Този том съдържа: * ДЕВЕТТЕ ПРИНЦА НА АМБЪР * ОРЪЖИЯТА НА АВАЛОН * ЗНАКЪТ НА ЕДНОРОГА
"Хрониките на Амбър" са си спечелили заслужено място като класика на всички времена сред шедьоврите на творческото въображение. Амбър е единственият истински свят, който се отразява в безброй огледални светове Сенки, подвластни на Принцовете на Амбър. Кралското семейство е разединено от завист и подозрения. Изчезването на родоначалника Оберон е засилило вътрешните конфликти и тронът е уязвим за узурпатори. Станете свидетели на титаничната битка за надмощие на Земята и в Царството на Хаоса, където силите на Амбър и Хаоса водят непрестанна борба за власт посредством заговори и смели ходове.
Роджър Зелазни (1937-1995) е роден в Юклид, Охайо, в семейство на полски емигрант. През 1959 г. получава бакалавърска степен по английски език, а по-късно завършва магистратура – специалност драма. Талантът му изгрява за научната фантастика в началото на шейсетте години с поредица от блестящи новаторски разкази. Първата си награда "Хюго", от общо шест на брой, печели с романа "Господарят на светлината", а малко след това написва и първата книга от превърналата се в класика поредица "Хрониките на Амбър". Три пъти е печелил наградата "Небюла".
Посетете отново Амбър, загадъчна земя на приключения и романтика. Амбър, единственият истински свят. Всички останали светове, дори и Земята, са само негови Сенки...
Roger Joseph Zelazny was an American fantasy and science fiction writer known for his short stories and novels, best known for The Chronicles of Amber. He won the Nebula Award three times (out of 14 nominations) and the Hugo Award six times (also out of 14 nominations), including two Hugos for novels: the serialized novel ...And Call Me Conrad (1965), subsequently published under the title This Immortal (1966), and the novel Lord of Light (1967).
“Деветте принца на Амбър” ме обърка. Различен, даже бих казала уникален стил. Зелазни ме извади от всякакви зони на комфорт, където всичко обикновено ми е ясно. Търпеливо продължих… “Оръжията на Авалон” направиха за мен това, което ми беше нужно за да привикна, да разбера, да харесам… да се влюбя, и да искам още. “Знакът на еднорога” ме отвя 🤯
Скандална или гениална? Без значение. Ще бъде доведена до край. Какво повече да кажа.. Няма да правя сложни аритметични сметки, оценявам такива предизвикателства високо, защото просто стоят високо и са все по-голяма рядкост в днешно време.
Динамично, мрачно, забавно, въвличащо фентъзи, което стремително те повежда из световете Сенки, докато се добереш до единственият и неповторим Амбър. Амбър, който е копнежът и проклятието за деветимата наследника, впуснали се в безмилостна борба помежду си, в името на това един да се възкачи на трона. Чаровният, но и лукав Коруин е главният персонаж, който няма как да не ти стане симпатичен, след като така добросъвестно споделя с читателя премеждията си от първо лице. Светът на Амбър и проекциите му сенки е описан от Зелазни с лекота и увереност. Не крия, че в началото на първата книга имах известни резерви към стила му на писане, защото се оказа доста нетипичен за фентъзито, с което съм свикнала. Но това в никакъв случай не го прави лош, дори доста бързо те въвлича с хумора и иронията си, които намесва, но и ме спечели с това,че не пренасища с описания и предистория, която понякога ми идваше в повече и при Толкин, и при Робърт Джордан. Съвсем различен, но също толкова добър и интересен, Зелазни ме спечели и за останалите книги от поредицата, а понататък и за други негови книги.
Нова любима поредица! Не очаквах да е толкова интересна. Грабваща и завладяваща история. Нямам търпение за следващата. И след няколко години ще има сериал!
Това е първата ми среща със Зелазни. Този човек пише... дяволски добре. Друго определение не ми се струва подходящо - всичките описания, богатият образен език като цяло, изграждането на самата история, въображението му... Принципно не чета книги на чужди автори в оригинал и най-вероятно при превода се губят много неща, някои се налага да се изменят и така нататък. Вероятно самия преводач е допринесъл за това начинът на писане на Зелазни толкова да ми хареса. Но ето, че фактът е налице. Началото на историята определено е грабващо. Главният герой се събужда в болница с амнезия и осъзнава, че не може да се довери на никого. Защо е в болница и кой го е вкарал там? Знае само, че е претърпял инцидент... Трудно ми е да приема невероятното умение на Коруин да играе ролята на "напълно в час с нещата човек", докато в същото време се опитва да разбере кой, по дяволите, е. Самообладанието и хитростта, която приложи, изглеждаха толкова невероятно невъзможни. Както се очаква Коруин не е обикновен. Не е и точно човек, макар принцовете на Амбър да изглеждат и да се държат като хора. Амбър е единственият реално съществуващ град, който хвърля сенки навсякъде в множеството паралелни вселени. Във всеки един свят има частица от Амбър и всяка една "сянка" на вечният град води до самия него. А принцовете на Амбър могат да бродят из сенките, дори да създават свои светове - кътчета, които да са изцяло по техен вкус. Когато Коруин най-сетне започва да разбира кой е, той си спомня и за своите цели. А именно - да стане крал на Амбър. Всъщност всичко се е объркало, когато един ден бащата на 9-е принца и на още няколко принцеси безследно изчезва, без да посочи наследник. Всеки един от деветимата може да наследи трона, а какво се получава, когато мечтата на всеки един е именно да стане крал? Неща като братска обич и честност има в много малки количества в това семейство. Всеки член е роден за политик - хладнокръвното преценяване на ситуацията, възможните ползи и вреди от нея е присъщо както на Коруин, така и на братята му. Е, играта вече е започнала... много преди Коруин да си спомни всичко отново. Книгата е фентъзи, но ми е трудно да я възприемам съвсем като такава. Вярно - налице са много фентъзи елементи, но аз усещам книгата по-скоро като дневник със стратегията на един политик, който иска да се добере до трона, а разходките из световете - част от пътя, който е неизбежно да не бъде изминат в подножието на стълбата към целта. Искам да кажа, че фентъзито някак остава на заден план. Не броя това като минус. Зелазни умее да увлича така, че да забравиш кога всъщност си прочел 100 страници. Но дори за мен да не се набляга много на фентъзито това не значи, че неговите елементи не са изградени добре. Всичко е изпипано! Как да не гласувам с пълен брой звезди?!
Посетете отново Амбър, загадъчна земя на приключения и романтика. Амбър, единственият истински свят. Всички останали светове, дори и Земята, са само негови Сенки - „Хрониките на Амбър – том 1” от Роджър Зелазни! Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
I'm so conflicted... Създадения от автора свят е невероятен и не прилича на нищо друго, което съм чела досега. В същото време обаче имам проблеми с определени неща, които не мога да игнорирам, така че... Three stars it is. T_T
Започнах да чета „Деветте принца на Амбър“ с умерен интерес. Началото не ме хвана много, може би по-скоро поради моя по-неподходяща настройка, отколкото заради качествата на книгата. Но колкото повече четях, толкова повече киселата ми настройка се изпаряваше и текстът ме увличаше. Обожавам книги с множество реалности, през които героите пътуват, а тук структурата на тези реалности и начинът на пътуване са наистина оригинално измислени. Сенките на Амбър и това, което дреме отвъд всички тях, загадъчните сили на Лабиринта и на Рубина, постепенното разкриване на този оригинален и изпълнен с тайни, скрити зад други тайни свят, всичко това кара страниците да летят неусетно, а читателят – да иска още и още. Сложното родословие на Коруин, което отначало ме изнерви, се оказа един от най-големите плюсове на Хрониките – лека полека опознаваме братята и сестрите му, ставаме свидетели на борбите им за престола, водени както под формата на съвсем очевидна война, така и чрез заговори и козни, застрашаващи съществуването на самото кралство и всички други светове. И колкото по-надълбоко навлизаме в тези заговори, толкова по-добре опознаваме всеки от героите и целия свят. Няма да спра да чета, докато не изчерпя всички книги за Коруин. После ще се опитам да направя пауза преди следващите, нооо... не знам ще стане ли. 😀
The Goodreads ratings of the books are usually good criteria for me. In an addition - the book was recommended by a couple of my friends. However, it didn't click in any way for me. The narrative was confusing, the world-building was okay-ish, and the main characters were inconsistent. I had to force myself to complete it. The final 30 pages were different, even more, confusing and the ending was too fast and rushed. Not sure if I will continue with the other ones. I will at least take a break.
В крайна сметка я довърших. Въобще, ама въобще не си допаднахме със Зелазни. За мен поредицата беше като американски сериал, който гледаш просто защото всички го гледат и се предполага, че е добър, а всъщност ти самият не намираш никакъв смисъл, не ти харесват нито героите, нито стилът, нито сюжетът. Особено на фона на Маркес, когото също четох последните месеци, просто тази книжка нямаше никакъв шанс да ми хареса.
Не знам моите спомените ли ми играят шега, но ми се струва, че другите книги на Зелазни са ми много по-интересни. Със сигурност и тази носи неминуемото усещане, което винаги носи този автор - смесица от остроумие и безкрайно въображение.