What do you think?
Rate this book
Земя за прицел #1
Земя за прицел
Великолепен и ерудиран разказ за най-богатите хора в България през първата половина на 20 век. Можеш ли да се опълчиш на машината на властта и войната чрез "златните мостове", създавани от парите? Какво ти дават многото пари - много сила и власт, или много отговорност?
Брилянтният разказвачески талант на Свобода Бъчварова ви включва като че ли "на живо" в хода на събитията, търсещи отговор на такива въпроси.
Брилянтният разказвачески талант на Свобода Бъчварова ви включва като че ли "на живо" в хода на събитията, търсещи отговор на такива въпроси.
310 pages, Paperback
First published January 1, 1984
13 people are currently reading
461 people want to read
About the author
Свобода Бъчварова
12 books36 followersСвобода Бъчварова е родена на 11 януари 1925 г. в семейството на Тодор Ангелов - Божаната и Александра Шарланджиева. Произхожда от семейство с леви политически убеждения, което през 1925 година емигрира в Австрия, през 1926 година - във Франция, а по-късно са екстрадирани в Белгия. През този период Свобода Бъчварова се разболява тежко, а болестта ѝ оставя недъг за цял живот.
През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща в България с дъщеря си, а бащата остава в Белгия, където взима участие в Съпротивата и е убит през 1943 година. С. Бъчварова е петгодишна, когато се завръща с майка си в България, започва борбата им за оцеляване. Като ученичка Свобода споделя идеите на баща си и тръгва по неговия път. Заради политическите си убеждения е арестувана.
След 9 септември 1944 г. заминава за Ленинград като студентка по естетика. Там се сблъсква със сталинския терор, запознава се със страшната съдба на съветската интелигенция и нейните мъченици - Цветаева, Гумильов, Мейерхолд, научава за ГУЛаг. Започва да чете големите руски религиозни мислители-персоналисти: Бердяев, Булгаков, Шестов, Соловьов. Оказва се, че Великата съветска страна е нещо доста по-различно от донкихотовската представа на баща ѝ за нея. Дълбоки съмнения в марксистката доктрина се раждат в душата на младата студентка, но животът ѝ тепърва започва.
От брака си с д-р Любен Бъчваров има една дъщеря Елица, омъжена в Бразилия. От 1989 г. С. Бъчварова живее при дъщеря си в Бразилия.
През 2005 г. президента Георги Първанов присъжда по случай 80-тата и годинина орден „Стара планина“.
През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща в България с дъщеря си, а бащата остава в Белгия, където взима участие в Съпротивата и е убит през 1943 година. С. Бъчварова е петгодишна, когато се завръща с майка си в България, започва борбата им за оцеляване. Като ученичка Свобода споделя идеите на баща си и тръгва по неговия път. Заради политическите си убеждения е арестувана.
След 9 септември 1944 г. заминава за Ленинград като студентка по естетика. Там се сблъсква със сталинския терор, запознава се със страшната съдба на съветската интелигенция и нейните мъченици - Цветаева, Гумильов, Мейерхолд, научава за ГУЛаг. Започва да чете големите руски религиозни мислители-персоналисти: Бердяев, Булгаков, Шестов, Соловьов. Оказва се, че Великата съветска страна е нещо доста по-различно от донкихотовската представа на баща ѝ за нея. Дълбоки съмнения в марксистката доктрина се раждат в душата на младата студентка, но животът ѝ тепърва започва.
От брака си с д-р Любен Бъчваров има една дъщеря Елица, омъжена в Бразилия. От 1989 г. С. Бъчварова живее при дъщеря си в Бразилия.
През 2005 г. президента Георги Първанов присъжда по случай 80-тата и годинина орден „Стара планина“.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 30 reviews
August 21, 2025
Харесвам как е писала Свобода Бъчварова - леко, интелигентно, увлекателно, но все пак е дала на читателите си много сериозна информация и поводи за размисъл.
Сагата за банкерът Скарлатов (Буров), започва в много бурен период за младата българска държава, време на стремителна модернизация на бизнеса и обществото ѝ.
Началото е отлично, освен събитията в България е включен и животът на българските студенти в Швейцария, описана като бедна, но напредничава и стабилна страна, в която хората толерират чужденците, защото печелят добре от тях. Като се замисля, тя почти не се е променила, освен в това, че стандартът и качеството на живот на жителите ѝ е един от най-високите в света.
Засегната е косвено и борбата за свобода на македонските българи, преминали за съжаление в графата терористи за по-голямата част от света. Не мога да определя, дали писателят-революционер Матов е конкретен персонаж или сборен портрет от няколко наши македонски поборници.
Моята оценка - 4,5*.
Продължавам с втората част.
P.S. Купих си ново издание с твърди корици, защото бях сигурен, че тази поредица ще заеме мястото си в личната ми библиотека. Лошо впечатление ми направи, че бележките под линия не са осъвременени от издателството - макар и силно разочарована от БКП и от соц идеалите си, авторката е могла да го демонстрира само завоалирано в текста издаден за първи път през 1984 година. Тоест, ако не самия текст, поне част от бележките биха могли да се преработят адекватно.
Неприятно ми стана, и че е счетено за нужно да бъде обяснено, кои са Димитър Петков, Стефан Стамболов, княз Батенберг и други действителни фигури в повествованието, но с ниското ниво на образованието ни, вероятно е било нужно...
Цитат:
"Той се отказа от славата в името на умереното приличие. А това до известна степен значеше уважение към останалите хора, срам от тях."
Морално качество, което червените парвенюта удържащи и до днес властта и богатството си на всяка цена нямат и няма как да имат!
Атанас Буров
Сагата за банкерът Скарлатов (Буров), започва в много бурен период за младата българска държава, време на стремителна модернизация на бизнеса и обществото ѝ.
Началото е отлично, освен събитията в България е включен и животът на българските студенти в Швейцария, описана като бедна, но напредничава и стабилна страна, в която хората толерират чужденците, защото печелят добре от тях. Като се замисля, тя почти не се е променила, освен в това, че стандартът и качеството на живот на жителите ѝ е един от най-високите в света.
Засегната е косвено и борбата за свобода на македонските българи, преминали за съжаление в графата терористи за по-голямата част от света. Не мога да определя, дали писателят-революционер Матов е конкретен персонаж или сборен портрет от няколко наши македонски поборници.
Моята оценка - 4,5*.
Продължавам с втората част.
P.S. Купих си ново издание с твърди корици, защото бях сигурен, че тази поредица ще заеме мястото си в личната ми библиотека. Лошо впечатление ми направи, че бележките под линия не са осъвременени от издателството - макар и силно разочарована от БКП и от соц идеалите си, авторката е могла да го демонстрира само завоалирано в текста издаден за първи път през 1984 година. Тоест, ако не самия текст, поне част от бележките биха могли да се преработят адекватно.
Неприятно ми стана, и че е счетено за нужно да бъде обяснено, кои са Димитър Петков, Стефан Стамболов, княз Батенберг и други действителни фигури в повествованието, но с ниското ниво на образованието ни, вероятно е било нужно...
Цитат:
"Той се отказа от славата в името на умереното приличие. А това до известна степен значеше уважение към останалите хора, срам от тях."
Морално качество, което червените парвенюта удържащи и до днес властта и богатството си на всяка цена нямат и няма как да имат!
Атанас Буров
April 22, 2024
Понеже българите много обичат да са нещастни, за периода от развитието на страната ни, която тогава е известна като "Швейцария на Балканите" малко се пише. Дай им на писателите да ронят сълзи за Белчо и Сивушка и за хубавата Яна която не я давали на турска вяра.
Но сети ли се някой да опише как в края на османското владичество България е била практически център на икономическия живот на империята? А как след освобождението си, въпреки свирепите политически борби, корупцията и некадърните князе тя просперира неимоверно, чак докато непрестанните войни (които, каквото и да ви учат в училище, предимно България започва) я водят до две национални катастрофи?
Свобода Бъчварова се обръща точно към периода в началото на 20 в., когато българската политика, както винаги е на кръстопът, но икономиката бумти и вдига пара, способни, амбициозни мъже коват злато по честен и нечестен начин и страната ни е на кръстопътя на много световни икономически интереси.
Земя за прицел започва невероятно със стария банкер Скарлатов и хайлайфа на знатна София, техните икономически игри и политически машинации и първата й половина заслужава абсолютно максимална оценка, защото е интересна, информативна и много зарибяваща.
Втората половина от книгата се обръща изцяло към приключенията на Скарлатовия син, студент в Женева, социалистическо-анархистките му философствания и празния му животец, което дотолкова вярно представя моралните лутания и празнота на тоя тип "революционери", че е чак скучно и дразнещо.
Чудно ми е само как през 1984г. тоталитарното социалистическо правителство на България е позволило издаването на подобна книга, която наистина обсъжда социалистическите идеи, но открито ги критикува (това чрез разговори, спорове и мисли на главните герои) и дава много смислени, разбираеми обяснения относно важността на търговията и частната инициатива за просперитета и мира.
Но сети ли се някой да опише как в края на османското владичество България е била практически център на икономическия живот на империята? А как след освобождението си, въпреки свирепите политически борби, корупцията и некадърните князе тя просперира неимоверно, чак докато непрестанните войни (които, каквото и да ви учат в училище, предимно България започва) я водят до две национални катастрофи?
Свобода Бъчварова се обръща точно към периода в началото на 20 в., когато българската политика, както винаги е на кръстопът, но икономиката бумти и вдига пара, способни, амбициозни мъже коват злато по честен и нечестен начин и страната ни е на кръстопътя на много световни икономически интереси.
Земя за прицел започва невероятно със стария банкер Скарлатов и хайлайфа на знатна София, техните икономически игри и политически машинации и първата й половина заслужава абсолютно максимална оценка, защото е интересна, информативна и много зарибяваща.
Втората половина от книгата се обръща изцяло към приключенията на Скарлатовия син, студент в Женева, социалистическо-анархистките му философствания и празния му животец, което дотолкова вярно представя моралните лутания и празнота на тоя тип "революционери", че е чак скучно и дразнещо.
Чудно ми е само как през 1984г. тоталитарното социалистическо правителство на България е позволило издаването на подобна книга, която наистина обсъжда социалистическите идеи, но открито ги критикува (това чрез разговори, спорове и мисли на главните герои) и дава много смислени, разбираеми обяснения относно важността на търговията и частната инициатива за просперитета и мира.
January 19, 2022
Ценности за прицел
Много интелигентно писане от Свобода Бъчварова. Точно стил, който ценя и търся в родното творчество. Обрано, но подтикващо към по-дълбок размисъл.
В този контекст (ако трябва да се отдадем на оценки, а тук правим и това) частта със стария Скарлатов ми беше абсолютна 5-ца, а тази със сина му - някъде към 3. Началото на книгата ми хареса колкото са ми харесвали най-добрите български екземпляри на роман. Силните на деня умуват и разпределят потенциалните блага на зараждащата се икономика в България. В същото време, старият банкер търпи провал в семеен план и разочарование със сина си. Синът, от своя страна, се бори за своя собствен път в живота. Да, тази част със сина в Швейцария за мен отстъпваше като интерес към фабулата и концентрацията на размисли, които породи у мен, но в никакъв случай не е слаба. Напротив, има своите достойнства и сигурно вече да е от възрастта ;) , че ми се понрави повече "старият"
Със сигурност ще продължа поредицата. Със сигурност бих я и препоръчал, като едно от най-добрите начала на български роман, който съм чел.
Много интелигентно писане от Свобода Бъчварова. Точно стил, който ценя и търся в родното творчество. Обрано, но подтикващо към по-дълбок размисъл.
В този контекст (ако трябва да се отдадем на оценки, а тук правим и това) частта със стария Скарлатов ми беше абсолютна 5-ца, а тази със сина му - някъде към 3. Началото на книгата ми хареса колкото са ми харесвали най-добрите български екземпляри на роман. Силните на деня умуват и разпределят потенциалните блага на зараждащата се икономика в България. В същото време, старият банкер търпи провал в семеен план и разочарование със сина си. Синът, от своя страна, се бори за своя собствен път в живота. Да, тази част със сина в Швейцария за мен отстъпваше като интерес към фабулата и концентрацията на размисли, които породи у мен, но в никакъв случай не е слаба. Напротив, има своите достойнства и сигурно вече да е от възрастта ;) , че ми се понрави повече "старият"
Със сигурност ще продължа поредицата. Със сигурност бих я и препоръчал, като едно от най-добрите начала на български роман, който съм чел.
November 25, 2014
Всичко в тази книга ми хареса, а четенето й ми достави удоволствие, което отдавна не съм изпитвала с някоя книга. Превъзходен стил, обран и без излишен патос. Може би най-много ми харесва това, че Свобода Бъчварова не дава никаква оценка на героите си, оставя ги да се представят чрез мислите и действията им без да ги съди. Допада ми всичко в мирогледа на стария банкер, споделям виждането му за света, за икономиката, за патриотизма, дори за образованието. Харесвам такива хора – практични, без излишни емоции що се отнася до работата и задълженията им. На пръв поглед няма идеали, но не е така. Особено за партиотизма, за войната, за държавното управление, за ролята на чуждия капитал. Старият Скарлатов е патриот на дела, не на думи, работи за икономическата независимост на България, която е основна предпоставка за всяка друга независимост.
Удивена съм колко съвременно звучи книгата – все едно описва политиката на България в момента, а не преди 110 години. Може би подобно описание преди 25 години би било цинично, но от гледна точка на днешния ден звучи съвсем свежо – безумните далавери с държавния дълг, парламентарния цирк, платените медии, начинът на справяне с експерното мнение и т.н. и т.н. Спестяваме си единствено политическите убийства, и то от скоро. Какво показва това за българите? Изводите са повече от плачевни – за повече от 100 години политическата и икономическата системи в България не се е развила, въртим се в кръг, повтаряме едни и същи грешки, така и не сме успели да изградим обществен капитал, нужен за справяне с подобни недъзи.
Не ме подразниха и социалистическите наклонности на младия Скарлатов. Дори епизодът да е включен по конюнктурни съображения (да не забравяме все пак кога е писана книгата!), пак не досажда, защото не е натрапчив. Брезов също е симпатичен, не е твърде фанатизиран, а съвсем човечен и земен.
Изобщо това е книга, от която може да се почерпи доста информация. За съжаление показва неща, от които ми става тъжно и болно за България и още по-лошо – показва ми, че няма изход от блатото в което сами сме се набутали. Нямало е изход преди 100 години, няма и сега. Не можем да се сърдим на друг, освен на себе си.
Удивена съм колко съвременно звучи книгата – все едно описва политиката на България в момента, а не преди 110 години. Може би подобно описание преди 25 години би било цинично, но от гледна точка на днешния ден звучи съвсем свежо – безумните далавери с държавния дълг, парламентарния цирк, платените медии, начинът на справяне с експерното мнение и т.н. и т.н. Спестяваме си единствено политическите убийства, и то от скоро. Какво показва това за българите? Изводите са повече от плачевни – за повече от 100 години политическата и икономическата системи в България не се е развила, въртим се в кръг, повтаряме едни и същи грешки, така и не сме успели да изградим обществен капитал, нужен за справяне с подобни недъзи.
Не ме подразниха и социалистическите наклонности на младия Скарлатов. Дори епизодът да е включен по конюнктурни съображения (да не забравяме все пак кога е писана книгата!), пак не досажда, защото не е натрапчив. Брезов също е симпатичен, не е твърде фанатизиран, а съвсем човечен и земен.
Изобщо това е книга, от която може да се почерпи доста информация. За съжаление показва неща, от които ми става тъжно и болно за България и още по-лошо – показва ми, че няма изход от блатото в което сами сме се набутали. Нямало е изход преди 100 години, няма и сега. Не можем да се сърдим на друг, освен на себе си.
November 7, 2022
Страхотен роман! Началото беше феноменално! Втора част не беше толкова силна, но цялостно страшно много ми хареса стила на Свобода Бъчварова.
April 23, 2021
Много ми е трудно да пиша за тази творба в 5 тома. И не защото обемът е голям, а защото самата творба е много, много голяма. Ако реших все пак да го направя, то е защото си мисля, че е възможно да има и други читатели като ��ен, които не са попаднали още на книгите и просто ми се иска да насоча вниманието им към тях. Защото прочитането страшно много си заслужава! Но имайте предвид, че всичко, което ще кажа, е само бледо отражение, маркиране, на онова, което наистина съдържа произведението. :) Как се обяснява нещо, когато самото то дава отговори :) Със сигурност още дълго ще има да премислям и да препрочитам.
Рядко попадам на книги, в които да ми хареса вси-чко!
Историческият период: от ранните години на царуването на Фердинанд до началните години на соца.
Място на действието: главно България, но също и държави в централна Европа и Балканите.
Сюжетна линия: проследява живота семейство Скарлатови. Четох, че прототип на главния герой е банкерът Атанас Буров.
Вероятно дори само това е достатъчно, за да събуди интерес, но лично за мен най-интригуващи бяха посланията, различните идеи и гледни точки, развивани в книгата, взаимовръзките, логиката на историческите процеси, гледани както през общоисторическа призма, така и през финансово-стопанска. Въпреки очевидната ерудиция, с която пише Бъчварова, книгите са много леки за четене, изчистени. Да напишеш толкова всеобхватна епопея, без да се изкушиш от използването на различни литературни похвати и "трикове", да ползваш непретенциозен език, просто да разказваш, да предадеш внушенията чрез мислите и действията на героите, е територия на наистина големите писатели!
Хареса ми много изграждането на образите и особено на Борис Скарлатов-син. Метаморфозите, през които преминава в отделните периоди от живота си и начинът, по който го прави, с огромна честност пред себе си. Едно гордо достойнство, което запазва до края на живота си.
Особено много ми хареса и как, за разлика от доста други български исторически романи, е поставен акцент върху разума, интелекта, а патриотизмът е не просто емоция, той се изразява в действия, целенасочени, понякога с ефект, отложен във времето и главното, в повечето случаи лежащи върху настоящето и бъдещото стопанско и социо-културно развитие на държавата, не върху бойни (революционни) победи.
Стойността на тези романи е и над-литературна. Историческите закономерности, политическите игри, както и значението на финансите в контекста на държавата са неща, безспорно, фундаментални въобще за изграждането на пълното схващане на социалните процеси и напредъка (или липсата на такъв) на една държава. Мисля си, че няма друга художествена творба в българската литература, която да хвърля светлина едновременно, интегрирано, върху толкова много аспекти и да дава толкова добра обща картина.
Та, ако и вие сте пропуснали досега да прочетете "Земя за прицел" и всичко това ви е интересно, изобщо не се чудете :) Великолепна поредица!
Рядко попадам на книги, в които да ми хареса вси-чко!
Историческият период: от ранните години на царуването на Фердинанд до началните години на соца.
Място на действието: главно България, но също и държави в централна Европа и Балканите.
Сюжетна линия: проследява живота семейство Скарлатови. Четох, че прототип на главния герой е банкерът Атанас Буров.
Вероятно дори само това е достатъчно, за да събуди интерес, но лично за мен най-интригуващи бяха посланията, различните идеи и гледни точки, развивани в книгата, взаимовръзките, логиката на историческите процеси, гледани както през общоисторическа призма, така и през финансово-стопанска. Въпреки очевидната ерудиция, с която пише Бъчварова, книгите са много леки за четене, изчистени. Да напишеш толкова всеобхватна епопея, без да се изкушиш от използването на различни литературни похвати и "трикове", да ползваш непретенциозен език, просто да разказваш, да предадеш внушенията чрез мислите и действията на героите, е територия на наистина големите писатели!
Хареса ми много изграждането на образите и особено на Борис Скарлатов-син. Метаморфозите, през които преминава в отделните периоди от живота си и начинът, по който го прави, с огромна честност пред себе си. Едно гордо достойнство, което запазва до края на живота си.
Особено много ми хареса и как, за разлика от доста други български исторически романи, е поставен акцент върху разума, интелекта, а патриотизмът е не просто емоция, той се изразява в действия, целенасочени, понякога с ефект, отложен във времето и главното, в повечето случаи лежащи върху настоящето и бъдещото стопанско и социо-културно развитие на държавата, не върху бойни (революционни) победи.
Стойността на тези романи е и над-литературна. Историческите закономерности, политическите игри, както и значението на финансите в контекста на държавата са неща, безспорно, фундаментални въобще за изграждането на пълното схващане на социалните процеси и напредъка (или липсата на такъв) на една държава. Мисля си, че няма друга художествена творба в българската литература, която да хвърля светлина едновременно, интегрирано, върху толкова много аспекти и да дава толкова добра обща картина.
Та, ако и вие сте пропуснали досега да прочетете "Земя за прицел" и всичко това ви е интересно, изобщо не се чудете :) Великолепна поредица!
February 20, 2018
Има отлични книги, за чието съществуване знаеш отдавна, но те просто не са успявали да влязат в живота ти. До момента, в който някоя случайност открехва вниманието ти към тях и започваш да съжаляваш, че не си ги открил по-рано. Но тази закъсняла среща се превръща в литературно събитие, щипка осъзнато удоволствие. Често това е някоя класика, но и по-съвременната проза крие изненади от подобно естество.
Срещата ми със Свобода Бъчварова е сред тези „закъснели“ литературни събития и бе провокирана от прекрасните нови издания на петтомника „Земя за прицел“, които се появиха в началото на годината с логото на БГкнига. Първоначалната ми реакция беше: „О, това са твърде много томове, абсурд!“. След това любопитството надделя (признавам си, надделя над скептицизма ми към съвременните български писатели, творили през втората половина на ХХ век). Още с първите няколко страници усетих, че книгата просто ме засмуква. Скептицизмът бе заместен от безкрайно учудване, от приятна изненада. Получи се химия, която е възможна само при сблъсъка с истински добра литература. А „Земя за прицел“, бога ми, е точно това!
Вижте ревю: https://bibliotekata.wordpress.com/20...
Срещата ми със Свобода Бъчварова е сред тези „закъснели“ литературни събития и бе провокирана от прекрасните нови издания на петтомника „Земя за прицел“, които се появиха в началото на годината с логото на БГкнига. Първоначалната ми реакция беше: „О, това са твърде много томове, абсурд!“. След това любопитството надделя (признавам си, надделя над скептицизма ми към съвременните български писатели, творили през втората половина на ХХ век). Още с първите няколко страници усетих, че книгата просто ме засмуква. Скептицизмът бе заместен от безкрайно учудване, от приятна изненада. Получи се химия, която е възможна само при сблъсъка с истински добра литература. А „Земя за прицел“, бога ми, е точно това!
Вижте ревю: https://bibliotekata.wordpress.com/20...
August 23, 2019
Неочаквано добър роман. Не знам как Свобода Бъчварова е правила проучванията си в социалистическа България, не знам доколко и написаното е достоверно, но е убедително. Плътна атмосфера, богати герои, увлекателет сюжет. Всичко необходимо за един добър роман.
Read
March 4, 2023Купих си "Земя за прицел" още преди години от една Алея на книгата, когато БГкнига пуснаха новите издания. Сагата за банкерa Борис Скарлатов, чийто протип е известният български финансист и политик Атанас Буров, ни въвежда в годините на младата българска държава от началото на 20в., което беше любимата ми част от българската история в ученическите ми години. Това са години на бърза модернизация, много промени и прогрес за България. И Свобода Бъчварова е писала изключително умело и интелигентно за този период. Отделила е достатъчно време и място, за да въведе читателя в политическото, икономическото и финансово състояние на България, както и в икономическата и геополитическата карта на Европа. Това са години на интензивна обмяна на информация между България и западните държави, в които се полагат основите на дългосрочнии отношения в много аспекти. Времето, което определя пътя и бъдещето и живота на България. И тя е уловила всеки важен трус, всяко значимо лъкатушене в тези преговори.
Не мога да кажа доколкото отделните събития, сделки и конкретни факти са достоверни, но Свбода Бъчварова е уловила отлично духа на тези години и всички по-важни съпровождащи промените фактори.
Образът на банкера Скарлатов е също отлично изграден. Този стар и самотен човек, чийто остър ум и добър, му позволяват да превърне своята малка фамилна банка в ключова фигура за финансовия пазар в България, влиза под кожата на читателя.
Заварваваме Скарлатов-баща в зрелите му години, когато по-голямата част от живота, вече е зад гърба у. Поставен на тясно и притиснат от интриги в борбата за власт и политическия живот у нас и в Европа като цяло, предстои да се реши съдбата на неговата банка. И докато животът разбърква тестето, старият банкер подрежда внимателно картите, които му са му се паднали. Той обмисля и претегля внимателно всеки свой ход, всяко евентуално последствие и развой на събитията. По време на тези вътрешни монолози Свобода Бъчварова ни връща и обратно назад към миналото на Скарлатов и хвърля светлина върху въпроса защо банкерът е този, който е днес. Откъде идва силата му? Щастлив ли е? Какво му липсва? Какво е истински важно в живота му?
Именно на това е посветила и втрата част от книгата си. На най-важното в живота на банкера - неговия син. Борис-младши, който следва в Швейцария.
Животът на българските студенти в чужбина също е изграден и описан много адекватно. Свобода Бъчварова създава подходяща среда около младия човек, за да му позволи да разгърне мислите и личността си, политическите си убеждения и да подреди собствените си приоритети.
И макар че баща и син не делят обща сцена в тази книга, Свобода Бъчварова поставя открито на масата най-важния конфликт в своята история, който предполагам предстои да се разгърне и в следващите книги. Миналото и настоящето вече са застигнали двамата мъже. Между тях земята се е напукала, зее дълбока бездна и построяването на мост ще бъде много трудна задача. Ако изобщо е възможна.
Sully Erna - Broken Road
Към блога
Не мога да кажа доколкото отделните събития, сделки и конкретни факти са достоверни, но Свбода Бъчварова е уловила отлично духа на тези години и всички по-важни съпровождащи промените фактори.
Образът на банкера Скарлатов е също отлично изграден. Този стар и самотен човек, чийто остър ум и добър, му позволяват да превърне своята малка фамилна банка в ключова фигура за финансовия пазар в България, влиза под кожата на читателя.
Заварваваме Скарлатов-баща в зрелите му години, когато по-голямата част от живота, вече е зад гърба у. Поставен на тясно и притиснат от интриги в борбата за власт и политическия живот у нас и в Европа като цяло, предстои да се реши съдбата на неговата банка. И докато животът разбърква тестето, старият банкер подрежда внимателно картите, които му са му се паднали. Той обмисля и претегля внимателно всеки свой ход, всяко евентуално последствие и развой на събитията. По време на тези вътрешни монолози Свобода Бъчварова ни връща и обратно назад към миналото на Скарлатов и хвърля светлина върху въпроса защо банкерът е този, който е днес. Откъде идва силата му? Щастлив ли е? Какво му липсва? Какво е истински важно в живота му?
Именно на това е посветила и втрата част от книгата си. На най-важното в живота на банкера - неговия син. Борис-младши, който следва в Швейцария.
Животът на българските студенти в чужбина също е изграден и описан много адекватно. Свобода Бъчварова създава подходяща среда около младия човек, за да му позволи да разгърне мислите и личността си, политическите си убеждения и да подреди собствените си приоритети.
И макар че баща и син не делят обща сцена в тази книга, Свобода Бъчварова поставя открито на масата най-важния конфликт в своята история, който предполагам предстои да се разгърне и в следващите книги. Миналото и настоящето вече са застигнали двамата мъже. Между тях земята се е напукала, зее дълбока бездна и построяването на мост ще бъде много трудна задача. Ако изобщо е възможна.
Sully Erna - Broken Road
Към блога
January 29, 2022
Страхотен роман !Не знам защо за дълъг период от време бях спряла да чета български автори.Толкова богат сюжет,въплътен с присъствието на такива многопластови персонажи.Използван е такъв изразителен и невероятен изказ,който за съжаление е липсващ в стила на повечето модерни автори.С нетърпение започвам останалите части на творбата.
January 24, 2018
Човек насила може да вземе, но насила не може да даде: http://knigolandia.info/book-review/z...
Първата част на романа описва София и България в процес на съграждане, на развитие, което често е направлявано отвън, от други държави, или отвътре, от личната алчност и интереси на властници, политици или военни. Свобода Бъчварова дава противоположната гледна точка на тази, която Милен Русков използва в “Чамкория” – там обикновеният човек описва историята през своя ограничен, но все пак проникновен поглед, тук един от създаващите историята ни не крие нищо от читателя. При Русков бай Славе се чуди на акъла на строящите в пущинаците отвъд Университета, при Бъчварова банкерът сочи към земите там, които е купил, и знае, че неговата партия ще задвижи растежа на София в тази угодна му посока.
БГкнига
http://knigolandia.info/book-review/z...
Първата част на романа описва София и България в процес на съграждане, на развитие, което често е направлявано отвън, от други държави, или отвътре, от личната алчност и интереси на властници, политици или военни. Свобода Бъчварова дава противоположната гледна точка на тази, която Милен Русков използва в “Чамкория” – там обикновеният човек описва историята през своя ограничен, но все пак проникновен поглед, тук един от създаващите историята ни не крие нищо от читателя. При Русков бай Славе се чуди на акъла на строящите в пущинаците отвъд Университета, при Бъчварова банкерът сочи към земите там, които е купил, и знае, че неговата партия ще задвижи растежа на София в тази угодна му посока.
БГкнига
http://knigolandia.info/book-review/z...
March 21, 2016
Не мога да преценя каква е историческата, а дори и литературната стойност на този роман.
Образите на младия Борис и на Симон, както и техните отношения, ми се сториха еднопластови и клиширани. И въпреки това изчетох книгата на един дъх – плени ме старият банкер, самотата му, облечена в охолство, трите му живота. Плениха ме описанията на София в един от най-интересните периоди от нейното съществуване.
Нямам търпение да прочета следващите части.
Образите на младия Борис и на Симон, както и техните отношения, ми се сториха еднопластови и клиширани. И въпреки това изчетох книгата на един дъх – плени ме старият банкер, самотата му, облечена в охолство, трите му живота. Плениха ме описанията на София в един от най-интересните периоди от нейното съществуване.
Нямам търпение да прочета следващите части.
March 9, 2013
Скорострелно влиза в челната десетка на любими книги.Изградена предимно на основата на психологизма,четейки (поне аз), започваш да водиш спор със себе си... представлява едно огледало,което отразява собствения ти слят,за да получиш една по обективна картина на света около себе си.
March 31, 2024
Великолепна!
February 10, 2020
Каква жена! Свобода Бъчварова!
Пророчица!
"На човек са нужни само пет неща, които не е трудно да получи: хляб, да яде, покрив, за да не го вали дъжд и сняг, дрехи — да се предпази от студа, работа, за да се уважава, и култура, за да помни, че преди всичко е дух, а не материя!… Кажете ми, кои от тия неща ти позволява буржоазията да имаш? Тя е готова да отнеме последното късче на сирачето! Разбира се, има разлика между буржоазия и буржоазия. Тук, в Швейцария, знаят, че магаре с камъни не се храни! Но така ли е у нас? Там буржоазията унищожава всичко! Унищожава горите, природните богатства, готова е да теслими България за бучка захар на който и да е! Нацията гладува, изражда се. Населението започва да намалява. От най-голяма нация на Балканския полуостров в скоро време ще се превърнем в най-малката! Защото нашият чорбаджия е мелез между вълк и свиня. Всичко изяжда, а каквото не може — издушва, и все е гладен! За нашия чорбаджия не важи правилото, което имат християнските народи — яж, но дай и на другия да яде! Не му взимай всичко! А и нашият политик е същият! Щом дойде на власт, иска да заграби всичко, да се наплюска! За него няма нищо трансцедентално! Той се ражда с чувството, че вечно ще живее. Затова песните на нашия народ за смъртта звучат толкова мрачно: „В ЧЕРНАТА земя ме зарови!“. И каквато буржоазията — такъв и Дворецът! Сякаш Фердинанд се е родил не на Запад, а в някой български пущинак. Но затова пък каква мания за величие! А и в обикновения българин тая мания е умопомрачителна!… Сложете последното българско говедо за министър-председател на Англия? И какво? Съвсем няма да се уплаши! Нито от отговорност, нито, че няма понятие как се управлява, а ще тресне юмрук по софрата и ще изреве: „Видяхте ли, бе! Най-сетне ме оцениха!“ Простотия, духовна дивотия, лошотия, завистливост, нетърпимост, безпощадност!…"
Пророчица!
"На човек са нужни само пет неща, които не е трудно да получи: хляб, да яде, покрив, за да не го вали дъжд и сняг, дрехи — да се предпази от студа, работа, за да се уважава, и култура, за да помни, че преди всичко е дух, а не материя!… Кажете ми, кои от тия неща ти позволява буржоазията да имаш? Тя е готова да отнеме последното късче на сирачето! Разбира се, има разлика между буржоазия и буржоазия. Тук, в Швейцария, знаят, че магаре с камъни не се храни! Но така ли е у нас? Там буржоазията унищожава всичко! Унищожава горите, природните богатства, готова е да теслими България за бучка захар на който и да е! Нацията гладува, изражда се. Населението започва да намалява. От най-голяма нация на Балканския полуостров в скоро време ще се превърнем в най-малката! Защото нашият чорбаджия е мелез между вълк и свиня. Всичко изяжда, а каквото не може — издушва, и все е гладен! За нашия чорбаджия не важи правилото, което имат християнските народи — яж, но дай и на другия да яде! Не му взимай всичко! А и нашият политик е същият! Щом дойде на власт, иска да заграби всичко, да се наплюска! За него няма нищо трансцедентално! Той се ражда с чувството, че вечно ще живее. Затова песните на нашия народ за смъртта звучат толкова мрачно: „В ЧЕРНАТА земя ме зарови!“. И каквато буржоазията — такъв и Дворецът! Сякаш Фердинанд се е родил не на Запад, а в някой български пущинак. Но затова пък каква мания за величие! А и в обикновения българин тая мания е умопомрачителна!… Сложете последното българско говедо за министър-председател на Англия? И какво? Съвсем няма да се уплаши! Нито от отговорност, нито, че няма понятие как се управлява, а ще тресне юмрук по софрата и ще изреве: „Видяхте ли, бе! Най-сетне ме оцениха!“ Простотия, духовна дивотия, лошотия, завистливост, нетърпимост, безпощадност!…"
January 21, 2023
Страхотен роман, интелигентно написан, фино поднесен, съдържащ много информация за времето, в което се развива действието и населен с правдиви, силни характери. Макар да има елементи, които дразнят, наложени от времето, когато е издадена книгата, това не намалява въздействието и.
December 16, 2015
Романът има две ясно обособени части, описващи възрастния баща и банкер Скарлатов и неговия син Борис, като действието се развива в България и Швейцария респективно. Свобода Бъчварова е уловила добре духа на една народност, която никак не е млада, но е с идентичността на млада държавност, пълна със съмнения за себе си и за пътя, който й предстои. Самите герои, особено по-възрастните, се намират на кръстопът между различни култури, между Ориента и Европа, като европейските наклонности, както и икономически интереси надделяват. Въпреки че описват България след Освобождението, темите звучат съвременно.
Главните герои--Скарлатов и синът му--са комплексни, добре изваяни, макар и да не подканят особена интимност или дори симпатия. Сривът в отношенията на баща и син е ясно изразен, но поне за мен остава неубедителен. Ценни в книгата намерих множеството философски разсъждения: за човешката същност, за процесите, случайни или не, които движат историята, за капитала, чувството за дълг, и българите.
Ето един от цитатите, които отразяват епохата и книгата добре:
"Това бе емблемата не на лицето Скарлатов, а на фирмата, на банката. Така се получи този герб, който, погледнат сега през очите на старец, бе претрупан, малко безвкусен, но крещящ и горделив, каквато бе горделива и крещяща младата държава.... Герб, отразяващ духа на народа, зажаднял след петвековно робство за салтанати, показност, великолепие, слава, шумно самоизтъкване. Велики са амбициите на вечно подтиснатия човек..."
Свобода Бъчварова е талантлив и интелигентен разказвач. Книгата, макар и за българско семейство, не е лишена от по-широк, интернационален привкус чрез погледа си върху емигрантски семейства, лични и бизнес взаимоотношения в други европейски култури. С удоволствие бих прочела продължението на романа.
Главните герои--Скарлатов и синът му--са комплексни, добре изваяни, макар и да не подканят особена интимност или дори симпатия. Сривът в отношенията на баща и син е ясно изразен, но поне за мен остава неубедителен. Ценни в книгата намерих множеството философски разсъждения: за човешката същност, за процесите, случайни или не, които движат историята, за капитала, чувството за дълг, и българите.
Ето един от цитатите, които отразяват епохата и книгата добре:
"Това бе емблемата не на лицето Скарлатов, а на фирмата, на банката. Така се получи този герб, който, погледнат сега през очите на старец, бе претрупан, малко безвкусен, но крещящ и горделив, каквато бе горделива и крещяща младата държава.... Герб, отразяващ духа на народа, зажаднял след петвековно робство за салтанати, показност, великолепие, слава, шумно самоизтъкване. Велики са амбициите на вечно подтиснатия човек..."
Свобода Бъчварова е талантлив и интелигентен разказвач. Книгата, макар и за българско семейство, не е лишена от по-широк, интернационален привкус чрез погледа си върху емигрантски семейства, лични и бизнес взаимоотношения в други европейски култури. С удоволствие бих прочела продължението на романа.
March 6, 2017
Историята е много интересна и изпълнена с особен размах. Идеологически е малко прозрачна и не мисля, че логиката на капитализма и особено чисто човешкият елемент, който го движи, е обяснен адекватно. Впрочем същото важи и за "промотираната" идеология, социализма. За сметка на това политическите и финансови машинации са блестящо замислени и написани.
Героите, с изключение на стария банкер и сина му, са създадени с няколко щриха, но за повечето се оказва напълно достатъчно.
Особено много ми харесаха описанията на стара София. Не че имам някаква представа от онова време, но самото звучене е автентично и живо.
Героите, с изключение на стария банкер и сина му, са създадени с няколко щриха, но за повечето се оказва напълно достатъчно.
Особено много ми харесаха описанията на стара София. Не че имам някаква представа от онова време, но самото звучене е автентично и живо.
September 7, 2015
Съсредоточена около образите на стария и младия Скарлатов, "Земя за прицел" представя два начина на живот, два възгледа за живота, двама съвсем различни мъже. Книгата по брилянтен начин представя политическата, финансова и икономическа действителност в българската държава в първото десетилетие на двадесети век.
July 1, 2015
Много добра книга! Има ли сме държавност някога. Но като описват нещата със заемието (а книгата е издадена 1984 г.) нещата не са по-различни от сега.
Подробно ревю - като изчета цялата поредица.
Подробно ревю - като изчета цялата поредица.
May 17, 2018
Чудесна! Пренася те в началото на XX в и заживяваш с героите благодарение на невероятната обстоятелственост и майсторство на авторката.
July 17, 2022
... млада и зелена България (Трето българско царство) се е появила туко-що отново на политическата карта на Европа. Същата трябва да се отърси от ориентализма в политиката и разбирането с�� за света. Как става това? На първо четене - с пари 💰... На второ - с мнооого пари 💸. Техният произход и път са от ключово значение за историята... А и в живота по принцип 😉
Запознаваме се с г-н Борис Скарлатов, който държи една от първите частни банки в държавата, подкрепян стабилно от старото Батенбергово управление и чудещ се, как да се вклини в новото Сакскобургготско династично начало. Чрез умели икономически врътки (гешефти) и вътрешни философски терзания, Скарлатов старши изяснява неговото виждане за развитието на прохождаща България. До тук добре, докато на сцената не се появява младият и доста ляво ориентиран в социален и икономически аспект Борис Скарлатов младши (син).
Стар завет, Нов завет... Ала-бала... Подразбирате, че взаимоотношениятя баща-син ще бъдат напрегнати. То, хубаво напрегнати, стига да ги имаше. Нататък в поредицата съм сигурен, че това ще е един от големите фокуси на историята. Засега съм пас с кн.2, но дочете ли ми се нещо подобно, винаги ще се върна на тази поредица. Ще бъде някакво сигурно литературно обежище от постоянно заплашващи ме, от всеки ъгъл, книжни тъпотии. Хубава вечер на всички!
Запознаваме се с г-н Борис Скарлатов, който държи една от първите частни банки в държавата, подкрепян стабилно от старото Батенбергово управление и чудещ се, как да се вклини в новото Сакскобургготско династично начало. Чрез умели икономически врътки (гешефти) и вътрешни философски терзания, Скарлатов старши изяснява неговото виждане за развитието на прохождаща България. До тук добре, докато на сцената не се появява младият и доста ляво ориентиран в социален и икономически аспект Борис Скарлатов младши (син).
Стар завет, Нов завет... Ала-бала... Подразбирате, че взаимоотношениятя баща-син ще бъдат напрегнати. То, хубаво напрегнати, стига да ги имаше. Нататък в поредицата съм сигурен, че това ще е един от големите фокуси на историята. Засега съм пас с кн.2, но дочете ли ми се нещо подобно, винаги ще се върна на тази поредица. Ще бъде някакво сигурно литературно обежище от постоянно заплашващи ме, от всеки ъгъл, книжни тъпотии. Хубава вечер на всички!
February 7, 2020
Малкото, което знам за историята на България между началото на 20-и век и идването на власт на комунистите е колко противоречиви времена са – хем хаос, хем огромен икономически напредък. Покрай по-старите сгради в София ми стана по-интересно и подхванах серията на Свобода Бъчварова. Стори ми се, че ще е по-увлекателно въведение, отколкото чисто историческа книга.
Личи си, че първата част има за цел повече да ни даде контекст за главните герои – семейство Скарлатови, отколкото да е интересна. Научих доста за българската политическа и финансова реалност и какво е било в умовете на западно-европейската академична интелигенция.
Веднага започвам втората книга.
Личи си, че първата част има за цел повече да ни даде контекст за главните герои – семейство Скарлатови, отколкото да е интересна. Научих доста за българската политическа и финансова реалност и какво е било в умовете на западно-европейската академична интелигенция.
Веднага започвам втората книга.
October 15, 2021
Доста увлекателен роман, благодарение на стила, езика и нетрадиционния поглед върху най-новата ни следосвобожденска история през очите на банкера. Дължим много на авторката.
June 4, 2018
Малко наивна (като развитие на персонажите), малко не се усеща като завършена книга, но все пак интересна.
May 25, 2020
Невероятна книга, показваща живота на първите банкери в новоосвободената българска държава. Романът показва по много проницателен начин политическия живот по българските земи.
April 30, 2021
,,Земя за прицел" е най - добрата българска книга.
January 4, 2020
Брилянтна! Най-блестящото описание на същината на свободната инициатива и предприемачество от български автор. При това е издадена през социализма! Предполагам, че по това време романът е минавал за критика на прогнилия капитализъм. За това са помогнали и разхвърляните тук-там комунистически брътвежи. Макар и малко досадни, те по никакъв начин не развалят удоволствието от книгата.
July 24, 2025
Една страхотна история
April 24, 2017
Прекрасна книга, струва си човек да отдели 4-5 часа за нея!
Displaying 1 - 30 of 30 reviews