Много обичам да чета книги! Всякакви. Стига да са добре написани и да ми носят нещо - емоция, знание, повод за размисъл. Понякога обаче се натрупват и разочарования - уж добре написани, уж интересни през цялото време, а накрая се чувствам неудовлетворена, изтощена и сякаш някой ме е ограбил (то си е така, изгубила съм си времето).
А за моментите, в които се случат няколко разочарования подред, и когато и в ежедневието не се случва нещо кой знае колко вълнуващо, съм се запасила с книги на Иво Сиромахов. Неангажиращи, но винаги забавни, идеални за оправяне на настроението! От тях никога не мога да се разочаровам. Те са като мост между разочароващи книги, заради които не искам да посегна към други и искам да приключа с четенето изобщо, и вдъхновяващи, след които чувствам "глад" за още хубави книги.
С книга на Иво Сиромахов не може да се сбърка - хуморът е гарантиран, доброто настроение винаги е спътник на всеки читател.
Хареса ми и тази и се смях на глас на доста моменти! И открих, че съм "почнала да откачам" :). (Явно 32 е точната възраст за това). Книгите и отскоро китайският език са моят отдушник и разнообразие в ежедневието.
Благодаря на Иво Сиромахов, че след прочетена негова книга, обичам четенето още повече и с удоволствие се впускам в следващата! :)