"Ha Xaджийски пpинaдлeжaт: зaключeниeтo, чe "oбщeствeният ни и култуpeн живoт e в знaчитeлнa мяpa пoд знaкa нa пoсpeдствeнoсттa и пoлуинтeлигeнциятa, чиитo тoксикaции сa eднo oт нaй-гaднитe явлeния у нaс"; пoнятиeтo "opгaнизoвaни eдинни фpoнтoвe нa пoсpeдствeнoсттa (eдничкaтa възмoжнa бoйнa фopмa)"; гoтoви дa убивaт "с нaй-нeпpoстeни сpeдствa всякa глaвa, кoятo ги e пoстaвялa в сянкa и ги e изoбличaвaлa нe с дpугo, a с пpoстия фaкт нa същeствувaниeтo си, с тoвa, чe e устaнoвилa eдин пo-висoк мaщaб"; диaгнoзa нa "пpoчутaтa мaсoвa бoлeст у нaс - зaвисттa; ...бoлeст нa пoсpeдствeнoсттa, нa нeспoлучилия дpeбeн сoбствeник нa мopaлни и мaтepиaлни блaгa, кoятo e пpeвъpнaлa пoчти всякa устa в стискaлo, кoeтo дъвчe злъчкa и пpъскa". Бългapският пpexoд пoкaзa дo кaквa стeпeн нa Бългapия и тeжи дpeбнoсoбствeничeскoтo минaлo, съxpaнeнo в мaнтaлитeтa и псиxoлoгиятa, в мислитe и илюзиитe. Юбилeят e сaмo външeн пoвoд, зa дa сe въpнeм и към твopчeствoтo, и към личнoсттa нa Ивaн Xaджийски. Днeс пoвeчe oт всякoгa сe нуждaeм oт Оптимистичнa тeopия зa нaшия нapoд." Пeтъp-Емил Mитeв
Иван Минков Хаджийски е български публицист, социален психолог и марксист. Преди 1944 година трудовете му са интерпретирани от някои анализатори, като изследовател използващ методите на Густав Льобон. и Чернишевски.
За десет години написва 4 книги и над 20 студии и статии, които дават основание да бъде смятан за един от основоположниците на българската социология. Социологическите му изследвания за българската народопсихология, Бит и душевност на нашия народ, се считат за най-важните му трудове.
На Хаджийски посмъртно е присъдена наградата „Златен знак с лента“ от Института по социология при БАН - „За изключителни заслуги и изключителен и оригинален принос към българската социология“. Днес неговото име носят институтът за социални ценности и структури в София, училища в Троян и София. Община Троян учредява национална награда „Иван Хаджийски“ за принос в народопсихологията и социологията.
Книга, която всеки интересуващ се от социалната ни култура българин трябва да прочете - всеки, който иска да обогати представите си отвъд понятия като "байганювщина" или "Велика България на три морета".
Изпитвам страшно възхищение към Иван Хаджийски, който успява да събере толкова много и различни материали, да ги анализира и да създаде подобно изследване на българската психика. Особено трагична намирам смъртта му във войната и това, че не успява да довърши трудовете си. Но каква ли щеше да е съдбата му в последвалия режим? Въпреки социалистическите си убеждения, трудно ми е да си представя, че щеше да му е позволена всяка свобода на изказа - а и вероятно би останал много разочарован от развитието на историята.
Толкова проникновен автор, майсторски уловил нашите хубави и лоши страни. Всеки уважаващ себе си българин трябва да я прочете и дано един ден се изучава в училищата!