Шампионите

by Георги Малинов

От векове хората са умували как би протекла една среща с чужд разум. Писатели, режисьори, учени, обикновени философи и наивни юноши интерпретирали една евентуална среща между нашата и чужда цивилизация. Имало стотици варианти на подобна среща. Какви ли не сценарии били проигравани в разкази, романи, повести, поеми, филми и театрални постановки. Войни, свади, сътрудничество, неразбиране, сексуални контакти, вселенски драми и конфликти. Всичко било проиграно. Но такъв вариант, какъвто разиграли Джон Силвър и Хюпърт @ааам не бил измислен.

Съдържание
Шампионите – стр.5
Тревожно настроение – стр.110
Диагноза – стр.126

144 pages, Paperback

First published January 1, 2009

About the author

Биография в БГ-Фантастика.

Reviews

[Димитър Цолов · Rating 4 out of 5]

Сборничето съдържа повестта, даваща заглавието му и два разказа - "Тревожно настроение" и "Диагноза". Малко фантастика имаше в тези творби, макар че са издадени под шапката на terra fantastica, чиста проба социална сатира си бяха. Факт, грамотно написани, факт, с тънко чувство за хумор, но аз не съм най-големият фен на подобни творчески дирения, а и познавам другото лице на Георги Малинов - прекрасния роман "Орфеус слиза в ада", супер яката повест "Вирт", няколко читави разкази в антологиите "Таласъмия"... та няма как да ударя максимална оценка тук.

[Dimitar Stefanov · Rating 5 out of 5]

Името Георги Малинов не е неизвестно за българския читател, и поне за мен е станало синоним на качество. Още дебютната му повест - "Вирт", привлича вниманието, а последвалите разкази издадени в различни антологии затвърждават първите добри впечатления. Ето защо подходих към "Шампионите" с очакване за нещо добре написано, но без никакви предположения за сюжета. И по-добре, защото тази книга няма нищо общо с предишните му писания. Хюпърт @ааам е първото извънземно същество, което влиза в контакт със земната цивилизация, или по-точно не с цялата, а с отделни нейни представители, в лицето на Джон Силвър, Тоширо Мифуне, Карл Люис, Вито Корлеоне и Виктор Бълхата. Но горните имена не трябва да ви заблуждават. Человеците, които ги носят, нямат нищо общо със знаменитите си съименници (изключая Бълхата). Нещо повече, те дори не знаят за съществуването на други хора със същите имена. Както самият автор скромно заявява от корицата на своята книга, доста варианти за първа среща с извънземен разум са били обсъждани, описвани, та дори и филмирани, но точно това, което се разиграва на страниците на "Шампионите", е нещо наистина ново. А заглавието неслучайно е избрано такова. Просто всеки от героите е шампион в някоя доста специфична област, или в краен случай влиза във вселенската тройка. Като, например, любовчийство, или пък варене на първокачествен алкохол от нискокачествени продукти. И последното нещо, което ще ви разкрия, поне що се отнася до сюжета, е поредната прилика между главните действащи лица. Те се крият. Къде се крият, защо се крият, как се крият и т.н. ще оставя обаче на вашето въображение. Или поне дотогава, докато не прочетете книгата.

Според редакторката на книгата, Вихра Манова, текстът приличал на Кърт Вонегът. Донякъде съм съгласен с нея, още повече че самият Жоро Малинов сподели, че я е писал около смъртта на Кърт и книгата се явява един вид трибют в негова памет. Но освен Вонегът аз лично намерих в тази книга и следи от един друг мой голям любимец - Ричард Бротиган. Смешното и абсурдното са си дали среща на страниците на "Шампионите", а на мен отдавна не ми се беше случвало да цвиля от кеф, докато препрочитам по няколко пъти даден пасаж. Всичко написано до този момента обаче не означава, че книгата е еднопластова и написана само за майтап. Напротив, сериозните неща, казани с шеговит тон, могат да прозвучат още по-сериозно. А такива моменти в книгата не отсъстват, защото наред със заплетената история и развитието на героите се говори за политикономика, световни лидери и специални служби, и се казват някои не особено приятни истини за хората като цяло. Така че, чисто забавление или сериозна фантастика? Този въпрос остава отворен, но за мен лично в "Шампионите" има по много и от двете.

А за десерт авторът ни е приготвил два непубликувани никъде разказа, които го представят от още един неочакван ъгъл. "Тревожно настроение" и "Диагноза" могат да се приемат като едно намигване към Радичков, от една страна, и към глобалното село - от друга. Или какво се случва, когато селската кръчма се оборудва с няколко компютъра и бърза интернет връзка, а хората предпочитат да се събират в селския чат, нежели в хоремага. За мен лично тези разкази са доста добра политическа сатира, маскирана като фантастика. Макар и събрали се едва на няколко страници, героите си имат своята индивидуалност и стоят като истински. Съвсем земни хора, всеки със своите проблеми, поставени в един твърде технологизиран свят. Място, където скоро и изкуственото осеменяване ще се осъществява по жицата. Малко тъжно, малко страшно и много добре написано. Аз лично ще се радвам на нови срещи с тези симпатяги, които живеят в е-селото.

Та, ако съм успял да ви бъгна операционната система, инсталирана в главите, в посока прочитане на тази книга, то ще съм много щастлив. Защото въпреки малкия си обем тя дава доста храна за размисъл - в моментите, в които не ни боли коремът от смях - а и нищо не пречи да започнем да я препрочитаме веднага след първият прочит.

[Ангѣлъ · Rating 3 out of 5]

Книгата е сборник от една повест, а ла Вонегът и два разказа, а ла Радичков. Повестта, а ла Вонегът и разказите, а ла Радичков, нямат общо помежду си, освен селската космогония, в основата на всички. В историите водещо не е действието, а обрисуването на персонажите - все селски хитреци. Не разбрах логиката на автора да кръсти героите си на известни реални и измислени личности - не намирам връзка между характерите и съдбата на едните и другите. Освен това, като Тоширо Мифуне е толкоз печен, що му трябваше да се вкарва в такива филми, а просто не си реши проблемите веднага и много по-лесно? А Виктор Бълхата като си е мангал, можеше и името му да е по-подходящо. Увлекателно пише Георги Малинов, но ми липсва напрежение в повестта - развръзката стана много бързо и лесно. Иначе ми хареса, също и че не е радичково циничен в разказите, които са великолепни. Кибер-фолк-пънк ли се води тоя жанр, или пък етно-киберпънк :D? Корицата е къртежна - подбраните снимки са перфектни. Единствено Дългия Джон Силвър прилича повече на немски педал или прост български спортен журналист (Сашо Диков), отколкото на английски кон? :D

Кой кой е в действителност:
Дългия Джон Силвър - персонаж от Островът на съкровищата
Вито Корлеоне - персонаж от Кръстникът
Карл Люис - американски лекоатлет
Тоширо Мифуне - японски актьор и продуцент
Хюпърт @ааам - е, те, тоя нямам идея кой е

... бил да накара същите тези хора да му дадат парите си.
Ако се вярва на Адам Смит, деветдесет и девет процента от хората на Земята имат същата цел.
Тоширо Мифуне обаче ги водел с две обиколки.
Първата била, че ужасно безобразно бързо научавал езиците им.
Втората била, че страшно много вярвали на всичко, което Тоширо Мифуне казвал. Изобщо имал такова смазващо излъчване, че и най-хитрите капиталисти с удоволствие се разделяли с парите си ,само и само да имат в екипа си този младеж, излъчващ гениалност и ум, както слънцето протуберанси.

Гол до кръста, с огромен ръждив нож в ръка, намерен нейде в мазето на къщата, Карл Люис се захванал да прочисти двора и в тази си поза приличал на прапрадядо си, който двайсет години по този начин, гол до кръста и с огромно мачете в ръка, секъл захарна тръстика в една безкрайна плантация в Южна Каролина и едвам дочакал Севера да обяви война на Юга, та да насече надзирателя си на ситно с мачетето и да се омете на север.