Relic

Bjørn Beltø #1

by Tom Egeland

A masterful concoction of history and intrigue, referred to by critics as "the Norwegian Da Vinci Code"
 
A golden relic, containing an ancient manuscript that could change the course of history, has been hidden in a monastery, but nobody knows where. One determined man sets out to find this sensational artifact and to trace its origins. His quest takes him to a scientific intelligence organization in London, a Middle Eastern outpost, and a Crusaders’ castle in a French village, as layer by layer he reveals the religious mysteries inside the Shrine of Sacred Secrets.

Genres: Thriller, Crime, Fiction, Mystery, Religion, Historical Fiction, Audiobook

418 pages, Paperback

First published January 1, 2001

About the author

Born in 1959, Egeland worked as journalist for a magazine and as a reporter and editor for Aftenposten before working in television. In 2006, he became a full-time fiction writer. His books include horror, suspense, and multiple children's book. His most famous novel, Relic, which predated Dan Brown's blockbuster The Da Vinci Code, is so simillar some readers speculated it influenced Brown, but the author has said they simply drew on similar sources. In 2009 he won the Riverton Prize.

Reviews

[Berengaria · Rating 3 out of 5]

Touted as a thriller, when it's really a "crimeless mystery novel," because of similarities to The Da Vinci Code, Sirkelens Ende (dt: Frevel, eng: The Circle's End) is a simply-plotted face-off between two men...both duty-bound and both believing they're doing the right thing...over the fate of a 2,000 year old golden shrine.

Themes: biblical studies, secret societies, conspiracy theories and theorists, the arrogance of the knowledgeable, alternative theories about Jesus, the power of dogma, science vs pseudoscience, The Knights Templar, heritage, duty, what is belief and what/who can one believe?

The whole novel boils down to this: Bjørn has the shrine, but won't hand it over until he knows what's inside. Michael must get the shrine, but can't reveal what's inside to anyone outside of "the inner circle". (Yes, THAT kind of "inner circle". Cue the dramatic music.) One of them will have to yield.

In the final analysis, this tug-of-war is too thin of a plot for a 500 pager. It's a quick read, but there are no twists to put more fuel in the tank at any point, and about after 65%, we're coasting entirely on fumes. The ending is rather like finally pulling into a petrol/gas station with a steaming radiator. No real surprise, but no big let down either. Just "phew, we made it. Let's grab an ice cream."

The only interesting, or different, thing for me was seeing a sober, agnostic Scandinavian perspective on the myriad of theories surrounding the historic Jesus. Unlike the American approach, it's not sensationalistic nor underpinned with latent religious conviction. In fact, NONE of the characters are believing Christians, although the shrine and the figure of Jesus of Nazareth are of monumental importance to them.

As a fan of Vatican thrillers (there's just something about a scheming cardinal....), biblical mythology themed novels, and detective stories, I've read much better versions on this theme than this one, but also much worse. If you don't know much about the alternative theories concerning Jesus' life and (possible) death, this is an easy introduction with a lot of info.

Just don't expect The Da Vinci Code. (Which was published 2 years AFTER this one, btw.)

3 solid stars.

[Marianne Barron · Rating 5 out of 5]

In Norwegian only...

All skepsis feid til side! Denne boka står fjellstøtt på egne bein! "Sirkelens Ende" hadde sin egen snert på sakene, og snerten - det var Egeland's hovedperson og aldri så lite paranoide albino arkeolog Bjørn Beltø! Han tok meg med storm :-)

Jeg tror aldri det har hendt at jeg har ledd høyt av en krimhistorisk roman før, men det gjorde jeg her. Opptil flere ganger! Kanskje fordi jeg er halvt østlending selv, men jeg formelig hører Bjørn Beltø for mitt indre øre når jeg leser. Jeg ser ham for meg i forvirrede øyeblikk og forstår og nærmest kjenner på kroppen frustrasjonene han utsettes for. Egeland gjør en fantastisk jobb med karakteroppbyggingen sin. Dette er en hovedperson jeg vil lese og lære mer om. Han er vittig og han er smart, men han kan oppføre seg rimelig nevrotisk og lite rasjonelt. Han har et morskompleks og et noe snevert syn på damer, men kan være kjølig vurderende og direkte når han må. Jeg også må - lese mer av Tom Egeland!

Historien rundt løsningen av gåten som Beltø jobber med er også veldig godt oppbygget. Denne boka raser ikke avgårde i hemningsløs fart som Da Vinci-koden gjorde. "Sirkelens Ende" har sitt eget tempo, og det passer forunderlig godt til innholdet og utviklingen i historien. I tillegg til at dette er et interessant plot med et interessant innhold er etterordet i boka ikke mindre interessant. Et etterord som Egeland har kalt "Kilder og tankespinn".

""...veien er lang fra idé til roman. I løpet av de fem årene jeg brukte på å researche og skrive denne boken, vurderte jeg mange ganger å gjøre den til en rendyrket thriller - komplett med utsendte agenter fra Vatikanet, fanatiske mordere, skuddvekslinger og heseblesende biljakter. Men Bjørn Beltø strittet imot. "Sirkelens Ende" ville heller bli en lavmælt bok om en gåte""


...og det er jeg utrolig takknemlig for! Takk Egeland! (..og jeg er allerede igang med den neste boka om Bjørn Beltø, nemlig "Paktens Voktere").


Link til komplett review ligger her:

http://ebokhyllami.blogspot.com/2012/...

[Jorge Gálvez · Rating 3 out of 5]

Un libro tediosamente parecido al Codigo Da Vinci pero sin las persecuciones policiales ni la adrenalina de ésta.

Además nos hallamos ante una novela de un "manuscrito encontrado", en donde la importancia de este "manuscrito legendario" no tiene ninguna relevancia, originalidad, ni interés para nosotros como lectores.

[Stefan Mitev · Rating 2 out of 5]

Книгата е подарък от пациент.

"Краят на кръга" е издадена през 2001 г. и изглежда има много прилики с далеч по-известната "Шифърът на Леонардо" от 2003 г. Но не бързайте да обвинявате Дан Браун в плагиатство, защото и двете книги "заимстват идеи" от "Светата кръв и свещения граал" (1982 г.) на Майкъл Бейджънт, Ричард Лий, и Хенри Линкълн. Така или иначе, в основата и на трите художествени творби стои почти еднаква конспиративна (алтернативна е прекалено слаба дума) теория, според която Христос не е умрял на кръста, някакси е стигнал до южна Франция, където е имал деца с Мария Магделена. Техните далечни потомци успели да сключат бракове с представители на френската кралска династия Меровинги. Поколението на знатния род уж съществува и до днес, като представителите му управляват езотерични организации с неясна цел. Уау! Макар и ясно заявено като художествена измислица, има немалко хора, които биха повярвали на всевъзможни щуротии и биха останали с впечатлението за историческа (алтернативна) истина.

В "Краят на кръга" археолози откриват златно ковчеже при разкопки край норвежки манастир. Има съмнения, че това е златният кивот. Но до края на книгата не става съвсем ясно какво се съдържа вътре, въпреки че главният герой може бързо да провери. Вместо това той обикаля почти безцелно из Европа, докато е преследван от тайно общество. Книгата можеше да е два пъти по-кратка, ако ни бяха спестени ненужните разговори и нерелевантните събития. Християнският мистицизъм ми дойде в повече.

Не мога да препоръчам "Краят на кръга". Четете повече научни и исторически книги.

[Μπάμπης M. · Rating 2 out of 5]

Η σασική υπόθεση είναι ότι αρχαιολόγοι βρίσκουν μια αρχαία Λάρνακα την οποία δεν την ανοίγει κανένας. Αν ανοίξεις τυχαία το βιβλίο σε οποιαδήποτε σελίδα θα πέσεις στην ατάκα "τι έχει μέσα η Λάρνακα;".

[Adi · Rating 3 out of 5]

Tom Egeland obviously did a lot of research on the ancient mysteries related to Jesus' life and death. Not only that, he also demonstrated his view on a range of additional topics, like the Ark of the Covenant and some religious orders. The problem however was that all this information was presented to the reader through multiple conversations between the characters, along with many long paragraphs of basic explanations.
In my opinion if you want to write a good criminal/adventure novel, you need to balance the dry theory with some action. I think the novel was definitely lacking the action element.

[Abi · Rating 1 out of 5]

This was pretty funny, because it was so terrible. In that sense it really is like Dan Brown. It was so cliché-ridden that it reminded me of a James Bond film, except strangely not that entertaining, probably because the protagonist spends most of his time asking the same questions over and over and being both surprised and uncomprehending when given any new information. The love story was cringeworthy; I laughed and laughed.

[Brita · Rating 5 out of 5]

Jag har läst DaVinci-koden också. De är lika på ett sätt och ändå inte. Den förra är en thriller, som gjord för att bli film. Det kan man nog också göra av denna bok men den har inte alls samma "brådska" vilket jag uppskattar. Det gör dessutom att jag tänker att denna bok är mer möjlig att allt är sanning. Nu är det ju bara fantasi allt ihop men det känns mer troligt i alla fall. Dessutom uppskattar jag jämförelserna som författaren har gjort mellan böckerna i slutet. Jag gillar boken som sagt!

[Andy · Rating 4 out of 5]

This author can really crack a good joke, or 3 or more. The story was interesting but made even more so by his use of humor. Archeologists find a relic from Jesus's time in a Norway dig. The main character Bjorn "Little Bear" Bertoh is the inspector for the Norwegian Center for Cultural Relics, and on the site when the Relic is found. Bjorn balks at the big-deal Oxford professor's entitlement to just to walk off with the "find"; it belongs to Norway; it was found on (and in) Norwegian soil. So Bjorn takes it back in a typical break-in at the professor's office . When the professor's/archeologist's find it's missing, the chase is on.

I don't mean to give the impression that this is a humorous book. It's quite well written and maybe loses a bit in the translation to English but all in all, a wonderful new take on the Templarian theme. The rewriting of the scriptures at the end gave me reason to pause. However, I chalked it up to a good fictional read that I would recommend to those who, like I, love the mystery of the Templars, thrill at the thought that Mary Magdalene was the favorite apostle, and am so easily sucked into tales of finding lost relics from Biblical days.

[Lawrence · Rating 3 out of 5]

Based on publication date, this is one of the earlier of the recent religious artifact thrillers, coming out 2 Years before The DaVinci Code. The premise is familiar, a long missing relic that may hold clues to a sensational cover up has turned up. There are some interesting actual locations described, and the action moves quickly.
My problems were twofold. First, I could not develop any empathy or strong dislike of the narrator to make me feel more interested in the ultimate outcome. Second, some many possible explanations for its value are offered by those trying to recover the artifact, that once the proposed final solution is offered in the story, I could not give it any more credibility than previous red herrings.
The author's writing style was enjoyable enough that I will consider other works by him, but not in the series featuring this character.

[Trude Carlsen · Rating 2 out of 5]

(2.5/5 stars) This book would have been so much better if the author dropped the casual misogyny and repetitive dialogue. I really enjoyed the actual religious mystery aspects, but the “woe is me, I’m an albino” focus of the main character took too much space

[Nadia Karlikova · Rating 4 out of 5]

Много добра книга. Заглавието казва малко и много. И не случайно самият автор в края на творбата си поставя следния въпрос: "Къде започва и къде свършва един кръг?".И тъй като "Краят на кръга" става популярен извън Норвегия, че и в самата нея, едва след издаването на Шифърът на Леонардо на Дан Браун, въпреки че е написана две години по-рано, Том Егеланд прилага послеслов. Този похват ми допадна много. Самият той анализира приликите и разликите между двата романа. И макар критиците упорито да твърдят, че Дан Браун върви по стъпките на Егеланд, то самият норвежец ясно казва: "Не, американецът не е плагиат". Той бърза да ни съобщи и друго: "Аз, също като Дан Браун, съм написал роман. Не твърдя, че съм открил истината". Напомня ни, че романът е фикция, а не реалност. Но в същото време ни кара и да учим. Лично аз не веднъж или два пъти се рових в интернет, за да проверя нещо повече на рицарите хоспиталиери, евангелията и Библията. От Егеланд научих за биншия норвежки социалдемократ Арне Трехолд, който е обвинен в държавна измяна и шпионаж в полза на Съветския съюз и Ирак.

"По някакъв начин старите евангелисти са били нещо като журналисти - казвам.
- Не точно журналисти. Обществени дейци, просветители, мисионери...
- Именно! Журналисти! - засмивам се аз".

"Исус се ражда в турбулентни времена. От учението му са се ползвали и възползвали. Много от първите християнски общности на са поставяли никакъв акцент върху неговата смърт и възкресение. Гледали са на него като на обединител и предводител. Нещо като Ленин и Че Гевара".

"Един от парадоксите в живота е, че оставаме слепи за онова, което е най-явно".

"Ако искаш да скриеш една книга, постави я на лавицата до другите книги".

"Понякога един душ може да придобие характера на ритуал. След протяжния ден на човек му се иска да отмие всичко, което е лошо и трудно".

"Отговарям, че съм станал археолог, защото имам чувство за историчност, за систематичност, дедукция, тълкуване и разбиране. Теоритично можеше да стана психолог. Психологията е изкуството да упражняваш археологията в душите на хората".

"Можеш да се усетиш самотен сред цяла тълпа хора".

"- Да вярваш, е избор - казва той. - Без значение дали вярваш какво ти разказва някой човек, или да вярваш на Словото".

"Несигурността и скептицизмът сами по себе си са ценност. Тъй като показват, че мислиш".

[Socrate · Rating 3 out of 5]

Stau pe vine în mijlocul unui model ca o tablă de şah alcătuită din pătrate mari de pământ, toate de aceeaşi mărime, în căutarea trecutului. Soarele îmi arde ceafa. Palmele îmi sunt pline de băşici care mă ustură al dracului de tare. Sunt murdar şi asudat. Duhnesc. Tricoul mi s-a lipit de spate ca un bandaj vechi. Vântul şi săpatul au stârnit particulele fine de nisip care plutesc pe deasupra
câmpului, ca un dom albăstrui-cenuşiu de praf. Nisipul îmi înţeapă ochii. Îmi simt pielea uscată şi crăpată. Oftez. Nu-mi vine să cred că odată am visat la o viaţă ca asta. Normal, toţi trebuie să ne câştigăm existenţa… Strănut.
— Noroc! îmi strigă o voce.
Tresar şi mă uit în jur, dar toată lumea e adâncită în muncă. Se pare că trecutul nu e chiar atât de uşor de găsit. La câteva aruncături de lopată, dincolo de stratul superior, scormonesc cu degetele prin pământul umed din făraşul dintre pantofii mei jegoşi. Am săpat până la un strat vechi de opt sute de ani. Pământul lutos emană un miros puternic. În unul dintre vechile mele manuale, Analiză arheologică a celor din vechime, profesorul Graham Llyleworth scrie:
„Humusul întunecat musteşte de mesajele tăcute ale trecutului.“ Fii atent! Profesorul Llyleworth este unul dintre cei mai renumiţi arheologi ai lumii, dar se împăunează şi cu abilităţile sale poetice. Trebuie să ai ceva răbdare cu manierismele lui. În clipa asta, profesorul stă la umbră, sub o pânză întinsă între patru stâlpi. Citeşte şi strânge între dinţi un trabuc încă neaprins. Arată ca un intelectual nesuferit, plin de un soi de politeţe grizonată şi încrezută, pentru care nu a mişcat
niciun deget ca să i se cuvină. Probabil are fantezii cu vreuna dintre fetele care scormonesc prin preajmă, cu fundul în sus. Din când în când, ne aruncă o privire care parcă spune „A, da, şi eu am fost odată acolo jos, săpând şi transpirând, dar asta se întâmpla acum multă vreme“.
Mă uit urât la el prin lentilele mele groase, dincolo de lentilele heliomate detaşabile. Privirile ni se întâlnesc, profesorul se uită la mine câteva secunde, apoi cască. Briza flutură pânza. De mulţi ani n-a mai îndrăznit cineva cu pământ sub unghii să fie de altă părere decât profesorul, oricare ar fi subiectul.

[Fredrik Reinsborg · Rating 4 out of 5]

Tom Egeland har skapt en medrivende beretning som har mange strenger å spille på. For det første er arkeologen Bjørn Beltø en karakter det er lett å bli glad i. Han er langt fra en solbrun professor Indiana Jones. Han er en blek albino uten de stereotypiske actionhelt-attributtene. Videre er han kun amanuensis og ikke professor. Like fullt tar Beltø oss med på en Europa-reise Indiana Jones verdig, etter at mystisk skrin blir funnet under en internasjonal utgraving på Verne Kloster. En internasjonal organisasjon prøver å smugle skrinet ut av landet. Beltø, som var kontrollør på utgravingen, mener funnet må håndteres i tråd med kulturminneloven.

Han gjemmer skrinet og tar oss med på en reise fra Oslo til London, Israel og Frankrike. Målet er å finne ut hva skrinet rommer. Et mysterie rundt Jesus og tilblivelsen av det nye testamentet tar form. Det viser seg at skrinet kan bevise en konspirasjonsteori som vil endre verdenshistorien og påvirke fundamentet en verdensreligion er bygget på.

Boken er en medrivende thriller uten å spille på vold. For alle som elsker konspirasjonsteorier, gamle ridderordener og arkeologiske artefakter er den en skattekiste. Som nevnt gir dette og et levende karaktergalleri boken mange strenger å spille på. Den anbefales på det sterkeste. Grunnen til at jeg ikke gir 5 stjerner, er at Egeland blir enda bedre i kommende bøker. Han knytter da mysteriene opp mot skrevne historiske kilder som siteres. Parallelle handlinger i ulike historiske epoker blir i senere bøker sydd sammen med nåtiden. Bøkene blir da enda mer spennende!

[LadyAileen · Rating 2 out of 5]

Questo è il primo libro che leggo di questo autore per cui la scelta è stata dettata dalla scia del successo de Il Codice Da Vinci senza sapere che questo lo precede in termini di pubblicazione e che sono simili per alcune tesi. Perfino la postfazione che compare alla fine del libro fa alcune precisazioni sulle analogie tra i due romanzi.
Al di là di alcune conclusioni simili, questo romanzo è semplicemente unico a cominciare dal protagonista infatti se pensavo di trovare un archeologo sexy, coraggioso e bellissimo ho completamente sbagliato libro perché Bjorn è un archeologo albino, paranoico e strambo (essendo stato per due anni rinchiuso in una clinica psichiatrica). La narrazione è in prima persona, lo sviluppo psicologico del protagonista è molto accurato, lo stesso vale per le cognizioni storiche ma per quanto riguarda la storia non mi ha coinvolto più di tanto anzi l'ho trovata poco convincente. Nemmeno la vicenda romantica in cui vede coinvolto il protagonista è riuscita a tenermi vispa. Perfino il motivo che da il via all'intera vicenda è incredibilmente banale. Non può essere assolutamente considerato un thriller, non ha un lieto fine e in più lascia spunti per il futuro...

[Петър Панчев · Rating 4 out of 5]

Белтьо по стъпките на голямата тайна
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)

От много време не съм поглеждал като читател към конспиративните трилъри, макар да следя изкъсо новите книги на популярните у нас автори, основно заради любопитството и работата. Навремето успях да пропусна Том Егеланд, който доразви сюжетите си в тази посока и героят му, археолога Бьорн Белтьо, натрупа доста години сред историческите тайни и загадки. Естествено, аз обръщам внимание на развлекателната част и не приемам сериозно хипотезите около определени събития, които аха да се превърнат в теории на страниците на романите. Но пък изпитвам удоволствие, когато нечие въображение сглоби достатъчно интригуваща история от изровени древни артефакти и ги постави под юрисдикцията на тайнствени организации и ордени. Представете си как някой (почти) случаен човек попадне на следа, която дава насоки към невероятни нови знания, достъпни за шепа „избрани“. Това си е начало на страхотно приключение, мисля. Колкото по-тайнствено е всичко, толкова по-добре. „Краят на кръга“ („Персей“, 2009, с превод на Зорница Савчева) насочва вниманието именно в тази посока: древни тайни и документи, които могат да променят изцяло възгледите на съвременните хора, особено на вярващите в божествения произход на живота и характерните символи на тази вяра. Вдъхновението на Егеланд стига до особено важна реликва с 2000 годишна история.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)

[Diana Come Libros · Rating 4 out of 5]

El libro me gustó mucho es parecido al Código Da Vinci en cuanto a buscar algo que esconde muchos secretos en su interior, porque se basa en buscar algo que esconde muchos secretos.

El libro posee mucho misterio apenas inicias a leerlo te intrigas, y como posee muchos diálogos cortos te engancha en la trama de principio a fin.

Si ya leíste el Código Da Vinci te recomiendo después leer este libro.

[Narjiss Ghajour · Rating 3 out of 5]

It’s a lengthy book, and the writer jumps back and forth between different important events for the main character. However when you get the grip, the book is interesting and you want to know so badly what’s inside the golden casket. But it takes + 500 to find out. It’s a bit like the Da Vinci Mystery but without the action or adrenaline.
I just found out there is an 11 book series minimum about the Beltø. And I don’t know if I would like to read it.

[Роман Селіверстов · Rating 3 out of 5]

Ну как критики могли назвать сие крайне неинтересное творение "норвежским кодом Да-Винчи", если оно вышло в свет раньше романа Дэна Брауна. Чтение ну уж никак не захватывающее, почти с самого начала становится понятно, кто хороший герой, а кто плохой. Да и "плохиши" какие-то мягкотелые - ворочая миллиардами, не могут справиться с каким-то рядовым клерком.

[Eti · Rating 3 out of 5]

Съжалявам, че прочетох книгата след ШИФЪРЪТ НА ЛЕОНАРДО, защото щеше да ми хареса доста повече.
Интересна е, въпреки че (или именно защото) няма Хамерикански екшън моменти.
Някак по-"автентична" звучи.
Определено има потенциала да ми се хареса, просто вече историята ми звучи дъвкана и предъвкана.

Не харесах особено главния герой - вял и незапомнящ се образ, при все че е албинос.

[L.L.]

I kolejny audiobook "dla kogoś", którego opis jednak mnie zaciekawił... ale to chyba clickbait, bo jak dla mnie to koło Dana Browna nawet nie stało ;) Dana Browna chce się czytać od pierwszych stron... a tego się nie chce ;) No niby jakaś fabuła się rozwija ale w ogóle mnie nie zaciekawiła, więc dałem sobie spokój żeby się nie frustrować potem stratą czasu.

[Yera Manzur · Rating 3 out of 5]

Por momentos me aburrió, por momentos quedaba picada. El libro en general está interesante, y te deja deseando saber cuál es el secreto que se oculta en la historia. Mi gran decepción fue el final, esperaba algo diferente.

[Jonas Toftefors · Rating 3 out of 5]

Enligt reklamen kom boken ut före Da vincikoden men den känns väldigt liknande. Typ samma tema, med albino och allt fast utspelar sig mestadels i London och Norge.
Gillar inte huvudpersonen Bjørn som mest småpervers och obstinat. Dock bra fart och intressanta spekulationer i boken.

[Afsheen · Rating 3 out of 5]

Jeg mener selv at jeg hadde lest denne før nå, men neida det hadde jeg ikke !

En god bok, litt mye som skjer på tvers av flere linjer, pyramidene, kloster graver, hemmelige manuskript. Ble kanskje hakket for mye.

Er nok blitt bortskjemt av Egelands senere forfatterskap !

[Jose Enrique · Rating 5 out of 5]

Una gran novela en primera persona que hace que te sumerjas en su lectura muy rapidamente, recomiendo este libro, es trepidante y agil a la hora de la narración. Se ajusta a novela historica y es amena, volveré a leer a este autor en mas ocasiones.

[Mihaela Varcheva · Rating 3 out of 5]

Книгата ми хареса много. Заглавието пробужда интереса на читателя и го кара да очаква много. Въпреки че на някои места описанията на ситуациите и героите бяха прекалено подробни, нямам търпение да прочета и останалите книги от поредицата!
Плагиатството, за което някои хора могат да обвинят Дан Браун е факт, но той е взел само идеята за мистерия и приключения, през които минава главният герой.
Езикът, който Том Егеланд използва, е много по-богат, по-описателен и случките оживяват в съзнанието на читателя с всяка една подробност.

[Eskil Simensen · Rating 5 out of 5]

denne boka hadde et ekstremt kult plott, som jeg virkelig elsket. Dessuten er nok Bjørn Beltø en av mine absolutte favorittkarakterer. Han gjør en god figur i denne boka, dette er nok en av de beste i Beltø-serien

[Jeanette · Rating 3 out of 5]

Leste bok 2 før jeg leste bok 1. Synes bok 2 var bedre - av en eller annen grunn.

Liker hovedpersonen, men synes handlingen var så som så....

[Chequers · Rating 4 out of 5]

Molto ma molto meglio del Codice da Vinci (lo so, ci vuole poco) piu' avvincente e credibile.

[Morgan Sæbø · Rating 4 out of 5]

As the author himself writes in retrospect, I'm glad my book came before The Da Vinci Code, otherwise I had been accused of plagiarism.