Доброволно си вкарах душата, сърцето и целия мозък с двете полукълба в шредер... Книгата е ужасяващо прекрасно информативна. Авторката всъщност е отразявала процесите в Нюрнберг и е изслушала описанията на случилото се по време на нацисткия режим от оцелели и работили в лагерите. Книгата се състои от кратко въведение от текст на Ели Визел, разяснителни бележки от периода преди започването на процесите и след това вече започва ужасът. Голяма част от главите са откъси от свидетелски показания на различни видове опити, които са правени от лекари върху хора от лагерите на смъртта (военнопленници, евреи, религиозни фигури, цигани и всякакви неудобни хора на властта). Само ще кажа, че е вложено въображение при измислянето им. Бях чела за не повече от 4 от описаните изтезания уж в името на науката. Spoiler alert: поне 4 пъти по толкова още не бях чувала.
Истината е, че единственият начин да не се побъркаш, докато четеш книгата, е именно тази изчистена до голи факти форма на свидетелските показания, защото това, ако го вкараш в емоционален контекст и започнеш да го съпреживяваш как си трябва, книгата няма да се чете.
Заключителната част в книгата касае кошмарите, които след процесите са продължили да преследват авторката, както и пръкването на същества, които отричат холокоста като реално събитие. Няма да коментирам тази новост в последно време как всеки с интернет решава да пренаписва историята и да подлага науката под съмнение, авторката също не го прави.
Много стойностна книга, която тепърва ще ми причинява травми с течение на времето, докато я осмислям.