Крокодилът - гений

by Тома Марков

Веднага си нахлузих джинсите! Избягвах да нося боксери и дори този факт ме караше да се притеснявам от това, когато самият Сфаровзки говореше от екрана... А да остана в такъв момент без панталони, беше наистина недопустимо.
Често се замислях, какво ли им е на телевизионните хора? Американският поет Чарлс Буковски твърдеше по техен адрес, че твърде често си правели пластични операции, вземали кожа от задника и я зашивали на лицата си и така те се показвали на телевизионните екрани с лица-задници. Да, така е... Интересно наблюдение.
Но аз не можех по никакъв начин да се отърва от съвсем друго нещо. Зад стените на къщите си хората вършеха най-вече отвратително срамни неща... И то, в повечето случаи пред незагасен телевизор. Не се ли отразява това по някакъв начин на хората вътре в кутията?
Например, развеселен идиот си прави системно свирепи чекии докато гледа предаването ВКУСЪТ НА СМЪРТТА с Васа Ганчева по Националната телевизия, или някоя смърт, някоя отвратително артистична грозотия да си залепи лигавата п*** на телевизора върху лицето на Мартин Сфаровзки, изключителния журналист, от екрана на НОВА...
Нещо не ми харесваше.
Дооблякох се и излязох.

Genres: Bulgarian Literature

Paperback

First published January 1, 2010

About the author

Тома Марков е издал книгите: “Лудите кокошки” през 1993 г. – уникат само в 118 екземпляра. През 1997 г. е втората му книга “Писма от една евентуална Софи до един евентуален плаж” – тя също е само 55 бр. Следва първата официална книга “Героин- REC ” 2000 г., която спечели Националната награда за поезия и наградата на “Литературен вестник” (2001). Следващата през 2001 г. е “Томатериалист- REC ” и още една през 2004 г. “Живот без поезия”.
Има публикации на полски, немски, руски, английски, естонски и унгарски.
Участия в “Достъп до литературата” на Център за изкуство “Сорос”, живи четения на български и норвежки автори. Участник е и в двата фестивала “Литература в действие” на Британския съвет. Редактор е на книгата на Чарлз Буковски “Присмехулнико, пожелай ми късмет!”
Досега е работил като сценичен работник в Театрална работилница “Сфумато”, продавал е захар, касети със сръбска музика, бил е репортер във благоевградски ежедневник, 2-3 седмици репортерствал в “Труд”. От 2 години се издържа само с писане.

Reviews

[Селина Йонкова · Rating 4 out of 5]

много се забавлявах с тази книга написана на "неприличен" език. е, дразнещ е фактът, че авторът кара типично по фройд, литературния си герой да поставя в основата на всичките си "беди", майката. от друга страна,ми беше любопитно, дали пък, не включените в "избраниците" представители на интелектуалния ни елит ;), ако изобщо са прочели книгата не са се обидили! :P

[Deyth Banger · Rating 2 out of 5]

Загубено време
Безмислена книга
няма полза от нея лично от моя перспектива. Това е типична рок н рол блицове. Слаб автор!

[Наталия · Rating 2 out of 5]

Едно от най-големите предимства на тая книга е, че е само 100- на страници, при това не пълни до края ( и слава Богу) . Иначе би била досадна, както досадни са пияните и наркоманите на тия дето нито пият, нито злоупотребяват... Иначе писанието е ала Буковски, ма по българскому. Ако сте почитатели, може и да ви хареса. Впрочем, така и не схванах писането с ГЛАВНИ БУКВИ на щяло и нещяло в книгата за какво е? Ужасно дразнещо.

[Dorly · Rating 1 out of 5]

Не рaзбирaм: зaщо е било необходимо дa се издaвa този труд????