"Утре, утре започвам отначало. И този път няма да подреждам живота си. Каквото дойде, ще му се радвам. Ще се събудя, ще се усмихна и ще кажа: "Благодаря"."
Кръстина е варненка на средна възраст, която преминава през редица перипетии в търсене на себе си и на неуловимото щастие, съзнавайки, че всеки е господар на съдбата си. От малка мечтае да се превърне в принцеса и един ден да има идеалното семейство. Задомява се рано и в началото семейният й живот е като весела игра на две влюбени деца. Но след промените в България от инженер с перспективи Кръстина се превръща в домакиня без бъдеще с три деца и безработен съпруг. Горда и борбена по природа, Кръстина започва собствен бизнес и преуспява. Загубва съпруга си, но не престава да се бори за семейството и женското си самочувствие. Тайничко очаква да срещне мъжа, който ще я накара да мечтае и ще върне забравени трепети в сърцето й. В градината си посажда райска ябълка – дървото-магия за любов... и продължава да се надява. Кръстина иска нещо много простичко – да е обичана жена...
Красимира Кубарелова е родена през 1958 г. във Варна.
Ако има прераждане би искала пак и пак да се роди и да живее в този град. Влюбена е в този град.
Книгите ѝ са обяснение в любов към българката, която може и заслужава да е героиня на роман. Приличат на романи за жени, но е хубаво да се четат от мъже, за да разберат най- накрая какво всъщност искаме ние от тях.
" Глупава съм била да искам да съм принцеса. Принцесите са скучни, трябва да търсят принц, да се омъжват, да се разхождат с дълги рокли. После исках да съм кралица майка. Те носят отговорности, решават проблемите на кралството ки и рядко са свободни да бъдат такива, каквито искат да бъдат. Вярно, самотни са, тежи им кралската корона, но те сами решават съдбата си. И могат са възпитават децата си пак да бъдат принцеси и принцове и да останат свободни хора, които могат да решат живота си, без да се подчиняват на правилата и условностите, да живеят в един по-реален свят. А сега не искам нищо друго, освен да съм жена, обичана жена..."
Наистина историята не кой знае колко интересна. Кръстина е обикновена жена и около нея се случват обикновените неща от живота. Стилът на писане на авторката обаче е нещо необикновено. Тя успява да опише всеки един детайл толкова прекрасно, че се замисляш "и аз ли живея на същото място, и аз ли изпитвам същите чувства ?" Толкова красиви думи , толкова приказно написана книга. Иска ми се всеки път , когато ми стане сиво и еднообразно да мога да се докосвам отново и отново до авторката. И знам , че светът ми ще се изпълни отново с цвят , аромат и топлина.