12 мита в българската история

by Bozhidar Dimitrov, Божидар Димитров (Автор)

От автора:
"Избрах дванадесетте най-солидно утвърдени мита в средновековната българска история, оказали и оказващи най-голямо влияние не само върху представите на българите за миналото ни, но и „обясняващи" днешното състояние на нацията - от народопсихологията до съвременната ни политическа култура:
• Митът за прародината, расовия тип, бита и културата на древните българи
• Митът за датата (681 г.) на образуването на българската държава
• Митът за ролята на прабългари, славяни и траки в образуването на българската държава и народност
• Митът за единствената българска държава на Балканския полуостров
• Митът за Крум страшни и страшните му закони
• Митовете около християнизацията на българския народ в 864 г.
• Митовете за делото на Кирил и Методий
• Митът за слабия цар Петър (927-969)
• Митът за антифеодалното въстание на Ивайло
• Робство ли беше турското робство, или само национална катастрофа
• Митът за големите балкански юнаци при османските завоевания
• Митът за Васил Левски - светец или най-успешният български политик

Когато пиша за митове, разбира се, аз имам предвид невярната представа за исторически събития и личности, наложена за тях в представите на съвременните българи. Тази представа се оформя не от академичните трудове на професионалните историци, а от учебниците по история в началния и средния курс на училището, научнопопулярните статии в медиите, белетристиката (романи и повести на историческа тематика), електронните медии и разбира се, киното."

Genres: History, Bulgarian Literature, Historical, Nonfiction

148 pages, Paperback

First published January 1, 2005

About the author

Bozhidar Dimitrov Stoyanov (Bulgarian: Божидар Димитров Стоянов) is a well-known Bulgarian historian working in the sphere of Medieval Bulgarian history, the Ottoman rule of Bulgaria and the Macedonian Question. He is the director of the National Historical Museum, formerly a Bulgarian Socialist Party member, and currently a politician affiliated with the GERB political party.
He was Minister without portfolio responsible for Bulgarians abroad in the GERB government (July 2009 – February 2011).
Born in Sozopol to a family of Bulgarian refugees from Eastern Thrace (now part of Turkey), he was given access to the Vatican Secret Archives in the 1980s, regarded as a great achievement considered the political situation of the time. As the director of the National Historical Museum, he had an indirect conflict in 1997–1998 with the President Petar Stoyanov regarding whether to return the Istoriya Slavyanobolgarskaya rough copy to the Zograf Monastery or leave it in Bulgaria.
Being a member of the Supreme Party Council of BSP, he declared himself openly against the party in 2005 by not supporting BSP Mayor of Sofia candidate Tatyana Doncheva and instead favouring the independent Boyko Borisov. Because of this he was taken down from the post of BSP municipal councillors leader in Sofia. Before the 2009 Bulgarian parliamentary election, Dimitrov formally left BSP and joined Borisov's GERB. He was the party's proportional vote candidate for Burgas Province and won the election with 35.92% ahead of Volen Siderov.
Dimitrov is the author of 30 treatises and over 250 articles and papers in the sphere of his research, as well as several books (including The Ten Lies of Macedonism and Twelve Myths in Bulgarian History). He has specialized in paleography in Paris and also hosts the patriotic history-related Pamet Balgarska (Bulgarian Memory) show on Kanal 1.
Dimitrov believes that the Bulgars played a more important role in the formation of the contemporary Bulgarians as a people than previously believed.

Булгариан

Reviews

[Metodi Markov · Rating 2 out of 5]

Колебая се за някои развити в тази книга тези, но при това качество на текста не мога да дам по-висока оценка.

Съдържа нови факти, оборващи закостенелите и обслужващи соца догми в историята ни. Редом с тях се мъдрят свободни съчинения и интерпретации на автора, крайно спорна личност, до негативна в науката история на България.

Интересно е да се прочете, но сериозни и по-реални изследвания трябва да се търсят в други книги на модерни изследователи на миналото ни.

[Петър Стойков · Rating 4 out of 5]

Историята, като наука, принципно страда от две огромни пречки, които се … ами изпречват пред всеки, който е тръгнал да се занимава с нея и да проучи все пак какво са правили и с какво са се занимавали предците ни, какви са били историческите събития, кога са се случили и т.н. Точно това описва Божидар Димитров в тънката книжка 12 мита в българската история.

От една страна, историята е в миналото, поради което най-често ние не сме видели точно какво се е случило – за да възстановим хода на събитията, трябва да разчитаме на запазените разкази на древни автори и на археологически разкопки и находки…

Древните текстове обаче, които ни дават информация за исторически събития, рядко се отличават с точност и обективност. Всъщност никога. Хронисти, писари, монаси и други, чиито записки са достигнали до нас в болшинството случаи не са били свидетели на събитията, а са записвали разкази и слухове. Дори да са видели с очите си, в много случаи изобщо не са го разбирали (какво разбира монах от тактиката на битка и какво може да е видял от битката, скрит в обоза, където е обичайното място на писарушките?). А дори да са видели и да разбират, техните лични мнения, интереси, предубеждения и понякога съвсем съзнателни лъжи (царят не ви е платил последната книга? напишете нова, която твърди, че той е пияница, глупак и спи със сестра си – справка Плиний Стари май беше забравил съм, за един византийски император).

Историкът трябва да се съобразява с тези неща и да се опита да намери истината. Историкът обаче, също е човек и живее в даден исторически период – и той има своите интереси и предубеждения. И понеже най-често началото на историческата наука в дадена държава се полага от патриоти, родолюбци и по национална политическа конюктура – така се раждат историческите митове и легенди за героични народи, като всеки историк гледа да изкара своята държава и своите предци най-великите..

Божидар Димитров е забелязал, че това е особено характерно за българската историческа наука, чиито основи са положени през Възраждането. Великобългарския мистицизъм стига до там да обяви българите за арийци, прародители на персийската и шумерската цивилизация. Затова той се е опитал в книгата си 12 мита в българската история да развенчае някои от най-често срещаните в учебниците по история заблуди относно историята на България и българите.

Примерно, Крумовите закони са ни известни само от една византийска книга – само че още като учех история в училище се чудех как Крум забранил виното и заповядал да изкоренят всички лозя, а няколко години след това, когато византийците превземат български градове, се отдават на масово пиянство с намерените бъчви вино. Нали няма лозя, какво вино?!? Оказва се, че византийската книга, в която са описани „крумовите закони“ е всъщност учебник за императорските деца, написан 200 г. след като хан Крум е живял – и е пълен с нравоучения и „исторически уроци“, които са леееееко поукрасени. В случая това са били законите на някакъв тракийски владетел отпреди 500 години, но са приписани на Крум. Но историците ни от началото на 20 в. не са обърнали внимание на това и са ги записали като факт…

Общо взето, четейки 12 мита в българската история човек остава с общото впечатление, че българите са имали малко по-модерна цивилизация, отколкото е общоизвестно – християнство по отрано (Кубрат) и по-широко разпространено, макар и конен народ, са имали каменни, укрепени градове (Плиска) а не са били чергари и т.н.

Разбира се, Божидар Димитров също е историк, и всички гореописани съображения, които влияят на историческата наука, следва да се имат пред вид, докато четете 12 мита в българската история. По-точно, Димитров е отявлен националист и особено активен по въпроса с Македония, така, че всички негови твърдения, особено в тази насока, следва да се приемат с нужното внимание и критическа мисъл.

Като цяло, като любител на историята, препоръчвам книгата – ще ви даде малко по-различна идея за българската история, а и не е дебела.

[Viktor Stoyanov · Rating 4 out of 5]

Това е книжка, която да прочетете след учебниците до XII клас.
Стилът е на полулярна наука със своеобразния добре познат език на проф. Димитров. Чете се много бързо и не затормозява читателя по никакъв школовски начин.
Относно твърденията - както във всяка наука, така и в родната история има различни "течения". На база прочетените извори и научни статии съм склонен да се доближа максимално близко до твърденията на професора. Повечето въпроси са вече защитени от масата историци, но все пак остават и спорни такива - като ролята на славяните в първата българска държава и др. Дори и след 12-13 г. ясно си спомням някои забавни съждения от книгата като това, че най-високото постижение на славяните е .. "археолозите, включително и съветските, не бяха открили нещо по-високо от сламена колиба". Ценен е и вътрешния поглед над археологическата наука през конюнктурните времена, където се лансирал римски произход на нашите стари столици ...

"А вечер търчахме до римския град край с. Войвода (на 8 км от Плиска — б.а.), пълнехме торби с римска керамика и я пръскахме из Плиска. За да я намерят на сутринта професорът и асистентите му и да я публикуват като доказателство за римския произход на първата българска столица. Веднъж обаче написахме на доста правилен латински върху цяла римска керамична плоча, че дворецът на Омуртаг е построен от първи римски домостроителен комбинат с директор Октавиан Август и партиен секретар Марк Аврелий, и ни изгониха от разкопките. Искаха и да ни изключват от СУ, но професорите Косев и Бурмов ни спасиха. Даже ни писаха шест по латински, без да ни изпитват.“

Смях се с глас преди толкова години и тези пасажи са от най-ярките ми спомени за "mythbuster", каквато задача си поставя тази скромна книжка.

Препоръчано за любители на историята и археологията, без значение, дали ще се съгласите с всичко изказано.

[Dorly · Rating 3 out of 5]

Интересен поглед към някои събития, за които няма консенсус защо и как точно са се случили. Някои от хипотезите са добре подплътени с исторически извори, други са повече интерпретации и креативно мислене. Подтиква към търсене на други мнения.

[Philip · Rating 3 out of 5]

Изненадващо смислени глави битуват редом с абсурдно звучащи тези (пример за първото - главата за падането под османска власт; за второто - частта с Борис и християнството и Борис и "българските агенти" Кирил и Методи).

[Атанас Илиев · Rating 3 out of 5]

... интересно преживяване отпреди 3-4 години.

[Милена]

Почувствах се много объркана още преди да стигна до края на книгата.

[Jacqueline · Rating 3 out of 5]

Кандидатстудентските изпити успяха да убият и последните ми капчици любов и ентусиазъм към историята, които гимназията преди това не беше успяла упорито и системно да затрие. Логичният резултат бе, че в продължение на години умишлено избягвах абсолютно всичко, в което имаше и най-малката идея за нещо историческо- неизбежно го свързвах със скука и неприятни спомени.

Времето обаче лекува, вследствие на което реших, че е дошъл моментът лека-полека да се помиря с тази наука. „Митовете“ на Божидар Димитров, колкото и да е странно, бяха чудесно начало. Изключително достъпно и приятно поднесеният материал се чете с удоволствие.
На пръсти се броят учените, чиито трудове не са купчина от високопарни превземки, а интересни и с хумор изложени текстове, които не довеждат читателя до отчаяние и самоубийствени мисли след n-тия им прочит (всеки студент от СУ знае какво имам предвид).
Адмирации за г-н Димитров в това отношение- въпреки че на много места определено не споделям вижданията му.


***

"Кодексът на честта изключва българските велики, средни и нисши боили да се предават или да се съгласят на унизителен мир, без да са изстреляли и една стрела и да са сблъскали меч в меч. Тази армия 150 години вече не е губила сражение, командирите й имат грандиозно самочувствие. Във Византия в тази епоха съществува понятието „българска гордост“, което се използва като характеристика на самоуверен и надменен човек."

***

"Защото българският меч се е пречупвал на няколко пъти в четиринадесетвековната ни история, но българското писмено слово — никога. И във всеки момент, когато е изглеждало, че с България или с българския народ е вече свършено, се е намирал някой българин да ревне от страниците на някоя книжка, че българинът трябва да се гордее, че е българин, тъй като българите имат история, а оттам и права и бъдеще."

***

"Ужасната истина е, че Балканите паднаха под османска власт чрез меча и сабята на самите балканци. Прилагайки широко системата на васалитета, османските водачи използваха войската на призналите им се за васали балкански владетели срещу войските на други балкански владетели. Първият голям историк на Османската империя немецът Хамер пише: „Османците настъпваха и покоряваха българи, сърби и гърци, използвайки храбростта на българи, сърби и гърци.“

[Branimir · Rating 4 out of 5]

Да започна с това, че впечатленията ми съвпадат до голяма степен с тези на Петър тук: http://kaka-cuuka.com/knigi/12-mita-v... (статията бе причината да прочета книгата). Божидар Димитров е успял да покрие някои от темите, които винаги са ме замисляли + някои в които не се бях усетил, че има неясни елементи. Много от заучените положения в учебниците ни по история са наистина смешни и точно тях атакува авторът. Имаше и няколко места на които усмивката не слизаше от лицето ми.

Взел съм една звезда от 5-те за рейтинг, защото с някои съмнения може да се подходи и към източниците посочени за база на някои от размишленията + използваният език. Ясно ми е, че е по-добре да е на по-земно ниво, от този в историческите книги (както е споменато, това е четиво за по-широк кръг от хора), но в случаят на моменти е доста крайно :)

Препоръчвам тази книга на всеки, който се интересува от загадките в миналото на България и иска да узнае защо е измислен не само часовникът на ръката на единия войн във филмът "Хан Аспарух" :) (подчертавам, това не се обсъжда в книгата :))

[Olga G. · Rating 3 out of 5]

Някои иводи в книгата звучат странно, но като пълен профан в историята, приемам всичко за истина :)

[Павел · Rating 3 out of 5]

Някои хубави неща, някои глупости. Става донякъде.

[Kiril · Rating 4 out of 5]

Поредното доказателство за таланта на Божидар Димитров. Умението му да създава приказки с увлекателен език. Безусловно митовете, които той засяга са много дълбоко вкоренени, но през последните години голяма част от тях бяха малко или много развенчани. Лично за мен приносът на автора е най-вече към това как трябва да тълкуваме историческите събития и да се учим да анализираме и търсим причините, както и последствията. Мисля, че развенчаването на мита за турското робство е може би най-доброто постижение, което съм чел в тази област до сега. Махам една звездичка, заради доста свободните и пристрастни интерпретации на моменти, неазвисимо, че авторът категорично заявява, че това е научно-популярна книжка, а не научен труд.

[Kris · Rating 5 out of 5]

Успях да прочета и още една книга от дългия списък с изоставени във времето книги. Мога да кажа, че тази наистина ми хареса. Ще се радвам да прочета още нещо от Божидар Димитров в някакъв момент. Пише изключително забавно, поне за мен и ми беше много интересно да науча повече за България. Единствено щеше да е по-добре докато чета да гледам и карта, но някога мога и да си я препрочета. Много беше хубаво да разбера повече за тези велики владетели, за мисълта и стратегията, която стои зад всичко. Наистина ми се иска България пак да е така силна, да има мъдри владетели, които да мислят с няколко хода напред, но не за себе си, а за силата и прогреса на държавата.

[Kosta Galabov · Rating 4 out of 5]

ОК книга, бързо се чете. Достъпен стил. Интересни тези. За съжаление обаче, за да бъде достъпен стила са жертвани доста важни елементи като цитиране на източници, малко повече навлизане в причините за дадени изводи, като също така е използвана мешавица от граматически времена, която на моменти е хм, странна ;) В общи линии, всичко се свежда до това да вярваме на автора за неговите тези или не...

[ᴍᴀʀɪᴀ · Rating 5 out of 5]

Много интересна книга

[Zoya Dimitrova · Rating 4 out of 5]

"Главната обществена функция на историята е да бъде учителка на съвременните хора, а главната обществена функция на професионалния историк е да изследва и реконструира с научни методи историческите реални. Но професионалния историк има още една функция, която много колеги високомерно не признават, излъчени в академичната си кула от слонова кост. А тя е да сведат чрез научната популяризация академичната история до целия български народ, оформяйки представите му за собственото му минало, замъглени днес от безброй митове..."
Напълно съм съгласна с това мнение на Божидар Димитров и се питам до колко е вярно написаното в учебниците по история, които с толкова желание учех преди години. Знам, че изложеното в тази книга е една друга гледна точка и може би не трябва да се доверявам напълно, защото всеки историк си има свое мнение. Въпреки това съм склонна да повярвам на много от нещата описани и представени от Божидар Димитров, защото звучат доста правдоподобно. Жалко е, че днес няма единно мнение по толкова важни събития. Жалко е, че нашата история е била почти унижожена и сега имаме само предположения. Жалко е ако наистина учебниците пълнят главите ни и тези на нашите деца с неверни представи. А още по жалко и болно ми става като си представя, че наистина сме имали една велика и силана държава, която днес би била една от водещите в Европа, но която сме загубили малко по малко заради грешки, човешка глупост или властолюбие. И продължаваме да губим и затриваме, без да сме се поучили от миналите грешки.

[Evgeniy Vasilev · Rating 4 out of 5]

Историята винаги ми е била трудна заради помненето на дати и имена, което никога не ми се е отдавало особено. Тази книга е по-скоро научнопопулярна отколкото историческа и може би затова я прочетох много леко и приятно.
Божидар ��имитров е меко казано спорна личност, но му признавам умението да разказва увлекателно. Това важи с пълна сила както за тази книга, така и за предаването му по Канал 1.

[Joredos · Rating 3 out of 5]

Тънка книга,което не позволява да се обърне рязко тежкия кораб на историята. Несъмнено алтернативната перспектива,която дава е интересна, но както и годините показват книгата не промени вижданията на историците и не разби митовете из основи.

[Epsilon · Rating 3 out of 5]

Интересна, но езика е доста грубоват на места

[Lidia · Rating 1 out of 5]

Толкова пошло е написана, че чак е траги-комична.. Книга няма да я нарека.

[Krasimir · Rating 4 out of 5]

Добър възможен прочит на дадените исторически събития.