Людмила Улицка разкрива с изключителна деликатност човешката психология, вълнуват я проблемите на общуването, безкористната любов, излъганите чувства, тягостната самота и търсеното уединение. Биолог-генетик по образование, тя сякаш пренася съвършената оптическа апаратура в литературния си свят и внимателно проучва човека и вътрешния му живот. На предно място в ценностната й система стои умението да се радваш на живота и в разочарованието, дарбата да откриваш щастието и в нещастието. Литературният й принцип е: без трупове и униние.
Lyudmila Ulitskaya is a critically acclaimed modern Russian novelist and short-story writer. She was born in the town of Davlekanovo in Bashkiria in 1943. She grew up in Moscow where she studied biology at the Moscow State University.
Having worked in the field of genetics and biochemistry, Ulitskaya began her literary career by joining the Jewish drama theatre as a literary consultant. She was the author of two movie scripts produced in the early 1990s — The Liberty Sisters (Сестрички Либерти, 1990) and A Woman for All (Женщина для всех, 1991).
Ulitskaya's first novel Sonechka (Сонечка) published in Novy Mir in 1992 almost immediately became extremely popular, and was shortlisted for the Russian Booker Award. Nowadays her works are much admired by the reading public and critics in Russia and many other countries. Her works have been translated into several languages and received several international and Russian literary awards, including the Russian Booker for Kukotsky's Case (2001). Lyudmila Ulitskaya currently resides in Moscow. Ulitskaya's works have been translated into many foreign languages. In Germany her novels have been added to bestseller list thanks to features of her works in a television program hosted by literary critic Elke Heidenreich.
Петицата не е достатъчна. За такива автори и произведения дайте извънредно 10! С два реда жената описва цял свят - безумно добра! Най-накрая да намеря нещо, за което и аз да кажа Viva Russia! Може би е достатъчно, че прочетох книгата за няколко часа, то и 200 страници не са много, но Улицка се оказа очакван шедьовър, особено след последните 7-8 разочарования на "бестселъри". На предно място в ценностната й система стои умението да се радваш на живота и в разочарованието му, и дарбата да откриваш щастието и в нещастието. Какво по-хубаво от това! Наричат я Чехов в рокля, никога не съм го чел, но женският му вариант ще промени това. Книгата е битова, описваща дребни нещица и отношения в живота, наситена със страхотни определения и метафори. Наистина златна!
„Сонечка“ Без дълъг низ от събития и с 4 действащи лица „Сонечка” с привидната си обикновеност ме накара да оценя, че авторката е постигнала нещо много чрез нещо малко – толкова човешка и пълна...! Много на място е използвала авторката това, че главната героиня се губи в немалка част от повестта, направо се питах –„ Абе какво става с тази жена (Сонечка), къде е на фона на всичко това ?”Разбира се, накрая се появи!
„Бедни роднини” Хем типично руски, хем универсални, плюс специфичния еврейски елемент (и в някои от разказите – централноазиатски). За мен един разказ е добър, когато ме грабне веднага и лесно попадна в света на героите, въпреки че в разказите авторите направо ни „спускат” насред събитията и особеностите на героите. Така беше с разказите на Улицка.
Случи се точно, както очаквах - усмихвах се, а не ми беше весело; сърцето ми се свиваше, а героите оставаха спокойни, примирени, малки, дори щастливи. Улицка ми разказваше приказки, аз си представях картините черно - бели, вярвах им и исках да ги слушам още и още.
Сборникът съдържа интересни разкази, посветени на причудливи съдби, предимно на руски еврейки. В СССР това малцинство е представено по доста по-различен начин, отколкото на други места /например нямаше никакви търговски занимания/. Препоръчвам "Дъщерята на Бухара", "Бронка", и разбира се, повестта "Сонечка". Намирам сходство повече с разказите на Андрей Платонов, отколкото на Чехов, при все това че имат дамски изглед. Някои от другите разкази са скучни, но кратки, не се наемам с пълна оценка, но приемам сборника силно положително.
Не е моята тематика, определено ми беше неприятно да прочета повестта "Сонечка" и разказите. Всички бяха едни безнадеждни, с описания на грозновати жени с мустаци и стари мъже, които спяха с момиченца. Имаше един-два разказа, които ме заинтригуваха, най-вече заради описаните чувства на майката към детето. Майката, която дава живота си и младостта си, за да отгледа децата, живее заради тях и тяхното щастие, присъстваше почти навсякъде. Описаните хора са обикновени, даже душевно болни, наивни, отритнати от обществото, може би като много хора по света. Но пък цялата книга да е пълна с такива персонажи, ми дойде повече. Без лъч надежда, скотски живот, раждане на деца, презряна любов и нищо светло, радостно, чисто и прекрасно.
Исках да уплътня с нещо паузата между две по-тежки четива и я подхванах без големи очаквания. Не знаех нищо за авторката, нито за това, че (съвсем заслужено) е печелила литературни награди.
Повестта "Сонечка" и другите поместени разкази са написани от истински майстор на перото. С две-три изречения Людмила Улицкая предава по-пълни картини, колкото масата автори не могат с цели абзаци, да не кажа страници. Хуморът не е натрапчив, не е насилен и се появява в точните моменти.
Предадените истории в същността си са мрачни, но не ги усещах да натежават в нито един момент, именно заради умелото съчетание между пряка и непряка реч, правилното темпо и споменатия тънък хумор. Всяка една от героините й успя да ме спечели и да ме привърже към своя образ почти моментално, макар да минаваше само като епизодичен персонаж; бях солидарна с живота и с борбите им, без да се налага да бъда убеждавана в тях.
Бих препоръчала сборника на всеки ценител на високата литература.
P.S. На вече прочелите и харесалите я предлагам да погледнат разказите "Сто яда" на Емир Кустурица, както и романът "Резервен живот" на Лидия Димковска. Мисля, че ще харесат и тях.
След Бедни роднини не продължих. Не ме грабна с нищо, слагам тройка, защото успях да завърша Сонечка. Произведения, които не успявам да прочета, за мен са двойка или единица, всичко завършено е сигурна тройка, затова и я поставих. Стилът на авторката ми хареса, тематиката на произведенията й просто не е моята. Ще опитам нещо друго нейно, може би по-съвременно.
Прочетох едно ревю, което беше изключително хвалебствено. Имах много големи очаквания и може би заради това се разочаровах. Не намерих това, което очаквах. Завърших "Сонечка", но не съм пробвала "Бедни роднини".
Чудесен авторов стил, тъжен с нотки на ирония и хумор вплетени в историите на руските героини, много колоритни образи, незабравими и чудати всеки със различен във своя малък свят и душевен бит.