Майка

by Тома Марков

Какъв изобщо роман може да напише Тома Марков – най-грандиозният жив български поет – ами ето какъв: бърз, свиреп, нежен, тъжен, и разбира се – болезнено, до пълно полудяване смешен! Това е книга, крайно неподходяща за редовия телевизионен селяндур, дори, боя се, неподходяща за хора с литературна култура под средната. Книга за естети, които имат доблестта да се къпят всеки ден (сутрин, привечер и вечер). Роман за живота на истинския, нормален артист в града. Висока, много висока топка в самия край на едно десетилетие, оказало се така важно за адекватната българска модерност. - Радослав Парушев

Войник на Слънцето, шизофреник и поставящ зъбите си по гробищата на старата българска литература. Ако пишеше, колкото пиеше щяхме да имаме Чосър. Но на нас Чосър не ни трябва – трябва ни Тома Марков да подскача наоколо, докато малки и големи човешки пожари догарят в ноща. Като догорят пожарите тогава Тома Марков ще възкръсне от малките дози сивкав прах който продават в „Надежда” и ще успеем да го имаме…. Точка. - Мартин Карбовски

И все пак да се пише от определена поза не е съвсем лошо. Защо Тома Марков да не пише от позата на крайно градски поет, чиято кръв е смес от хероин и отровни електрони, очите му са – едното витрина на интернет кафе, другото отвор на градски канал, сърцето му – претъпкан бар, мозъка му – бясно виеща в града линейка, която откарва умиращия смисъл към интензивното спасение... Защо да не може? След като Тома Марков се храни със синтетичните сокове на града и диша бесният му изпълнен с похотливи миризми въздух? Нали цели пет поколения български поети и писатели бяха задължителни селяни. При това много успешно стояха в позата на селяни... За това може Тома Марков и неговото alter ego Макаронов да се взират през един полузамъглен столичен прозорец, към шест сутринта, на изток. - Калин Терзийски

144 pages, Paperback

First published January 1, 2009

About the author

Тома Марков е издал книгите: “Лудите кокошки” през 1993 г. – уникат само в 118 екземпляра. През 1997 г. е втората му книга “Писма от една евентуална Софи до един евентуален плаж” – тя също е само 55 бр. Следва първата официална книга “Героин- REC ” 2000 г., която спечели Националната награда за поезия и наградата на “Литературен вестник” (2001). Следващата през 2001 г. е “Томатериалист- REC ” и още една през 2004 г. “Живот без поезия”.
Има публикации на полски, немски, руски, английски, естонски и унгарски.
Участия в “Достъп до литературата” на Център за изкуство “Сорос”, живи четения на български и норвежки автори. Участник е и в двата фестивала “Литература в действие” на Британския съвет. Редактор е на книгата на Чарлз Буковски “Присмехулнико, пожелай ми късмет!”
Досега е работил като сценичен работник в Театрална работилница “Сфумато”, продавал е захар, касети със сръбска музика, бил е репортер във благоевградски ежедневник, 2-3 седмици репортерствал в “Труд”. От 2 години се издържа само с писане.

Reviews

[Galina · Rating 2 out of 5]

Когато мисля за Тома Марков, аз предпочитам да го правя така:

"Госпожицата с шапката от миди,
наметната с палто от октоподи,
премина бавно през градината...
Октомври беше, вторник, влажно
и твърде неприятно беше времето.
Последната червена зимна роза
бе уморена и окапваше с листата.
Госпожицата с шапката от миди,
наметната с манто от октоподи,
премина през градината отново..."

Прекалено ми дойдоха алкохолно-наркотичните-сексуални терзания на Макаронов. Ясно, че са неизчерпаеми теми и на попрището жизнено в средата, все с нещо трябва да се прекалява, но тук е прекалено с прекаляването.
Не мога да отрека, че Тома Марков е забавен в описаната абсурдност. И е някак самобитно-различен. Но за мен е преди всичко един тъжен поет, напъхал се в обувки, които не му прилягат. Сякаш целта беше да има от всичко по много, да е смешно на каква да е цена, да е цинично, да е пълно с хитри реплики и невъзможни ситуации. Добре, тази цел е постигната. Само че, аз нямам никакво желание да търся „Крокодилът Гений” и „Luizza Hut”, защото закъснялата ми среща с дебютния роман, не ме провокира да се чудя какво има нататък. Някак други очаквания имах (Освен това ми се струва невероятно, че бял свят е видяло издание, пълно с огромен брой грешки - в началото реших, че е нарочно. Само че почти със сигурност не е. Редактори, коректори?!?!).

[Denitsa · Rating 3 out of 5]

Майка ми не ме е родила за да изказвам мнения за книги

[Mihail Slavchev · Rating 3 out of 5]

"Майка ми е единственият човек на този свят, когото съм задължен да обичам". Силно начало, но после книгата се разтваря в нищото. Все пак я препоръчвам, ако харесвате Тома Марков.