В своите „Диалози“ Нойзи стъпва като ярък ерудит върху древните сократически и платоновски „диалози“, за да създаде увлекателен прочит на основните съвременни проблеми през разговор с най-ярките представители на интелектуалната мисъл в България – от Харалан до Хазарта.
В диалозите участват: Алек Попов, Александър Кьосев, Андрей Райчев, Бойко Василев, Галин Стоев, Георги Господинов, Георги Каприев, Георги Лозанов, Георги Тенев, Денис Ризов, Димитър Стоянович, Иван Кръстев, Иван Ланджев, Ицо Хазарта, Камен Донев, Коста Костов, Любослава Русева, Милко Лазаров, Нели Огнянова, Стоян Радев, Теди Москов, Теодор Ушев, Теодора Димова, Тони Николов, Харалан Александров, Явор Гърдев, Ивайло Noisy Цветков, Даниел Ненчев.
Някой някъде написа, че това е един и същи разговор двадесет пъти - трябва да се съглася в най-добрия смисъл.
В сърцевината на всеки от диалозите е безкомпромисният стремеж към свобода, и като че ли това е обуславило и селекцията. Освобождаващо е да види и прочете човек, че има и такива хора, и да се потопи във въздуха на критично мислещите.
Нойзи си е Нойзи, какъвто го познаваме и следим от 90-те, градска икона. Само той може да си кръсти книгата в класически формат от Платон и Сенека :)
Интересни диалози, каквито авторът настоява, че са (не интервюта, диалози). Noisy разговаря с така определените от него мислители на нашето съвремие по наболели въпроси като как и защо (не) преживяхме социализма, прехода, народното съзнание, патриотизма, политиката, културата (или липсата на такава), защо българинът е такъв, какъвто е и какъв е пътят пред него сега. Цветков разговаря с политолози, социолози, театрали, писатели, историци и други, за да се опита да изрисува една картина на България от прехода, че чак досега.
Диалозите наистина са интересни и те карат да се замислиш над много от нашата действителност, но имат два основни проблема. Едно - изказът в голямата си част е доста претенциозен. Разбирам, че Noisy и повечето хора в тази книга приемат себе си като интелектуалци и мислители, но тези диалози трудно биха били разбрани и осмислени от средностатистическия човек. Звучат като труд, който "мислителите" пишат от и за себе си, в което няма нищо лошо, разбира се, но ми се струва, че не това е била идеята на автора. Второ - прочетеш ли няколко диалога, сякаш си прочел всичките. Едни и същи теми и заключения се въртят и дъвчат отново и отново и към края си книгата започва да става досадна.
Има какво да се вземе от тази книга - особено за хора като мен, неживели комунизма и неспомнящи си прехода. Но начинът на представяне на информацията можеше да е малко по-достъпен - иначе изглежда сякаш авторът и неговите събеседници се надпреварват кой от кой да звучи по-интелектуално като сткруктурират изреченията си все едно четем философски трактат и хвърлят препратки към мислители, които не всеки човек познава.
Това е подкаст на хартиен носител! Отлично четиво с изключително интересени гледни точки и удоволствие от събеседването, дори и в пасивната страна на четящ. С оглед на динамиката на времето, в което живеем, би ми било любопитно как биха протекли диалозите със същите участници, на същите теми към днешна дата.