Народна топка

by Michal Viewegh, Маргарита Младенова (Translator)

Михал Вивег е най-четеният и превеждан чешки писател от поколението „след Кундера". Книгите му се четат на над двайсет езика. Заради огромната му популярност го наричат „феномена Вивег" и „единствения автор в Чехия, който може да си изкарва хляба само с писане". Освен с ярък и запомнящ се изказ Михал Вивег се отличава и със забележителната способност да поставя значими за своето поколение житейски проблеми, ненатрапчиво да вплита в тях литературната си ерудиция и да показва трагичните житейски развръзки сякаш с предизвестие, без да шокира читателя, свикнал в последно време с усилията на всички изкуства и медии да шокират изморените му сетива. Може би това е ключът към изключителния успех на Михал Вивег сред читателите. Той разказва случки, комични и парадоксални ситуации, взети непосредствено от живота на пражките квартали и най-вече на чешкото училище, на които всеки от нас би могъл да бъде свидетел. През 2002г. „Колибри" издаде романа му „Възпитаване на девойки в Чехия".

Genres: Czech Literature, Fiction

210 pages, Paperback

First published January 1, 2004

About the author

Michal Viewegh is one of the most popular contemporary Czech writers and the bestselling one. He writes about romantic relationships of his contemporaries with humour, and variously successful irony and attempts at deeper meaningfulness; he is sometimes compared to Nick Hornby by his fans.

His books, which, since the late 1990s, he publishes every spring, usually sell about 50,000 copies each, bringing him an upper-high-class income unparalleled among Czech writers (by his own boastful admissions, his royalties from a successful book are equal to roughly 8 years of an average Czech salary). His 2004 income was Kč 4 million. Viewegh likes to point out this success with readers, as well as the fact that his books have been translated to several languages and made into films, since he fell out of favor with critics in mid-1990s, which sentiment he heartily reciprocated in his following books.

Reviews

[Vasko Genev · Rating 4 out of 5]

- Измисли ли вече заглавието?
- "Народна топка".
- Ама за Народната ли е? - каза изненадано.
- Естествено, това е един пубертетен роман за възрастни.
- Не, сериозно. За какво се разказва?
Авторът вървешком се замисля, всъщност още не си е задал този въпрос.
- За избитите. И за тези, които са намерили себе си в живота.
- А те колко са в романа? Тези, които са намерили себе си?
Авторът спира и започва да брои: вдига един пръст на дясната си ръка и застива в колебание.

- Това не е живот! - изкрещява му тя.
(Напротив - бих й отговорила сега, на четирийсет и една, - точно това е живот.)
Никога не й беше хрумвало, че и тя е виновна за начина си на живот. Дали някога си е задавала въпроса защо щастието, за което постоянно претендираше, трябва да кацне точно при нея? Защо щастието трябва да се промъква през воня на цигари, само за да кацне върху необразована, вечно сърдита мърла с ролки на главата?

То не беше гимназия, а цяла Северна Корея, ха, ха.

Народна - тичаш от едната черта до другата като подплашено животно, пазиш се от профучаващата топка и въпреки това знаеш, че рано или късно някой от милите ти съученици ще ти забие топката в корема или в бъбреците от непосредствена близост. Комично ще изохкаш, лицето ти ще се изкриви от болка, ще се бориш със сълзите, които напират в очите ти, и под отзвучаващия присмех на противниковия (а понякога и на собствения) отбор отиваш да застанеш зад чертата. За разлика от така наречените консули, имаш само един живот, така че окончателно си вън от играта. Толкова пъти са ме избивали, че не могат и да се преброят. Избивали са ме за години напред. Доста съм преживяла, но такава концентрация на маскирана човешка жестокост рядко съм срещала. През цялата си младост съм стояла унизена зад чертата, за да си изразходвам енергията.

Болничните павилиони наоколо са пълни с луди, психопати, умиращи алкохолици, изморени сестри и нервни посетители, но въпреки това дърветата запазват абсолютно спокойствие. Стоят изправени, короните им проблясват на слънцето, вятътър шуми между листата и човек почти има чувството, че тук не се случват никакви трагедии. ...
Нима един бук или явор може да те примири със смъртта?
...
Изведнъж се сещам: няма удобно положение за умиращ. Когато умираш, никой, дори собствената ти дъщеря, не може да ти намери никакво оптимално положение.

[Tzuiop · Rating 2 out of 5]

faza broj 1 - oko 60. stranice: čitam ja knjigu o tuđim dosadnim životima, a imam već svoj dosadan života. hvala autoru što uviđam kako mi je život zanimljiviji nego što sam mislila.

[Кремена Михайлова · Rating 3 out of 5]

В началото я възприех като посредствен разказ за емоциите и любовите през късните ученически години и тъжен разказ за неудовлетворението на 40-годишните пораснали младежи. Но постепенно с очертаването на героите книгата започна да ми харесва. Сякаш в началото ме отблъсна „хленченето” за неуспехите и недоволството на хората на средна възраст, но после си представих познати подобни хора и случаи около мен и си помислих, че това наистина са сериозни неща – очакванията и стремежите преди завършване на училище и положението след около 25 години. Спомних си и от самите ученически години подобни любовни разминавания, лепенето на етикети с различни последствия по-късно в живота („красиво”- „грозно” момиче/момче, „отворен”-„захлюпен” младеж и т.н.)... Интересно, че всякакви етикети може да се окажат в тежест - дори и "красив"...

Мислех, че ще има повече засегнати аспекти от комунистическото време, но може би ще е така в другата книга на Вивег, която искам да прочета („Чудесни години – кучета ги яли”), макар че подобни спомени поне от нашето комунистическо минало са ми подотегнали (но за Чехословакия и Унгария все още са ми интересни).

[Zuzana Vlková · Rating 3 out of 5]

Tahle knizka se se mnou tahla tak dlouho, ze to snad ani neni mozny! Jeden z duvodu je, ze jsem absolutne nestihala nic a venovala se skole. No a ten druhej, ze to nebyla zase takova parada, od ktere by se nedalo odtrhnout:(
Vybijenou jsem videla uz par let zpet v kinech a film jsem tak nejak hodnotila na prumerny. Ted musim rict, ze knizka me bohuzel snad zklamala jeste vic nez film. Jedine + je pro me dobre vystizenej zivot dospivajicich v sedmdesatych letech- v dobe silny normalizace.
Takze abych to shrnula, dávam tomu sotva ty 3⭐.
Ale jelikoz to byla moje prvni knizka od M.Viewegha je tu i moznost, ze mi nesedl autor:(

[Christoph Weber · Rating 4 out of 5]

Don't read this if you're prone to relive teenage depression.

lol. No. It's quite fun to follow that bunch of guys from their schooldays to class reunions.
Too bad Eva Salkova is described as a blonde, though lol.

[Robin · Rating 4 out of 5]

Vedle Báječných let můj nejoblíbenější román od Viewegha. Film jsem neviděl, radši. Chci si uchovat svoji fantazii v napojení na svůj život spolu s knihou.

[Emily · Rating 3 out of 5]

Štýl mi nesadol. Pocitovo mi to prišlo ako taký smiech cez slzy. Sadol na mňa smútok...

[Karel Horský · Rating 3 out of 5]

Váhám se čtvrtou hvězdou.

[Terka Zítková · Rating 4 out of 5]

Hodně se mi líbila, patří mezi autorovy povedenější

[Janna · Rating 1 out of 5]

Might as well have not read anything at all

[Martin Ter haar · Rating 4 out of 5]

I read the book in an English translation, that was not too good, by David Frost. Great book!

[Lejla Hadziabdic · Rating 3 out of 5]

Definitely not his best! Still good summer read

[jurrasic · Rating 3 out of 5]

Kniha o ničom a o všetkom...

[Terézia · Rating 4 out of 5]

„Už vieš, ako sa to bude volať?" pýta sa Veronika.
„Vybíjaná."
„Vari je to o vybíjanej?“ hovorí prekvapene.
„Jasné, je to taký Metráčik pre dospelých."
„Nie, vážne. O čom to je?"
Počas chôdze premýšľa, túto otázku si vlastne ešte nepoložil.
„O vybitých ľuďoch. A o tých, čo sa v živote našli."
„A tých je v románe koľko? Tých, čo sa našli?"
Autor sa zastaví a začne rátať: zodvihne palec pravej ruky — a zaváha.
(str. 213)

Všimla som si že veľa ľudí porovnáva túto knihu k predošlým autorovým dielam, resp. majú už názor na autora urobený - môj prípad to nie je takže dúfam že aspoň toto nebude záťažou pre môj uhol pohľadu na túto knihu.

Vybíjená nemá tak celkom dej, o ktorom by sa dalo rozprávať - ide o príbeh vedený jej postavami skôr ako okolnosťami, v ktorých sa tie postavy nach��dzajú, podobne ako život sám. A to je to, o čo v tejto knihe ide, nie? O zobrazení života; o tom, ako niektorí z nás sú vybití skôr, než by nám bolo milé, o tom, ako niektorí z nás zostávajú v hracom poli až do konca hry, viac pre šťastie než schopnosť hrať. Je to proces ktorý sa nezaujíma o naše osobné agendy. Na konci môžeme byť novým človekom alebo nie, ale to nie je nič, s čím by záležitosť vybíjanej súvisela - jedine žeby sa sami hráči chceli zmeniť aby mohli lepšie hrať, kým ešte bežia stopky.

Ja osobne som čitateľ, ktorému nevadí prechádzať príbehom života nejakého lúzra. Aj keď viaceré postavy ma štvali (alebo to bol len Tom?), celú knihu beriem ako dobre napísanú, aj so všetkými tými autobiografickými kúskami. Nežiadala som veľa, zdvihla som ju kvôli obálke a názvu. A dostala som primerane. S tou výnimkou, že sa mi to aj páčilo. Je to príjemné čítanie na voľný čas, ale ak sa bojíte, že čoskoro budete vybitý, asi by som vám skôr odporúčala život skôr robiť než o ňom čítať.

[Anna Atanasova · Rating 3 out of 5]

Бих оценила книгата с 3.5, но тъй като е невъзможно,по-скоро й давам 3 звезди.Не е творба, която ще остане в съзнанието ми.Представя група от хора,които са били заедно в гимназията.Всеки е повлиял по някакъв начин на останалите и авторът ни показва какъв е животът им 20 години по-късно.Не ми хареса идеята,че само "грозноватичката" гимназистка е успяла да изгради дом и семейство и да има подреден живот.Поради външната си непривликателност тя се е старала двойно,за да осъществи мечтите си.А останалите,красивите и остроумни деца са лежали само на природните качества и са се провалили.Звучи ми малко предубедено, това е и моментът от книгата, който не ми хареса. Смятам, че всеки е различен и не ми допадна,че никой от другите някогашни гимназисти,не се е реализирал в личен план.Не е задължително красивите момичета да са студени,да не полагат усилия във връзките си или да са мързеливи на работното място.Не долюбвам общите знаменатели.
Ако оставим това настрана, езикът на автора ми хареса.Книгата е увлекателна и се чете много бързо.Харесаха ми и ретроспекциите,които постоянно бяха използвани.Добра писателска работа,просто не съвпада съвсем с моите възгледи.
Точно преди тази книга,прочетох един неин т.нар. български еквивалент - "Лятото на неудачниците".Чешкият вариант повече ми допадна,по-реалистично ми звучеше.

[Vlastimil Šeliga]

Překvapivě dobré.
Cca čtyricátnici bilancují dosavadní život a jejich různě se prolínající životy, uz ne mladí a s dotírající vyhlídkou na smrt.
Kdybych byl hnidopich musel bych mrčet, že přece nikdo se nenechá na celý život ovlivnit rolema, které hrál/přijal na střední, ale o tohle vůbec nejde.

[Tomáš Fojtik · Rating 4 out of 5]

Asi nejlepší knížka Michala Viewegha. Důkaz o tom, že umí napsat dobrou knihu.

[Iryna Ulianchenko · Rating 3 out of 5]

Про людей, которые так и не нашли свое место в жизни. Немного пугает, но захватывает. Прочитала очень быстро.

[Kačka (Čtení s Katie) · Rating 5 out of 5]

Jak kdyby psal o mně. O mých vlastních pocitech ošklivosti, mnohdy utopených v alkoholu i o mých strastech outsidera. Pro mě velké obohacení, vidět se z pohledu někoho jiného.

[omiczech · Rating 2 out of 5]

Smutné, lítostivé a rezignované povídání o bezvýchodnosti života a o umírání.

[Denisa H. · Rating 3 out of 5]

Mám co dělat, abych všechno stihla, než mě vybijí.