Това е история за албанско момиче, което живее в Южна Франция и намира работа като медицинска сестра на богат млад човек. Той е останал парализиран след злополука и не може да говори. Хората го изоставят и той страда от тежка депресия.
Вьоса, албанското момиче, също има много тежка история зад гърба си. Тя е родена по време на диктатурата. Израснала е в патриархално албанско семейство сред затвореното и изолирано от света тоталитарно общество, контролирано от Партията. Семейството живее бедно, страданието е влязло вътре в хората и момичето го усеща физически, когато се крие под престилката на баба си. Трябва да мълчиш или да внимаваш какво и пред кого казваш…
Не е по-лесно и след падането на диктатурата, когато Балканите – буре с барут, са запалени от войната и хора с различна вяра и убеждения са противопоставени едни на други. Жените са изнасилвани, мъжете – убивани, изкопани са масови гробове, които по-късно са разкопавани, за да бъдат жертвите идентифицирани от роднините им. Възможно ли е бягството от тези ужаси? Дори и да потърсиш работа, любов и препитание в цивилизована Европа, можеш ли да забравиш кошмара, в който си живял?
Когато брат й е убит във войната в Косово през 1999 г., Вьоса се връща, за да намери тялото на брат си. След известно време, работейки като преводач, тя среща французин и двамата се оженват. Решават да се преместят във Франция. Но там Вьоса не е щастлива и бракът й рухва. Тя намира малко щастие, когато я взимат на работа, за да се грижи за парализирания Арно... Дали срещата с този младеж, някога жаден за живот, а сега парализиран в инвалидна количка, може да й даде втори шанс в живота, шанса, за който всеки, преживял огромна загуба, мечтае?
Авторката съпоставя два различни свята: Западна Европа и Балканите. Двамата млади герои, чиито истории са различни, с времето откриват, че има твърде много общо между тях.
Може би преди две години попаднах на ,,Бягство” и корицата беше първото нещо, което ме грабна. След това прочетох, че историята ще ни пренесе на Балканите по време на Косовската война и разпадането на Югославия. Казах си, че това е книга, която искам да притежавам и прочета.
Романът ни среща с Вьоса, албанско момиче, израснало в силно патриархално семейство по време на тоталитарен режим. След падането му, освен тежкия сблъсък с реалността, че ти и държавата ти изоставате от света с десетилетия, Вьоса и много други са пометени от ужаса на войната. Хора с различна вяра и убеждения са противопоставени едни на други. Жените са изнасилвани, мъжете – убивани, изкопани са масови гробове, които по-късно са разкопавани, за да бъдат жертвите идентифицирани от роднините им. 😢🥺
Има някои брутални сцени в книгата. Четими са, но лично аз препоръчвам на жените да прескочат страница 82-ра. Не си я причинявайте.
Това е книга за колективната и личната травма от една споделена балканска история.... За живота след повдигането на похлупака в началото на 90-те.... За разбитите семейства... За дисфункционалните връзки... За работата на Запад.... За това как на Запад ни виждат като изкривено огледало на самите себе си.... За толкова много неща, отвъд спомена за репортажите по телевизията, отразяващи войната в Югославия.... Толкова зловещо актуално на фона на днешните събития... Книжни препоръки със сходен сюжет на тази книга, все заглавия от модерни писатели, които заслужават повече читателско внимание са:
Прекалено фрагментирана и разхвърляна, на моменти не разбрах какво, на кого се е случило... Напомня ми на Момиче на война на Сара Нович, която повече ми допадна.