Al

Ptasiek #2

by William Wharton, Krzysztof Fordoński (Translator)

Powrót do czasu, w którym urwała się akcja "Ptaśka" - najgłośniejszej powieści W. Whartona.

Wypuszczony ze szpitala Al Columbato otrzymuje rentę wojskową i stypendium, które umożliwia mu podjęcie studiów na dowolnie wybranej uczelni. Kupuje jeepa z demo­bilu i wyrusza w podróż przez Amerykę, by zrozumieć, za co niegdyś walczył. W tym czasie postanawia zostać malarzem i poznaje przyszłą żonę Altheę.

Ta książka Whartona to w pe­wien sposób powieść drogi. Nie należy tego rozumieć jedynie dosłownie - jako podróży bohatera z Filadelfii do Kali­fornii. Studia, twórcze aspira­cje, wreszcie związek z kobietą rysują inną drogę - drogę dojrzewania Ala i przygotowanie do odgrywania roli artysty, kochanka, męża, a wreszcie - ojca.

Genres: Fiction, Classics, Contemporary

370 pages, Paperback

First published January 1, 1999

About the author

William Wharton (7 November 1925 - 29 October 2008), the pen name of the author Albert William Du Aime (pronounced as doo-EM), was an American-born author best known for his first novel Birdy, which was also successful as a film.

Wharton was born in Philadelphia, Pennsylvania. He graduated from Upper Darby High School in 1943, and was inducted into the school's Wall of Fame in 1997. He volunteered to serve in the United States Army during World War II, and was assigned to serve in a unit to be trained as engineers. He ended up being assigned to serve in the infantry and was severely wounded in the Battle of the Bulge. After his discharge, he attended the University of California, Los Angeles and received a undergraduate degree in art and a doctorate in psychology, later teaching art in the Los Angeles Unified School District.

His first novel Birdy was published in 1978 when he was more than 50 years old. Birdy was a critical and popular success, and Alan Parker directed a film version starring Nicolas Cage and Matthew Modine. After the publication of Birdy and through the early 1990s, Du Aime published eight novels, including Dad and A Midnight Clear, both of which were also filmed, the former starring Jack Lemmon.

Many of the protagonists of Wharton's novels, despite having different names and backgrounds, have similar experiences, attitudes, and traits that lead one to presume that they are partly autobiographical[citation needed]. There is precious little certifiable biography available about Wharton / Du Aime. He served in France and Germany in World War II in the 87th Infantry Division, was a painter, spent part of his adult life living on a houseboat as an artist in France, raised several children (not all of whom appreciated his philosophy of child-rearing), is a reasonably skilled carpenter and handyman, and has suffered from profound gastrointestinal problems.

In 1988, Wharton's daughter, Kate; his son-in-law, Bert; and their two children, two-year-old Dayiel and eight-month-old Mia, were killed in a horrific 23-car motor vehicle accident near Albany, Oregon, that was caused by the smoke generated by grass-burning on nearby farmland. In 1995, Wharton wrote a (mostly) non-fiction book, Ever After: A Father's True Story, in which he recounts the incidents leading up to the accident, his family's subsequent grief, and the three years he devoted to pursuing redress in the Oregon court system for the field-burning that caused the accident. Houseboat on Seine, a memoir, was published in 1996, about Wharton's purchase and renovation of a houseboat.

It is worth to be noted that he gained an enormous and very hard to be explained popularity in Poland, which was followed by many editions as well as meetings and, eventually, some works prepared and edited only in Polish.

Wharton died on October 29, 2008 of an infection he contracted while being hospitalized for blood-pressure problems.

Reviews

[Diana Stoyanova · Rating 4 out of 5]

След разочарованието от "Пилето" нямах високи очаквания към "Ал". Уж е продължение на първата книга, а е толкова коренно различна. И определено ми хареса много. За разлика от " Пилето", която се въртеше около птиците и беше доста депресарска , тук историята е пълна с надежда и позитивност. Уортън е заменил пернатите с пеперуди, но не е предозирал темата като в " Пилето". Освен това ми е значително по- интересна.
Пилето беше доста мрачна фигура. Ал също е преживял своите травми, но е запазил един щастлив и красив поглед върху живота. Мечтите на Ал не са изпълнени с болезнен копнеж, а с едно жизнерадостно очакване. Мечтите на Ал не го осакатяват, нито го обсебват, а са цветни, изпълнени с вълнение и му дават криле. Историята на Ал е искрена и човечна. Не е някаква невероятна и недостижима, а обикновена и точно там се крие нейното очарование. Историята на Ал е за човек, който търси своето място под слънцето, който пада и греши, но това не помрачава неговия взор, нито го пречупва, напротив, изпълва го със сили, защото е осъзнал, че каквото и да се случва, " струва си да се опита". Той не приема несгодите в живота като поражение, а като предизвикателство, като възможност, която може да отвори врати към други хоризонти.
" Ал" ми стопли сърцето и душата и ме накара да се усмихна с цялото си същество. Независимо, че се води продължение на
" Пилето", " Ал" може да се чете изцяло самостоятелно.
Тази книга е голямо попадение и ще е прекрасно, ако може да достигне до повече хора, защото вкарва много цвят в сивото ежедневие.

[Адриана К. · Rating 4 out of 5]

"Никога не се предавайте.
Животът е пълен с чудни изненади."

Уортън ме спечели с "Пилето" (това беше и първата ми среща с него) и бързо намери място сред любимите ми автори.

Романът проследява историята на АЛ, готов да започне от начало, преодолявайки себе си, личните си демони и травми от миналото, готов да се учи да живее и обича, да се смее истински, да опитва, да рискува, да търси щастието - безкрайно наивно, но с постоянство и вяра. Трудно е книгата да се възприеме като същинско продължение на "Пилето" - има някои препратки и загатвания, които обаче по-скоро объркват на моменти, но мотивът "струва си да се опита", тук намира своето вдъхновено осъществяване, а детайлите, които Уортън умело преплита, са забележителни!🦋


"Така изглеждаше нашият живот. Трябва да ви кажа и още нещо:
СТРУВАШЕ СИ ДА СЕ ОПИТА!!!"

[Кремена Михайлова · Rating 3 out of 5]

Нашият човек – Уортън – добър, бавен, тих, немасов. Този път с не така убедителни герои, но винаги си струва навлизане в мекия му свят. Може би аз не можах много да гледам отблизо на историята на Ал след войната поради други очаквания заради корицата. То пак всичко е свързано с нея, но не задържаха вниманието ми основните събития след пристигането в Калифорния, трябваха ми още подробности например за университета, както и за други отношения/герои в романа. За доста развития се питах – възможно ли е? (или аз съм се променила) Но накрая за всичко си казах – и така става, разбира се! Даже точно така – всичко започва с надежда.
Все пак си представих живота на West Coast в края на 40-те и както винаги пообиколих предполагаемите места в google street view.

И най-важното:

„През целия си живот се криех зад мускулите си.“
„Само не психология, моля ви. Искам да стана художник.“
„Много пъти съм виждал плачещи мъже, но на мама никога не ѝ се е случвало подобно нещо.“
„… ще трябва да се предам и да започна да се държа като голям мъж, т.е. да си купя портфейл.“
„Голяма част от студентите са потънали в следобедна дрямка.“
„… наистина не бих искал да работя в бизнеса с недвижими имоти.“
„Вероятно най-напред трябва да кажа, че никога не съм възнамерявал да участвам във войната.“
„Някога правех секс. Стремях се да докажа, че наистина съм мъж, и да убеждавам в това жените.“
„Всъщност бях открил, че мога да живея без смелост, че не съм предназначен да бъда герой.“

[Деница Райкова]

Уилям Уортън - "Ал", изд. "Сиела" 2019, прев. Васил Велчев

Понякога се случва човек да прочете книга, която толкова му въздейства, че едновременно му се иска да разкаже за нея на всички и да запази преживяването само за себе си.

Когато преди няколко дни започнах да я чета, още не го знаех, но за мен такава книга се оказа "Ал" от Уилям Уортън.

Първото ми "запознанство" с автора беше преди няколко месеца чрез "Пилето", и макар че междувременно се сдобих и с "Отбой в полунощ" и "Татко", когато наскоро излезе "Ал", реших да прочета първо "Ал", тъй като тя се явява нещо като продължение на "Пилето". Затова вероятно няма да мога да избегна някои сравнения между двете.

Признавам, че съдейки от опита си с "Пилето", която доста ме натовари, очаквах, че "Ал" също ще е тежка книга. Защото някои от темите в нея - война, травми, трудности с мирновременното вписване в обществото - до голяма степен са същите като в "Пилето". И пак донякъде има обсебеност - само че не този път свързана с пеперудите. Но като се изключи това, за мен, през по-голямата си част, "Ал" беше една... да, сигурно ще се изненадате като го кажа... една "щастлива" книга. Защото макар Ал също да е преживял своите травми, при него нещата винаги някак се получават. Винаги, дори когато положението изглежда безизходно, всичко в крайна сметка се развива по най-добрия начин. Дотолкова, че - както беше с мен - в един момент заставаш нащрек и започваш да си повтаряш, че "много хубаво не е на хубаво", че няма как да не се случи нещо фатално, че хората нямат чак такъв късмет. Нищо, че мечтите и стремежите на Ал са наглед прости - всеки с поне малко опит знае, че понякога точно най-простите мечти се сбъдват най-трудно.

Почувствах Ал близък още от първите страници: още по-близък ми стана с мечтата си да бъде художник. Винаги вземам страната на някого от героите, когато чета, но към Ал изпитвах истинска съпричастност. И исках да рисува, да живее от рисуването, да построи къщата на мечтите си, да обича, да бъде обичан. А именно заради желанието си да стане художник той ми стана още по-близък, приех това много лично. Радвах се, когато се случваше всичко това, и в същото време чаках момента на рухването на всичко. Предчувствах го, и въпреки това, когато се случи, се почувствах предадена. Затова и последните страници ми донесоха облекчение и се зарадвах на края на книгата.Защото за мен АЛ е - макар че може би звучи клиширано - една чиста душа, именно това, което без колебание може да се нарече "добър човек". Изпитвах към него не просто симпатия, а - ще си призная - обич.

"Ал" е много искрена и човечна история. Написана с много топлота и състрадание. Тя не разказва за супергерой. Разказва за един обикновен човек, който търси своето място, прави грешки, търпи несполуки, преживява дребни моменти на радост - и въпреки всичко не се предава и продължава нататък, така, както може и както знае. Защото след всичко преживяно е разбрал едно нещо, което всеки от нас не е зле да си напомня понякога:

"Струва си да се опита".

[Georgi M · Rating 4 out of 5]

An excellent novel! Written like a tour de force of positive psychotherapy. Could be sentimental and predictable, and also set in the best of all possible worlds for the characters, but in the end it does the job.

[Velina · Rating 2 out of 5]

For me it is not a sequel to Birdy. Birdy, Al's friend, is only mentioned few times and what stunned me was that in this book he is seen as another image of Al and as if not important at all, as if he was gone after Al came back from the war. I could not find any of the imaginary world that I love in Birdy and makes me reread this very book - it was only the story of Al observing butterflies that promissed to be close to that but it was soon gone. Though in the beginning I could easily recognise Wharton's way of telling the story, with its sensitivity and vulnerability, the beauty of simply speaking with people and sharing with them, then for me this all got lost in the too romantic and in a way exploited love story (so untypical for Wharton!), in most of the time it sounded kind of insincere and by telling too much it was in fact telling too little, to me.
Still it was worth reading! as the last line of Al and Birdy says: It is worth trying!

[Tania Mateva · Rating 3 out of 5]

След "Пилето" ми трябваше година за да събера желание да прочета продължението, към което всъщност имах по-големи надежди. Началото беше добро, даде ми отговори на въпроси, възникнали ми в предната книга, но към средата интересът ми рязко започна да спада и краят, вместо да е вълнуващ, за мен бе възможно най-скучен. Всичко звучеше като приказка, сякаш над него летеше вълшебна фея и подреждаше живота му. Поиска ли нещо, някой идва и му го подарява, непознати хора му правят услуги напълно безвъзмездно, купува си неща, за които пари няма, с неговото момиче се влюбиха от пръв поглед, а от втория си купиха къща... Само еднорозите липсваха. Той през цялото време повтаряше, че психически не е ок и има дори 70% инвалидност заради това, но си беше съвсем добре. Не ми стана ясно как човек, току що излязъл от психиатрия успява да израстне и да подреди живота си за някой и друг месец. Бях напълно убедена в един момент, че приятелката му е плод на въображението му, както пилето и по този начин той успява да заобича себе си и този вариант доста щеше да ми хареса, но уви. Този вид хепи енд никак не подхожда на такъв тип история според мен.

[Сибин Майналовски · Rating 5 out of 5]

Превъзходна книга като съдържание и романтизъм... и отвратителна откъм издателска калпавост и немарливост. Имената на едни и същи хора, написани по различни начини, правописни/печатни грешки... за пореден път се учеждавам, че пиратството спасява (в конкретния случай, от пропуснати ползи и нанесени щети). Как беше онзи лаф — „За Бога, братя, не купувайте!“?

[Vyara · Rating 1 out of 5]

С "Пилето" Уортън пресъздава обществото - правилата, които трябва да следваме, за да сме "стойностни граждани"; рухването на имиджа, който сме създали за себе си и смелостта да продължиш да бъдеш оптимист в свят, който го отрича.
С "Ал" Уортън пресъздава една обърканост, която не успява изобщо да пресъздаде предшественика си.
"Ал" проследява един от главните ни герой, но този път има уловка: Пилето никога не е съществувало, а било образ на Ал през цялото време. Сега Ал трябва да се справи със света, който е оставил преди толкова години и да се опита да се впише.
За това издание се твърди, че е било издадено единствено на полски, което ме навежда на мисълта, че това не е дело на Уортън. Ситуацията тук е същата както преди години с "продължението" на "Да убиеш присмехулник", "И страж да бди на пост". Както всички си спомняме, това копие бе издадено без знанието на авторката и представляваше най-ранния варианти на романа. Затова искам да вярвам, че някой е плагиатствал името на Уортън, понеже този роман не се припокрива с предишни негови творби, но ако това все пак е негово творение...
Корицата на романа е великолепна; Дамян Дамянов за пореден път доказва способностите си. От друга страна преводът беше доста груб, а в самото издание имаше правописни и пунктуационни грешки.

[Maria Garalova · Rating 3 out of 5]

Мудна и скучна човешка история с още по-обикновени човешки мечти. Лудостта се е изпарила, непрекъснато се напомня, че Ал е 70% инвалид, именно заради лудост..., но всъщност тази лудост съвсем я нямаше. Заедно с лудостта и душата на книгата някъде беше отлетяла. Определно очаквах повече, но трите звезди са заради шантавата идея с пеперудите и пълната метаморфоза на главния герой, който въпреки всичко си остава един напълно обикновен не особено смел, нито умен човек.

[Teodora Angelova · Rating 3 out of 5]

“Ал и аз сме толкова щастливи, колкото само хората могат да бъдат.”

Колкото и да съм забравила “Пилето”, чувството тук е коренно различно. Лесно, гладко и безпроблемно повествование като в наивен роман, сякаш наистина всеки ужас в живота намира възмездие. Тук трябва да се даде дължимото и на преводача, който също е успял да предаде мислите на АЛ, който трудно се връща към света въпреки неговата тромавост, бавност, чудатост и “психопатия”.

[Dominika Potępa · Rating 4 out of 5]

Nie dorównuje Ptaśkowi, ale może jestem biased, bo Ptasiek to dla mnie arcydzieło.

[ramoncia · Rating 2 out of 5]

Wharton ruined everything what was told in Birdy, that's minus 1 point. The plot is poor, the romance between Al and Althea is so unrealistic you can't believe.

[Christina · Rating 1 out of 5]

Много жалък опит за продължение, нищо общо с първата част, голямо разочарование.

[Wojciech · Rating 2 out of 5]

2.5 ⭐

[Велина Костадинова · Rating 5 out of 5]

Поредната брилянтна творба на Уилям Уортън.
"Ал" е продължение на "Пилето" и не е издавана досега на български.
От същия автор препоръчвам и "Татко".