Зарана

by Розмари Де Мео

ЗАРАНА

сказание, требник на българската народна вяра и училищно помагало! Продължава Сказанието изтъкано от Магия, истинска история и лични изследвания на автора.

Продължава и Требникът посветен на мъдростта на българската народна повеля

„Почитай вярата всекиму, било тя чужда на твойта, че тя е най-скъпа потреба и свещено право на всеки човек”

„Зарана” разказва за пъстротата и мъдростта на различните религии по нашите земи. За религиозния канон, който продължава да съди и разделя българите. И за тържеството на народната вяра и взаимната почит, които ги обединяват. „Зарана” се превръща и в училищно помагало по родолюбие и български език, като вплита ярки багри във все по-избледняващата нишка на българщината в учебната програма. И по нейния топъл и приказен начин посочва децата, като най-светъл и ценен Пазител на българската сила и знание. Държейки в ръце непобедимото оръжие на Приказката, „Зарана” се изправя срещу религиозния фанатизъм, предразсъдъците, посредствената „ескпертност”, страха и пагубното чувство за малоценност на българина, които изтриват и паметта и достойнството му.

Genres: Bulgarian Literature

496 pages, Paperback

Published November 21, 2022

About the author

Розмари Де Мео носи това име поради италианския произход на бащиния си род. Тя завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в клас на проф. Стефан Данаилов. Няколко години след това заминава за Италия. Както самата тя обяснява, българският ѝ корен я дръпва обратно в родината и пътят ѝ поема в нова посока. Със сестра си и баща си създават фондация „Щедро сърце“ и заедно правят националните кампании: „Да вдигнем знамето в училище“, „Съхрани българското“, и „Шампионите тръгват от училище“. Работи като телевизионен сценарист и редактор.

Reviews

[Metodi Markov · Rating 1 out of 5]

Това е гранясал, но пембен на цвят турлюгювеч, сготвен в соса гнусен на помашката обсесия, демонстрирана ни глуповато наивно от мега, турбо Българката ДЕ Мео…

И ако си мислех, че тя се шегува и ги пише тия глупости само за да изкара мангизи, вероятно нямаше да ми пука. Но тази женица се има за месия и за потенциален водач на суверена, пълни главиците на четящите я с глупости и ще жъне един ден бурите, които е посяла в благодатното поле на безпросветното и лъжовното...

Положението е: Обичам лайна (Райна) като мед! 🤦‍♂️

Баста… 🤮

Dnf на 10%.

Словесни диарии:

"Райна
вдигна очи
и последният дъх на Слънцето
я целуна
по челото.
После бръкна
зад туй чело
и ѝ заръча
да не обръща
гръб на Рогуша."

"Скочи. Една
сърна излетя
от гъсталака,
профуча през
пътеката и
се понесе към
залеза. След
нея хукна
Магията,
премете
Рогуша, счупи
катинара на
владиката и
тури
началото на
новата приказка."

"Животът
беше велик
дар!
Половината
от този дар
получи с
първия си дъх
по воля на
Силата,
създала
всичко.
Другата
половина си
го взе сама.
Обича, воюва,
тича, притихва,
мълча и крещя
И получи
онова, което
толкова
искаше.
Радост в
Покой!"

И т.н.т…

[Slavi Stoyanova · Rating 2 out of 5]

От началото на книгата, та до края, се повтаря едно и също десетки пъти, все едно книгата е писана за малоумни, а и с цел книгата да бъде толкова обемна.

Не ми харесва това, че авторката, както в книгата, така и в няколкото интервюта, които гледах с нея, се опитва едва ли не да се налага, че видиш ли, тя най-разбира и знае, което дразни, а не се харесва.

Основните теми в книгата бяха за вярата, църквата, помаците, българския език, рода, корена, донорството и осиновяването.

[Kristiana Nikolova · Rating 1 out of 5]

Много трудно я прочетох. Накрая прескочих няколко глави, за да стигна до края и да я довърша, защото доста неща се повтаряха, повтаряха... Разбирам, че явно целта на книгите е да възродят българското, но да се слагат приказки на други автори, за да пълним съдържание … това не го разбирам. То от утре и аз така ще напиша книга.

[Dria Sapundjieva · Rating 5 out of 5]

За мен тази книга, както и Стопанката на господ, ме накараха да седна и да си поговоря с майка ми, да задълбаем в минали истории от рода, да задавам въпроси за неща, които никак не намирах за важни, необходими и от значение преди, да заобичам малко повече “нашето си” и да разбера аджеба, не само че трябва, а и защо трябва новото поколение да бъде възпитавано да обича и почита тези преди него и мястото на което е родено. Книгата ме накара и да замисля, че може би е добре да се отбия и до гробищата , ей така да сложа и аз една китка, в знак на признателност на хорта, които ако ги нямаше и аз нямаше да съм тук.

[Atanas Ganchev · Rating 1 out of 5]

Тук вече нещата са излезли извън контрол :) Страшен буламоч от страшни идиотщини и страшни измишльотини :)

Разбира се книгата отново ще е хит, ще е за душата, откровение, магия, абе всичките съставки за пленяване на аудитория от хора, които по принцип не четат е налице.

Авторката и градира спрямо предната книга - вече съвсем си личи как се кара на читателя, ако случайно посмее дори да си помисли, че чете глупости. Сюжетната линия с децата е толкова нелепа, че няма накъде. Не знам този път от къде е плагиатствала, но наивното и уж неподправено очарование на Стопанката липсва и е заменено от аурата на кисела лелка, която е някак си буквално втъкана в книгата :(

Абе лошо е когато подобни неща се наричат литература...

[Гергана · Rating 5 out of 5]

Адмирации на авторката. Харесва ми това, че пише с нашите за съжаление отдавна забравени думи, набляга на всичко българско и родно . Сюжета е интересен.

[Georgi Tokov · Rating 5 out of 5]

Чудесно написана книга, която разбира се ще има много повече критици от почитатели. Както в книгата , така и в живота - трябва да имаш определена сетивност , за да видиш или усетиш нещата.

[Maria Ivanova · Rating 2 out of 5]

Започна малко странно и не бях сигурна дали ще ми хареса. Самата форма на книгата не ми е от най- удобните също, но още след първите страници и очите ми се напълниха със сълзи. Имаше моменти, в които силно ме докосна.

Замислих се, че и аз в ежедневието си често използвам чуждици и лека полека забравям някои хубави български думи. Сякаш наистина българското образование иска да наблегне на “европейския свят и ценности. “Ученето в чужбина, бракът с чужденец и работата в чужбина се превръщат в най- големите постижения”.
Имаме дълга история, много поводи за гордост, стари и красиви обичаи, още по- стар и пъстър език, хубави български имена. Примерно в Америка не е така. Няма да чуете американец да се казва Благовест, Божидар, Атанас и тн. Темата е много дълга и противоречива, не съм сигурна, че ми се влиза в повече подробности, но предполагам, че схванахте идеята на написаното. Пак в Америка постоянно се апелира за 4ти юли, за това колко е яко да си американец, за свободата им и тн. Самото им съзнание, начинът им на мислене и отношение към страната им е друго. Със сигурност не сме на тяхното ниво, но и там не всичко е цветя и рози… та, да, дава ти нещо за размисъл, но финалното ми мнение е че е малко странна. 😄


“Селското беше станало равно на простото. А простото - на глупост и изоставане. Бяха забравили, че истината е в простотата. Че радостта и покоят виреят само на жива земя.”

[Zhulieta Ilieva · Rating 4 out of 5]

Книгата определено за мен беше по-тежка и емоционална от първата част на историята. Когато чета се опитвам да се фокусирам върху хубавите неща на произведението, с което съм се захванала, а в случая, насърчаването на използване на повече българска реч в ежедневното ни общуване, замислих се за стари традиции, които преди години съм виждала моите баби и прабаби да спазват, някои глави са написани по начин, който ме връща в спокойната (и въпреки това кипяща от живот) атмосфера на село. Главите са навързани по начин, който малко ме накара да се почувствам сякаш цялата история е по-близо до въображението на авторката, отколкото до действителни събития, но лично на мен това не ми пречи. През отделни моменти ми се стори, че писателката се повтаря и има излишни детайли, които на момент ми се сториха излишно натъртени. Хареса ми че историята завършва добре, книгата ми грабваше вниманието всеки път като започвах да чета и едно от нещата които ми допаднаха най-много беше за езикът, който е използван при описанието на различни чувства и случки, и това как са използвани словосъчетания от епитети и глаголи, които не ми беше минавало през ума колко добре звучат в едно изречение.

[Ralitsa Vasileva · Rating 5 out of 5]

Продължението на Стопанката на Господ отново избухва с теми, които ще провокират различни усещания в различните личности.

Теми като религия и вяра, български език, помаците, рода и корена, донорство и осиновяване, да бъдеш буден и различен не са лъжица за всяка уста.
Книгата стъпва на добре забравени приказки, умело преразказани, за да грабнат порастналите читатели - Неродената мома, Златните ябълки, Райко. Фокусира се към децата ка��о най-ценните пазители на знанието.
Ясна е прекрасна. Различна. Приказките, които разказва са ценна препратка към народното творчество и българска магия.

Силната критика, която срещат и двете книги на Де Мео показва, че в тях има нещо. Нещо, което бърка в дущата. По-тясно скроените няма да могат да стигнат до магията на книгите, до посланията, които носят, до вярата. На тях бих предложила просто да я четат като приказен роман, без да се задълбочават в ненужни словоизлияния. Все пак и двете книги могат да бъдат четени и като художествена литература, а тя не претендира да бъде истина.

[Stanislav · Rating 2 out of 5]

Една от книгите прочетени на инат и само защото уважавам българските автори. Затова и ще спестя това, което наистина мисля. Само ще кажа, че в интерес на истината от сюжета нещо може да се получи, но авторът не е свършил достатъчно добра работа в оформянето и поднасянето на идеите си като сюжетна линия. А на моменти дори човек би си помислил, че един български политик с канадско гражданство е помагал на автора в исказа и в логическата последователност. Г-жа Де Мео е ерудиран човек и дано следващите и трудове поднесат приятна промяна и изненада.

[виолета димитрова · Rating 3 out of 5]

След Стопанката на Господ , възлагах големи надежди за Зарана , но останах леко разочарована.
Немога да определя какво точно не ми допадна -малко прекалено приказно , малко хаотично.
Определено не е моята книга .

[Irrka · Rating 5 out of 5]

На мен книгата много ми хареса, беше ми топло, докато я четях. Вярно, има много части, в които се повтаря и на моменти звучи назидателно, което е излишно, но идеите и посланията в книгата ме докоснаха и за мен са хубави.

[Martina]

Не я дочетох докрай. Почти една трета от книгата прочетох и не можа да ме грабне с нищо. Умни мисли, доста философски написана, но много разхвърляна. Никаква идея не схващам. Може би на по-късен етап в живота ще ми бъде по-интересна.

[Sevim · Rating 4 out of 5]

“Зарана” е продължение на “Стопанката На Господ”, но продължава с различна смисъл. Повече теми са изплетени в книгата - старите Български приказки са преразказани наново. Забравили сме ги… Приказки за юнаци, вещици, хали и лами; за вярата, етническото неравенство, осиновяване, Духа, Дълга и Коренa.

[Александра Стоянова · Rating 5 out of 5]

Не мога да повярвам колко негативни коментари прочетох! :О "Зарана", както и "Стопанката на Господ" са едни от любимите ми четива! Показват една забравена и скрита част на България и те карат отново да обикнеш родното. Препоръчвам!

[ЙОАНА МАНДЖУКОВА · Rating 2 out of 5]

Единствената дума,с която ще опиша книгата е "мъчение"....

[Gergana · Rating 5 out of 5]

Прекрасно продължение, показващо силата на българския език и традиции! Поредица, която трябва да има във всеки дом! Ах, тази Ясна! 😁

[Mila Encheva · Rating 5 out of 5]

Прекрасна и изпълнена с частица за всеки! Който търси, винаги ще намери нещо за себе си.

[Yoana · Rating 3 out of 5]

Чедо, почитай Корена си! Разбери за какво те бива! Следвай само собствения си дъх! Помни, че Път се проправя с ходене! И ще те бъде!

[Цвета Владимирова · Rating 5 out of 5]

❤️

[Marvunia · Rating 3 out of 5]

Обожавам Стопанката на Господ, а Зарана изобщо не я доближава. Имах много високи очаквания, поради силата на първата книга, но продължението ме разочарова.

[Vera Gledacheva · Rating 1 out of 5]

Предвид Стопанката на Господ имах много надежди към тази книга. Уви, тази книга е разочароваща.