Романът представлява модерен, „атомен“ вариант на темата за самотния човек. Съвременният Робинзон е научен работник. От неговия труд зависи безупречното действие на голям атомен реактор. При едно от дежурствата му на Земята настъпва катастрофа — по неизвестни и докрай неизяснени причини загива цялото човечество заедно с всички видове от фауната. Запазена е само мъртвата материя. Робинзон единствен се спасява, защитен от стените на самия атомен реактор. Преодолял първия шок на отчаянието, той предприема мъчителна одисея в един замрял, обезлюден свят, додето открие пресни следи от човешки нозе в пясъка край морския бряг — не всичко е загубено…
Винаги съм се възхищавал на идеята да си последният останал човек на земята, както в книги, така и по филми и сериали, от които има в изобилие. Доста интересни четиво, особено ми паснаха философските и психологическите разсъждения на главния герой за случилото се, но наистина, сякаш втората половина на книгата е препълнена с излишни банални обяснения и скучни злободневни случки и действия, както и края очаквах да е някак по-монументален.