторката ми бяха много интересни. А 120-те страници изобилстват с такива. На места повествованието минава в сферата на абстрактното, което не знам дали е плюс, или минус. Определено имаше и доста пасажи, които бих лепнал на картинка, за да събера някой и друг лайк.
Не е особено интересна, но въпреки това ми хареса. Може би ще я прочета още веднъж някой път.
October 7, 2015
Купих я случайно, само бях чувала за авторката. Хареса ми, дойде при мен точно навреме. Толкова накъсана и в същото време подредена - мислите за мъжа, когато си дете, момиче и жена. Странен стил - като коментатор на собствените мисли, като бълнуване, като пътуване с влак и смяна на пейзажите. Подчертах си някои изречения, които смятам да препрочета.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews