Владимир Димитров - Майстора. Биография

by Иво Милев

Още приживе Майстора е приет за „класик“, „патриарх“ не само на движението за Родно изкуство или „Роден стил“ (както го нарича още през 30-те години Чавдар Мутафов), но и за „кулминация“ на цялата българската живописна традиция (според определянето на Кирил Кръстев) наред с Боянския майстор и Захарий Зограф. „Фигурата на Владимир Димитров – Майстора стои самотна на фона на нашето изобразително изкуство“ с такива постижения, които го отделят рязко от всички останали, коментира през 1952 г. Борис Колев.

„Изкуството на Владимир Димитров – Майстора рязко се отличава от всичко, правено у нас в тази област през последните сто години“, допълва Васил Стоилов. Посмъртно тази негова слава само ще расте.

Днес едва ли има българин, за когото Майстора да не е разпознаваем като творчество и индивидуален образ, а за мнозина е спонтанно олицетворение на „българското изобразително изкуство“.

***

„Много труд вложих през годините на най-усилна работа, но почти нищо значително не направих… Може много да съм грешал в този път, но бях щастлив.“ – Владимир Димитров – Майстора

Genres: Nonfiction

308 pages, Hardcover

Published January 1, 2022

Reviews

[Боян Боев · Rating 5 out of 5]

През последните няколко дни вниманието ми беше изцяло съсредоточено в биографичната книга за Владимир Димитров – Майстора от Иво Милев. Вече години наред се възхищавам на картините на Майстора, понякога се взирам в тях и откривам един неизчерпаем извор на любов към родното и творческо вдъхновение. Но признавам, почти нищо не знаех за човека, който е стоял дни наред пред платното, докато се родят картини като „Момиче с ябълки“, „Пеещи жътварки“, „Мама“ и др.
Беше ми изключително интересно да проследя пътя, който е изминал Владе от с. Флорош до Кюстендил, София, Рим, САЩ, Русия, Турция, Шишманци и др. Този еталон в българската живопис още приживе е бил сравняван със светец и не веднъж децата са го наричали „Дядо Боже“. Толкова чист, добросърдечен и изстрадал е той през живота си, прекарал повечето години в пълна нищета и отчаяние, че единствено изкуството е била сякаш искрата, която му е давала смисъл да живее.
Беше ми любопитно откъде идва прозвището „Майстора“, какво е било мнението на семейството му за неговата мечта да стане художник. Научих и за това, че дори дългата брада, която се е превърнала в символ на неговия образ, има своята история. Интересни познанства е имал Владимир Димитров – Майстора през живота си със значими личности в българския културен живот като Николай Райнов, Сирак Скитник, Гео Милев, Николай Лилиев и др. А всяка една негова картина е свързана с определен период от живота му, има своята история. В книгата ще откриете и много от неговите автопортрети, които отразяват промяната на Майстора през годините.
Въпреки всички свои странности, той успява да си спечели обичта на онези обикновени хора от село, които са негово вдъхновение и знаков образ в творчеството му. Той живее сред тези селски хора, излиза на полето, за да работи сред тях, радва се на сватбите им и тъжи на погребенията им. Той е един от тях и това сякаш допринася за богатия психологически образ, който успява да изнесе върху бялото платно. Защото, както самият той казва, върху картините си се опитва да изкара душата на човека, а не неговото лице. Затова невинаги може да бъде открита пряка прилика с модела, който Майстора е рисувал.

[Gabriela · Rating 2 out of 5]

Много ми се искаше да харесам книгата, но за съжаление не мога да и дам повече от 2 звезди. Получава 1 за богатия снимков материал, който е добре подреден и красиво отпечатан. И една за това че е сравнително кратка и лесна за четене.

Иначе има много причини да и се отнемат звезди:
- Сигурно към 100 от 300тате страници са директни цитати с много малко контекст кой е човека който го е казал това, защо е важно, трябва ли да се взима под внимание и тн. Особено последните 60 страници са само това.
- Липса на какъвто и да е било анализ и размисли върху живота на Майстора. Има редица интересни моменти, които заслужават внимание- от трудното му детство през това как му се отразяват войните и решението му да се съсредоточи върху селския живот като тематика, че чак до внезапното му политизиране на късни години по времето на Комунизма. Доста слабо.
- Ненужни спекулациите за сексуалността не само на Майстора но и на други хора около него, както и питанки за това кой е девствен. На всичкото отгоре те не са базирани на нещо което Майстора или хората около него са казали, Майстора абсолютно оценява жените, ами на догадки на автора, който се опитва да се обоснове с чуждестранни психолози от преди 2 века.

Общо взето ако като мен не сте чели за живота на Майстора сигурно ще намерите нещо в книгата, но може би се огледайте за информация другаде първо.

[Веселка Бачева · Rating 2 out of 5]

Изключително слаба книга, съставена от малко биография, малко критика, малко описания на картини,доста цитати на съвременници на Майстора. Получило се е не хармонично цяло,а нещо като съдрана риза,кърпена с каквото попадне.Накрая ни в клин,ни в ръкав дори се правят нелепи намеци за сексуалната ориентация на Майстора.
Финала на книгата ме довърши, достоен кофти завършек на кофти написана книга. Остави ми много неприятно усещане!