Амаду има милиони почитатели по света заради удивителното си чувство за хумор, неповторимите си образи, бурните страсти и трагикомичните любови... Шестнайсетгодишната Оталия пристига в големия град да живее и да работи в публичния дом на майчица Тиберия, но с появата си неволно нажежава страстите. Влюбчивият Курио се хваща в мрежите на прекрасната Мариалва, жената на най-близкия му приятел и побратим ефрейтор Мартим, и всичко се заплита неудържимо по романтичен, комичен и героичен начин. Негърът Масу кръщава с йоруба-християнска церемония своя русокос и синеок син и лично божеството Огун се наема да избере за детето му достоен кръстник. И докато бездомници градят своите колиби, а политическите лидери преследват корупционните си народолюбиви интереси, Курио изживява скръбна страст по мадам Беатрис, прочутата индийска факирка, родом от бразилския град Нитерой.
На 10 август,2014 г. се навършиха 102 години от рождението на бразилския писател Жоржи Амаду. Смятан е за модернист, пишещ често в стила магически реализъм. Амаду е един от най-известните бразилски автори, творчеството му е преведено на 49 езика. Много негови книги са филмирани. На български са преведи книгите му „Тереза Батиста, уморена от битки“, „Дона Флор и нейните двама съпрузи“, „Тиета от Агрести“, „Пастири на нощта“ и др. Умира през 2001 г.
„Светът е такъв – неразбираем и пълен с изненади“.
„Любовта – най-прекрасното и най-ужасното нещо на света“.
„Любовта не се доказва или измерва – тя съществува и това е достатъчно“.
„Любовта е вечна, защото винаги се подновява. Страстите умират, любовта остава“.
„Щастието има нужда да се храни не само със спомени от миналото. Нуждае се и от мечти за бъдещето“.
„Нито дори Бог, който ни е създал, не може да ни избие всички. Бог убива хората един по един, а колкото повече убива, толкова повече хората ще продължат да се раждат, да растат, да се раждат отново, да се смесват и т.н. И никой кучи син няма да ги спре!“.
„Нещастието е издръжливо дърво; филиз, набучен в земята, не иска особени грижи, расте, разклонява се, среща се навсякъде. В двора на бедняка, приятелю, нещастието избуява, там не се задържа друго растение. Ако човек няма закалка и здрава кожа, ако няма мазоли отвън и отвътре, безсмислено е да се захваща с боговете, не съществува магия, която да послужи. Още нещо ще ви кажа, но не за да се хваля или да превъзнасям силата на нямащите, а защото това е чистата истина – само беднякът има смелост да понася нещастията и да продължава да живее“ – из „Тереза Батиста, уморена от битки“
„Да харесаш някого е лесно, случва се, когато най- малко очакваш, един поглед, една дума, един жест и огънят лумва, изгаря гърдите и устата; трудно е да се забрави, самотата изяжда човека; любовта не е трън, който се изважда, тумор, който се изтръгва, любовта е непокорна, нестихваща болка, убива отвътре“ – из „Тереза Батиста, уморена от битки“.
„Животът беше хубав – човек трябваше само да го живее“.