Светът на Ботевата поезия е монолитен, с вътрешно сцепление на заряда и внушенията на всяко от стихотворенията му под знака на единни нагласи и цели. В реализацията на поета има нещо метафизично - още дебютното "Майце си" идва с езика и пулсациите на следващите; в готовността си за творчество не изпитва нужда от школовка в чужди литератури, поетиката му не търпи някакво развитие, всяко от стихотворенията му го изразява пълно и безостатъчно. Съдбоносната тема, която занимава Ботев като поет, е една - темата за смисъла на живота и за цената на смъртта. В художествените си търсения той не може да мине без основните екзистенциални философски идеи, без вечните дилеми, които разпъват на кръст човека и са дял от съдбата на цялото човечество.
По блясък на вижданията и мащаб на прозренията Ботевата публицистика не отстъпва с нищо на света, затворен в неговата лирика. Голяма част от конкретните му прояви са сплав от очерково-публицистични и белетристични елементи, обобщенията по страниците им в еднаква тепен се постигат чрез категоричността на конкретния акт и на субективната оценка и възприятие на явленията. Прочитите - херменевтични, неофройдистки, феминистки, интертекстуални, спекулативно-авангардистки - може да се разминават с утвърдения канон на рецепцията, а и със същността на оставеното от поета и публициста. Безспорно е обаче, че Ботев отново трябва да бъде "завладяван", че творчеството му е все така живо предизвикателство към потребностите на съвременника.
Hristo Botev (Bulgarian: Христо Ботев, also transliterated as Hristo Botyov) was a Bulgarian poet and national revolutionary. Botev is widely considered by Bulgarians to be a symbolic historical figure and national hero.
„...защото преди всичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти...“
За мен си остава мистерия, как така първични патриотари и поклонници на съветската диктатура с години се самозалъгват, че следват идеалите на Ботев. Изобщо, когато някой човек или партия си позволят да „дават душата на народа“ (а не своята лична) за някакви лицемерни каузи (реално прикриващи користни цели), тогава правят неща, които великият ни революционер би намразил... Христо Ботев е свободолюбив човек и борец срещу тиранията, успял да създаде изключително силни поезия и публицистика! Затова мисля, че преди да бъдат гледани филми или слушани дребнави политически интерпретации за неговата личност, първо е нужно неговите творби да бъдат четени и препрочитани.
Патриот
„Патриот е — душа дава за наука, за свобода; но не свойта душа, братя, а душата на народа! И секиму добро струва, само, знайте, за парата, като човек — що да прави? продава си и душата. И е добър християнин: не пропуща литургия; но и в черква затуй ходи, че черквата й търговия! И секиму добро струва, само, знайте, за парата, като човек — що да прави? залага си и жената. И е човек с добро сърце: не оставя сиромаси; но не той вас, братя, храни, и вий него със трудът си! И секиму добро струва, само, знайте, за парата, като човек — що да прави? изяда си и месата.“
Голяма чест от страна на французите-да изпишат с позлатени букви ,на една от главните врати на университета "Сорбона" - "тоз които падне в бой за свобода той не умира!"
Един необикновен човек живял в не по-малко необикновена за българите епоха. Един човек, сложил край на целия период на развитие на българската възрожденска поезия, път, започнал със свободните опити да превърнат фолклора в литература на Геров, Раковски и др. няколко десетилетия преди да се появят "Хаджи Димитър", "До мойто първо либе" и "Борба". Човек неповторим. Човек, който "силно люби и мрази" и който еднакво прочувствено възхвалява своите идеали /свобода, равенство, правда/ и презира и дори хули това, от което е заобиколен и на което е подложен народът /робство, йерархия, престъпления/. Народът, тези "слепци с очи", чието покорство той не може да приеме и от който се дистанцира по отношение на робската участ, но който обича и чийто история и обичаи изтъква в публицистиката си. Един човек, един на милион, който не всяка нация е имала щастието да има, един "поет революционер", който и днес само със строгия си втренчен поглед те кара да изтръпнеш и да се убедиш, че на него не е присъщо онова, което е държало мирен целият български народ преди 150 години, та чак до днес - страхът.
Макар у мен да буди неповторимо възхищение тази негова несломима любов към родното и свободното, аз, дали защото никога не бих могъл да бъда така праволинеен, целеустремен и непоколебим, както Ботев е бил, или просто защото смятам, че всеки един български деец от тази епоха /в която българите се опитваме да наваксаме четиривековна изостаналост спрямо Европа/ заслужава уважението на поколенията, или поне моето, не мога да приема неговата остра сатира, стигаща до подигравателност, към тези, които не споделят неговото виждане за освободителния път на България. "Другият" път по-дълъг и труден, но преминал през образоване и "подготовка" на народа за тази свобода. Не съм съгласен с нея и едва ли някога ще бъда. Но това няма никакво значение. Ботев е идеал, който трябва да остане жив за поколенията. Той е пратеник от друг свят, гений, извисяващ се над разпрострелите се из България тогава (а и днес!) апатия, примирение с действителността, изменена ценностна система и живот ден за ден. Но, както знаем, геният винаги е сам.
Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин, хайдутин, майко, бунтовник, та тебе клета оставих за първо чедо да жалиш! Но кълни, майко, проклинай таз турска черна прокуда, дето нас млади пропъди по тази тежка чужбина - да ходим да се скитаме немили, клети, недраги! Аз зная, майко, мил съм ти, че може млад да загина, ах, утре като премина през тиха бяла Дунава! Но кажи какво да правя, кат си ме, майко, родила със сърце мъжко, юнашко, та сърце, майко, не трае да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище: там, дето аз съм пораснал и първо мляко засукал, там, дето либе хубаво черни си очи вдигнеше и с онази тиха усмивка в скръбно ги сърце впиеше, там дето баща и братя черни чернеят за мене!... Ах, мале - майко юнашка! Прости ме и веч прощавай! Аз вече пушка нарамих и на глас тичам народен срещу врагът си безверни. Там аз за мило, за драго, за теб, за баща, за братя, за него ще се заловя, пък... каквото сабя покаже и честта, майко, юнашка! А ти, 'га чуеш, майнольо, че куршум пропей над село и момци вече наскачат, ти излез, майко - питай ги, де ти е чедо остало? Ако ти кажат, че азе паднал съм с куршум пронизан, и тогаз, майко, не плачи, нито пък слушай хората, дето ще кажат за мене "Нехранимайка излезе", но иди, майко, у дома и с сърце сичко разкажи на мойте братя невръстни, да помнят и те да знаят, че и те брат са имали, но брат им падна, загина, затуй, че клетник не трая пред турци глава да скланя, сюрмашко тегло да гледа! Кажи им, майко, да помнят, да помнят, мене да търсят: бяло ми месо по скали, по скали и по орляци, черни ми кърви в земята, земята, майко, черната! Дано ми найдат пушката, пушката, майко, сабята, и дето срещнат душманин със куршум да го поздравят, а пък със сабя помилват... Ако ли, майко, не можеш от милост и туй да сториш, то 'га се сберат момите пред нази, майко, на хоро и дойдат мойте връстници и скръбно либе с другарки, ти излез, майко, послушай със мойте братя невръстни моята песен юнашка - защо и как съм загинал и какви думи издумал пред смъртта си и пред дружина... Тъжно щеш, майко, да гледаш ти на туй хоро весело, и като срещнеш погледът на мойто либе хубаво, дълбоко ще ми въздъхнат две сърца мили за мене - нейното, майко, и твойто! И две щат сълзи да капнат на стари гърди и млади... Но туй щат братя да видят и кога, майко, пораснат, като брата си ще станат - силно да любят и мразят... Ако ли, мале, майноле, жив и здрав стигна до село, жив и здрав с байряк във ръка, под байряк лични юнаци, напети в дрехи войнишки, с левове златни на чело, с иглянки пушки на рамо и с саби-змии на кръстът, о, тогаз, майко юнашка! О, либе мило, хубаво! Берете цветя в градина, късайте бръшлян и здравец, плетете венци и китки да кичим глави и пушки! И тогаз с венец и китка ти, майко, ела при мене, ела ме, майко прегърни и в красно чело целуни - красно, с две думи заветни: свобода и смърт юнашка! А аз ще либе прегърна с кървава ръка през рамо, да чуй то сърце юнашко, как тупа сърце, играе; плачът му да спра с целувка, сълзи му с уста да глътна... Пък тогаз... майко, прощавай! Ти, либе, не ме забравяй! Дружина тръгва, отива, пътят е страшен, но славен: аз може млад да загина... Но... стига ми тая награда - да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода...
My rating is somewhere between 2 and 3 stars. Here's why: I admire both the way they translated Botev's poetry into German, and the poems' engagement and float. You see a commited and highly political young man with a streak of getting easily carried away in his patriotic feelings - typical for his era. On the other hand that's why you can't take the intention of these poems nowadays or only a very small amount is of timeless universality, especially for a Non-Bulgar. He knew his craft though.
Каквото и да си говорим, Христо Ботев си остава един от най - великите български писатели и публицисти. Революционер с борбен дух и желание за свобода. Всички Ботеви произведения ме карат да му се кланям все повече и повече!
Геният на българската литература. "Смешен плач" е едно от любимите ми публицистични произведения на Ботев. Простотата на художествения изказ, който авторът притежава е невероятна. Един от любимите ми български автори.
A person of toooooo many occupations... Goodness! Why do they tease, torture and mentally excruciate children/pupils by making Hr. Botev a extremely-must-read author???!!!