Децата на града

by Христо Смирненски

Genres: Bulgarian Literature, Poetry, Classics, School, Bulgaria

First published January 1, 1992

About the author

Христо Димитров Измирлиев (Смирненски) или Ведбал (17 септември 1898 — 18 юни 1923) е роден в град Кукуш, днешна Гърция. След опожаряването на родния му град, той се премества със семейството си в крайните източни квартали на София. Работи известно време като вестникар и репортер, а също и като писар. Той е български поет, ярък представител на постсимволизма в българската литература. Литературната му дейност започва още в гимназиалния курс, когато той пише хумористични стихотворения. Известен е като Христо Смирненски или като Ведбал (другия му псевдоним). Въпреки ранната си смърт (на 25-годишна възраст), той се слави като доста продуктивен автор — едно от последните издания на събраните му съчинения се състоят от осем тома.
През пролетта на 1921 г. Смирненски заболява от паратиф и през лятото заминава в рилското село Радуил, за да се лекува. Завърнал се в София, той продължава да пише и публикува лирически, хумористично-сатирични стихове и фейлетони. По случай една стачка на тютюневите работници той пише стихотворението „Жълтата гостенка“ (15 юли 1922). През 1922 г. отново не се чувства добре и през лятото отново заминава за Радуил, при свои приятели. Там прекарва един особено плодотворен месец. Тук той написва стихотворенията „Юноша“ и „Каменарче“, фейлетоните „В трена“ и „В Самоковския общински съвет“, импресиите „Босоногите деца“ и „Смело, товаришчи!“, очерците „Пожар в Рила“ и „Куртова поляна“. В началото на септември е в Чамкория, където работи като измервач в горското стопанство. В края на годината се завръща в София и до първите месеци на 1923 г. е в период на особена творческа активност. Пише „Зимни вечери“, „Роза Люксембург“, „Съветска Русия“ и сатирата „На гости у дявола“.
Около 6:30 ч. сутринта на 18 юни 1923 г. той издъхва, малко преди да навърши 25-годишна възраст. „Поиска лист да пише, но това си остава последното негово желание“, спомня си по-късно сестра му. Тялото на Христо е изложено в църквата „Свети Крал“ още по пладне същия ден, където прочувствено слово произнася Гео Милев.

Reviews

[Emiliya Bozhilova · Rating 5 out of 5]

“Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна —
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.

И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва
хиляди души разбити — глъхне празничния град
и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад.”

[Lynda · Rating 4 out of 5]

If only he had lived a bit longer!

[Chris · Rating 4 out of 5]

Мисля, че няма нужда да пиша допълнителни неща - достатъчно хора са написали далеч по-изчерпателни ревюта що се отнася до социалната трагедия в поезията на Смирненски.
Мога само да добавя, че силата, с която са описани страданията на социално отритнатите, е изключително голяма; особено за поезия.

[Aylin Youlin · Rating 5 out of 5]

Има поети за които думите не стигат, за да изразя величината им... Смирненски е един от тях.

[Yona Racheva · Rating 4 out of 5]

Харесва ми как пише.

[Bahrie Usein]

Поетът на града

[Петя Климентова · Rating 3 out of 5]

One or two are really masterpieces, but the rest of the poems - I don't like. Still, he is a classic.

[Vanessa Princessa · Rating 5 out of 5]

Един от най-надарените поети!