What do you think?
Rate this book
Second life
"Second life" разказва смущаваща история от живота на първото поколение интернет-емигранти - онази светкавично разрастваща се група хора, които прекарват почти цялото си време в Мрежата. „ Интернавтите" управляват професионалните си дела през интернет и на практика живеят в сайтове за запознанства. Общуват, влюбват се и правят секс с потребители от целия свят, с които никога не се срещат в другата, офлайн реалност. След години онлайн жителство, в главите им настъпва объркване, коя реалност е „по-истинска" - виртуалната или физическата. Тогава става ясно, че независимо в първия или втория си живот, единственото място, от което не можем да избягаме, е себе си.
264 pages, Paperback
First published January 1, 2008
5 people are currently reading
38 people want to read
About the author
Станислава Чуринскиене
7 books20 followersСтанислава Чуринскиене е българска писателка и журналист. Родена е в град София през 1976 година. Завършва психология и журналистика. Своята писателска кариера започва с романа „Бог да Благослови Стю” (2007). Истинска популярност обаче добива с книгата „Second Life” (2009), която поради засиления читателски интерес, бива разработена от БНТ в 30 минутен филм.
Романът е вдъхновен от едноименната онлайн игра Second Life, представляваща паралелният интернет живот на играчите. Книгата разказва за една все по-разрастваща се група от хора, наречена от авторката „интернет емигранти“, които практически живеят в Мрежата, за сметка на офлайн контактите. За да бъде романът автентичен, авторката прекарва почти 6 месеца, общувайки само онлайн, без да излиза от къщи. Книгата е издадена на литовски език, предстоят преводи и в други европейски държави.
В "Хванаха ме да крада", Мрежата продължава да присъства като тема и герой, макар и много по-периферно. Книгата интерпретира набираща популярност тема – как Интернет променя порядъка, в който живеем. Според Чуринскиене, "вече не ни е достатъчно само да преживяваме нещата, а имаме силна потребност и да пишем за тях" . В общия случай, в съвременния роман Интернет се представя като възможност да се скриеш, да се представиш под чужди самоличности. "Хванаха ме да крада" обаче разказва как новите средства и среди за комуникация ни принуждават против волята ни, по силата на възстановена скайп-дискусия или налучкана парола, да бъдем по-честни в личния си живот, по-прозрачни един за друг. Веднъж изпратено като имейл или съобщение, публикувано във форум, натракано в скайп, качено в социална мрежа, написаното остава и обикновено става достояние на най-неподходящия реципиент. Така Интернет ни разказва истината за живота на хората, с които сме обвързани, а оттам и за нашия живот. Онази истина, която не искаме да знаем.
Станислава Чуринскиене твърди, че не е писател, а разказвач на истории. Стилът ѝ обединява натрупания в двете ѝ професии опит. Тя дълго се опитва да осъвмести журналистиката и психотерапията, като в един момент се отказва от втората. Те обаче успяват да се срещнат в романите ѝ. Писането ѝ е по журналистически стегнато, с повишено внимание към действието и конфликта.
Романът е вдъхновен от едноименната онлайн игра Second Life, представляваща паралелният интернет живот на играчите. Книгата разказва за една все по-разрастваща се група от хора, наречена от авторката „интернет емигранти“, които практически живеят в Мрежата, за сметка на офлайн контактите. За да бъде романът автентичен, авторката прекарва почти 6 месеца, общувайки само онлайн, без да излиза от къщи. Книгата е издадена на литовски език, предстоят преводи и в други европейски държави.
В "Хванаха ме да крада", Мрежата продължава да присъства като тема и герой, макар и много по-периферно. Книгата интерпретира набираща популярност тема – как Интернет променя порядъка, в който живеем. Според Чуринскиене, "вече не ни е достатъчно само да преживяваме нещата, а имаме силна потребност и да пишем за тях" . В общия случай, в съвременния роман Интернет се представя като възможност да се скриеш, да се представиш под чужди самоличности. "Хванаха ме да крада" обаче разказва как новите средства и среди за комуникация ни принуждават против волята ни, по силата на възстановена скайп-дискусия или налучкана парола, да бъдем по-честни в личния си живот, по-прозрачни един за друг. Веднъж изпратено като имейл или съобщение, публикувано във форум, натракано в скайп, качено в социална мрежа, написаното остава и обикновено става достояние на най-неподходящия реципиент. Така Интернет ни разказва истината за живота на хората, с които сме обвързани, а оттам и за нашия живот. Онази истина, която не искаме да знаем.
Станислава Чуринскиене твърди, че не е писател, а разказвач на истории. Стилът ѝ обединява натрупания в двете ѝ професии опит. Тя дълго се опитва да осъвмести журналистиката и психотерапията, като в един момент се отказва от втората. Те обаче успяват да се срещнат в романите ѝ. Писането ѝ е по журналистически стегнато, с повишено внимание към действието и конфликта.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 11 of 11 reviews
September 25, 2014
Има книги, които те поглъщат и не те оставят на мира, но някак без да очакваш нещо кой знае какво да се случи...
Мигрирането в света на холограмите - на всеки се е случвало да виси по цели нощи в интернет и после да остава с усещането за пропиляно време, но и още нещо.
Изключително приятен стил и изказ и всичко звучи толкова лично и сякаш наистина преживяно.
Мигрирането в света на холограмите - на всеки се е случвало да виси по цели нощи в интернет и после да остава с усещането за пропиляно време, но и още нещо.
Изключително приятен стил и изказ и всичко звучи толкова лично и сякаш наистина преживяно.
September 3, 2014
С огромно нетърпение изчаках да дойде момента, когато ще хвана тази книга за четене. Романът попадна в ръцете ми след един прекрасен книгообмен, когато споделих свои книги за чужди. Да си призная не бях запознат с писателката или романа, но самото му заглавие и оформление успя да привлече вниманието ми. Знаех, че „Second Life“ е виртуална реалност, дори бях участвал в нея за съвсем кратко и си мислех, че книгата вероятно е някаква киберпънк фантастика. Но още след като прочетох първите две страници разбрах, че книгата е различна по жанр. Изненадата ми беше особено приятна, когато разбрах, че това е книга за онлайн взаимоотношенията, пристрастяването към Интернет и силата на Мрежата да контролира живота ни.
С огромен интерес и за един ден изчетох книгата, която се чете изключително лесно. Стилът на писане на Чуринскиене е от онези, които те грабват с лекотата на изказа. Драматините моменти следват една градация, която прави книгата много естествена за разбиране. Действието е плавно, в никакъв случай мудно, и напълно реално написано. Въпреки, че книгата е публикувана преди няколко години, което напълно ме изненада, тя сякаш е писана вчера. Главната героиня спечели симпатиите ми още в първите страници, нейния начин на поведение, както и нейния музикален вкус.
Книгата разкрива феномена на емигриралите в интернет – безпомощни човешки същества, които се заробват в мрежата и буквално започват да прекарват живота си в нея. Пагубната страна на Интернет е разкрита чрез героинята в произведението по един изключително интересен начин – тя експериментира със себе си в продължение на 6 месеца и влиза в контакт с най-различни хора. „Second Life“ дори в много случаи ми се струва по-скоро документална, отколкото художествена, поради факта, че Станислава Чуринсккиене постоянно прави препратки към реално съществуващи социални мрежи и сайтове, всичко е абсолютно реално.
Не бих могъл да ви издам повече, защото вярвам, че ще разваля удоволствието от четене. Силно препоръчвам на всеки да се сдобие с тази книга, ако иска да разберер повече за Интернет, виртуалните връзки, пристрастяването към Мрежата и зомбирането на хората. Адски интересно четиво! Запознайте се и с биографията на Станислава Чуринскиене :)
С огромен интерес и за един ден изчетох книгата, която се чете изключително лесно. Стилът на писане на Чуринскиене е от онези, които те грабват с лекотата на изказа. Драматините моменти следват една градация, която прави книгата много естествена за разбиране. Действието е плавно, в никакъв случай мудно, и напълно реално написано. Въпреки, че книгата е публикувана преди няколко години, което напълно ме изненада, тя сякаш е писана вчера. Главната героиня спечели симпатиите ми още в първите страници, нейния начин на поведение, както и нейния музикален вкус.
Книгата разкрива феномена на емигриралите в интернет – безпомощни човешки същества, които се заробват в мрежата и буквално започват да прекарват живота си в нея. Пагубната страна на Интернет е разкрита чрез героинята в произведението по един изключително интересен начин – тя експериментира със себе си в продължение на 6 месеца и влиза в контакт с най-различни хора. „Second Life“ дори в много случаи ми се струва по-скоро документална, отколкото художествена, поради факта, че Станислава Чуринсккиене постоянно прави препратки към реално съществуващи социални мрежи и сайтове, всичко е абсолютно реално.
Не бих могъл да ви издам повече, защото вярвам, че ще разваля удоволствието от четене. Силно препоръчвам на всеки да се сдобие с тази книга, ако иска да разберер повече за Интернет, виртуалните връзки, пристрастяването към Мрежата и зомбирането на хората. Адски интересно четиво! Запознайте се и с биографията на Станислава Чуринскиене :)
August 18, 2021
Knyga prasta. Kažkokie vaikiški pezalai, juokingi ir nelogiški sprendimai, meilės seilės. O autorė psichologė… negi ji tokia paviršutiniška? Ne, pabaigoje viskas pasitaiso, ateina palengvėjimas, kad yra tų pezalų prasmė ir kad yra čia psichologinis sluoksnis. Vis tik, kaip bebūtų taip, NEREKOMENDUOJU.
November 26, 2021
Liv_Christine - pagrindinės herojės slapyvardis internetiniuose tinkluose. Moteris ryžtasi ne juokais rimtam eksperimentui - šešiems mėnesiams užsidaro namuose, atsiriboja nuo išorinio pasaulio ir bendrauja, mezga pažintis vien tik internetu. Įvairiose svetainėse ji susipažįsta ir ima bendrauti su skirtingais žmonėmis. Tačiau, taip begyvendama, pati pakliūva į interneto pinkles, iš kurių galiausiai nori pasprukti, deja, tai padaryti - jau ne taip paprasta...
Net nežinau ar tinkama nuo to pradėti apžvalgą, bet, asmeniškai man, ši knyga nepatiko. Pamačiusi šaunų viršelį ir aprašymą, be galo ja susidomėjau ir tikėjausi įdomaus romano, analizuojančio virtualių pažinčių klausimus, kalbančio apie ten nutinkančius kuriozus ir, aišku, tokio, kuris nestokoja šmaikštumo, persipynusio su gyveniškomis pamokomis. Deja, visa istorija, veikėjai ir tie internetiniai susirašinėjimai, mano nuomone, buvo „skystoki“ ir nesukėlė jokio įspūdžio. Sukėlė, veikiau, nebent nuobodulį. Matyt, nuojauta jautė, kad taip bus, todėl ši knyga tiek ilgai stovėjo mano knygų lentynoje.
Žinoma, mintys apie socialinius tinklus, ten galinčius slypėti pavojus ir tai, kad jie iš mūsų „pavagia“ daug laiko, yra geros. Juk išties, įvairios pažinčių programėlės, per kurias dabar dauguma susipažįsta, gali būti dvejopos. Pirmiausia, žmogus gali susipažinti su tikrai jam į porą tinkančiu asmeniu, kurio realybėje gal nė nebūtų sutikęs. Tačiau taip pat žmogus gali įsivelti ir į rimtą bėdą. Kai bendrauji su žmogumi online (virtualiai) ir nesi jo matęs realybėje, niekada negali būti tikras, kas slypi už pseudomino ar gražios nuotraukos, kuri gali būti net ne to žmogaus.
Kalbant apie laiką, kurį įvairūs socialiniai tinklai „pavagia“, turbūt nė kalbėti nereikia. Rodos, prisėdai tik penkioms minutėms, pažiūrėti, kas ką įkėlė, o gal parašė, bet vėliau matai, kad jau visas pusvalandis prabėgo tai bedarant. Na, yra ir dar viena viso to „tamsioji“ pusė - dažnai bendraudami tik online (virtualiai), žmonės nebemoka bendrauti offline (gyvai), užsidaro savo namuose ir nebeiškiša nė nosies iš jų. Visa tai atsiskleidžia šioje istorijoje.
Tačiau, apart viso to gėrio, kurį ši knyga atskleidžia apie socialinių tinklų gyvenimą, joje daugiau nieko ypatingo neatradau, nepasisėmiau jokių gerų minčių ir dėl to labai apmaudu, nes vis dėlto autorė - psichologė. Žinant šį faktą, atrodo, kad knygoje turėtų būti daug labai gilių įžvalgų, bet... Arba aš jų nepajutau, arba jų iš tiesų nebuvo. Galbūt kitas skaitytojas pamatys bei pajus tai, ko man nepavyko.
2/5⭐
Net nežinau ar tinkama nuo to pradėti apžvalgą, bet, asmeniškai man, ši knyga nepatiko. Pamačiusi šaunų viršelį ir aprašymą, be galo ja susidomėjau ir tikėjausi įdomaus romano, analizuojančio virtualių pažinčių klausimus, kalbančio apie ten nutinkančius kuriozus ir, aišku, tokio, kuris nestokoja šmaikštumo, persipynusio su gyveniškomis pamokomis. Deja, visa istorija, veikėjai ir tie internetiniai susirašinėjimai, mano nuomone, buvo „skystoki“ ir nesukėlė jokio įspūdžio. Sukėlė, veikiau, nebent nuobodulį. Matyt, nuojauta jautė, kad taip bus, todėl ši knyga tiek ilgai stovėjo mano knygų lentynoje.
Žinoma, mintys apie socialinius tinklus, ten galinčius slypėti pavojus ir tai, kad jie iš mūsų „pavagia“ daug laiko, yra geros. Juk išties, įvairios pažinčių programėlės, per kurias dabar dauguma susipažįsta, gali būti dvejopos. Pirmiausia, žmogus gali susipažinti su tikrai jam į porą tinkančiu asmeniu, kurio realybėje gal nė nebūtų sutikęs. Tačiau taip pat žmogus gali įsivelti ir į rimtą bėdą. Kai bendrauji su žmogumi online (virtualiai) ir nesi jo matęs realybėje, niekada negali būti tikras, kas slypi už pseudomino ar gražios nuotraukos, kuri gali būti net ne to žmogaus.
Kalbant apie laiką, kurį įvairūs socialiniai tinklai „pavagia“, turbūt nė kalbėti nereikia. Rodos, prisėdai tik penkioms minutėms, pažiūrėti, kas ką įkėlė, o gal parašė, bet vėliau matai, kad jau visas pusvalandis prabėgo tai bedarant. Na, yra ir dar viena viso to „tamsioji“ pusė - dažnai bendraudami tik online (virtualiai), žmonės nebemoka bendrauti offline (gyvai), užsidaro savo namuose ir nebeiškiša nė nosies iš jų. Visa tai atsiskleidžia šioje istorijoje.
Tačiau, apart viso to gėrio, kurį ši knyga atskleidžia apie socialinių tinklų gyvenimą, joje daugiau nieko ypatingo neatradau, nepasisėmiau jokių gerų minčių ir dėl to labai apmaudu, nes vis dėlto autorė - psichologė. Žinant šį faktą, atrodo, kad knygoje turėtų būti daug labai gilių įžvalgų, bet... Arba aš jų nepajutau, arba jų iš tiesų nebuvo. Galbūt kitas skaitytojas pamatys bei pajus tai, ko man nepavyko.
2/5⭐
May 24, 2022
Nelabai supratau, ką ir perskaičiau...🤷♀️
Tikėjausi, kad šia tema, galima buvo tiek atskleisti, perteikti, parodyti problemas.
O gavau tai, kad pagrindinė veikėja neapsisprendusi, "tamposi", viskas viską metu palieku, ne, turiu sugrįžti, ne viską metų, grįžtų, metu, grįžtų, metu ir t.t...
Na apibendrinant, mane nuvylė ir nesužavėjo. Nepatinka knygose tie neapsisprendimai...
Nors apie virtualų gyvenimą aprašė didžią dalį tiesos, to niekas negali paneigti. 👌
Tikėjausi, kad šia tema, galima buvo tiek atskleisti, perteikti, parodyti problemas.
O gavau tai, kad pagrindinė veikėja neapsisprendusi, "tamposi", viskas viską metu palieku, ne, turiu sugrįžti, ne viską metų, grįžtų, metu, grįžtų, metu ir t.t...
Na apibendrinant, mane nuvylė ir nesužavėjo. Nepatinka knygose tie neapsisprendimai...
Nors apie virtualų gyvenimą aprašė didžią dalį tiesos, to niekas negali paneigti. 👌
March 8, 2018
Rašytoja S. Nikolova - Čiurinskienė atliko eksperimentą, per kurį 6 mėnesius gyveno neišeidama iš namų ir bendravo tik online su nepažįstamaisiais. Taip gimė ši jos knyga. Praeina visai nedaug laiko, kol pagrindinę knygos heroję visiškai pasiglemžia internetas, kaip rašo pati autorė, veikėja "emigruoja į internetą". Pažinčių ir pokalbių svetainėse randa įvairiausio plauko žmonių norinčių susipažinti. Vienas susipažinimas tampa lemiamas, čia herojė užmezga virtualų meilės romaną. Jau gana seniai skaičiau knygą, kurią būtų taip lengva skaityti. Knygoje veiksmo nėra itin daug, bet tai knygos nepavertė lėta knyga. Verčiau lapą po lapo ir įdomumas vis didėjo, todėl ir knygą perskaičiau vos per pora prisėdimų. Buvo itin smagu matyti, kad užsienio rašytojos knygoje minimi lietuviški vardai bei miestai. Tiesa, pabaiga kiek nusivyliau, tikėjausi tikrai kitokios, bet toks jau tas virtualus pasaulis... Neįpareigojanti, lengva, įdomi knyga. Antrą kartą tikrai skaityčiau, nesigailiu nusipirkusi šią knygą, tik kiek gailiuos, kad ji manęs laukė apie 2 metus.
September 10, 2014
Опасен, всмукващ и изпиващ „Second life“
http://knigozavar.com/second-life/
Прекарвала съм десетки часове от седмиците си в мрежата. Отдала съм й едни от най-добрите си години в преследване на разбирането на себе си. Знам на изуст звуците на mirc, icq, skype и на купищата форуми, в които съм имала регистрации.
Там срещнах и едни от най-добрите си приятели. Срещнах любовници и врагове. И себе си.
И все пак успявам да се изненадам, когато прочета, че има хора, които й отдават цялото си ежедневие – лягането, ставането и дишането им са подчинени на повика на Мрежата. Не просто Мрежата, а МРЕЖАТА. Уловени са в нея, впримчени и неспособни да оцелеят без измамно интимния й контакт.
http://knigozavar.com/second-life/
Прекарвала съм десетки часове от седмиците си в мрежата. Отдала съм й едни от най-добрите си години в преследване на разбирането на себе си. Знам на изуст звуците на mirc, icq, skype и на купищата форуми, в които съм имала регистрации.
Там срещнах и едни от най-добрите си приятели. Срещнах любовници и врагове. И себе си.
И все пак успявам да се изненадам, когато прочета, че има хора, които й отдават цялото си ежедневие – лягането, ставането и дишането им са подчинени на повика на Мрежата. Не просто Мрежата, а МРЕЖАТА. Уловени са в нея, впримчени и неспособни да оцелеят без измамно интимния й контакт.
December 5, 2014
http://knijno.blogspot.com/2014/12/se...
Стилът на Станислава е прост, но влизащ под кожата, действието е логично и достъпно, ежедневно изложено. Сред страниците тя погребва себе си, погребва и читателите си. В огледало, което не е радостно и по-точно, в огледалото на Мрежата, където всеки се превръща в каквото си поиска, а това право на избор се превръща в ужасяващо доказателство, че пълната свобода на човешката психика, лишена от тежестта на присъствието на ангажименти към други хора, може да създаде и чудовища. Които, обаче, не могат да избягат от божествената ръка на простичката дума „реалност“.
Стилът на Станислава е прост, но влизащ под кожата, действието е логично и достъпно, ежедневно изложено. Сред страниците тя погребва себе си, погребва и читателите си. В огледало, което не е радостно и по-точно, в огледалото на Мрежата, където всеки се превръща в каквото си поиска, а това право на избор се превръща в ужасяващо доказателство, че пълната свобода на човешката психика, лишена от тежестта на присъствието на ангажименти към други хора, може да създаде и чудовища. Които, обаче, не могат да избягат от божествената ръка на простичката дума „реалност“.
July 10, 2021
Има идея в книгата. Но нещата са спрели до идеята. Грабващо начало и до там. Не знам кой се грижи за правописните грешки и фактологията в книгата, но да проспиш толкова много неща, никак не ми е Ок. Да не говорим за елементарни неща като превода на “Ace OF Spade” като “Асо Спатия”
November 6, 2012
Приятна книга, което ме върна назад във времето на сайтовете за запознантства :)
"Кучката" ... това ще си го усвоя като понятие
"Кучката" ... това ще си го усвоя като понятие
January 9, 2015
Слабо. Харесвам авторката, но тая книга е на ниво тинейджърски чатове. Като ги откривахме тия неща през 1996-7 бяха по-сериозни. Авторката е минала отгоре-отгоре над интернет общуването.
Displaying 1 - 11 of 11 reviews