Сега, да си имате предвид, че тези пет звездички са пет за Леймън, щото романът по никакъв начин не е шедьовър, освен в типичният за автора боклучарски, екстремно брутален стил. Ама пък, моите вкусове кога ли са били критерий.
Баси, този път Леймън ме отнесе. Още от „Безкрайна нощ” и „След полунощ” знам, че когато не си играе за обем и ползва една единствена сюжетна линия, чичо Дик умее да градира напрежението, благодарение на афинитета си към изненадващи ситуации. Тук обаче направо е надминал себе си. След обичайните му щуротии в първата половина на книгата, действието се забързва и буквално те оставя без дъх до края. Щом даже започнах да си градя сценарии в главата, които до един се сринаха пред болната фантазия на Леймън.
Този път сюжетът ще е по-накратко, за да не развалям кефа на тези, които още не са го чели.
Вики е тридесетгодишна жена, която се завръща в родното си градче след години следване на медицина. Тя е обещала да работи за местния доктор, за да си изплати заема, който той и е отпуснал за следването.
Още с влизането си в града се среща с Мелвин – бивш съученик и пълно хахо, лежал десет години в кукавичарника, заради „научен” експеримент от гимназията с изровеното тяло на починала тяхна съученичка. Експеримент, който още кара Вики да сънува кошмари. Тя е единствената, която някога се е държала добре със смотаняка Мелвин, което го кара да лапне нездраво по нея.
На всичкото отгоре хахото не е спрял да се прави на Виктор Франкенщайн и покрай града редовно изчезват млади момичета. И всичко можеше да е в рамките на нормално гадното, ако един от опитите на Мелвин не беше дал резултат. Сега той е готов на всичко да направи Вики щастлива, а има и зомбита, които да му помогнат.
Тази е първата прочетена от мен книга на Леймън в която всички герои са прескочили тридесетака. Доста изненадан бях да видя типичния за тази възраст цинизъм да прокапва отровно между редовете. Иначе книгата си има всичките психопати, канибали, изнасилвания (включително групово от зомбита такова), брутални до сатира убийства, вулгарен език и прочие, както си му е редът.
Бодвам си го при зомби апокалипсисите, въпреки че няма такъв. Или може би е началото на един, но Леймън не обича продълженията особено много.
Изводи:
Не правете мили очи на нърдовете, освен аок не смятате да си ги вземете за отглеждане.
Не се бутайте да помагате на куките, защото са шувенистични прасета.
Не разкривайте на непознати къде живеете, на познати също.
Не плувайте нощем в реката.
Не се привързвайте към домашните зомбита, особено ако налитат да хапят.
Timeo danaos et dona ferentes.