“Ако не отмъстиш - превръщаш се в професионална жертва. Те са ти навредили - ти им връщаш злото десетократно, стократно! И не е просто реакция, сляпа ярост -а план. Прецизен. Отмъщението трябва да е послание..."
--------------------------------------------------------------------------
Реймънд Уайт има всичко, за което някога е мечтал –бляскава кариера в света на богатите и могъщите, и красива годеница, която истински обича. Както обаче често се случва в живота, тези които са на върха лесно стават жертви на завист и предателства, а нашият главен герой не прави изключение. Реймънд е обвинен в престъпление, което не е извършил и е осъден на доживотен затвор, губейки абсолютно всичко, което е постигнал с много труд. Само че съдбата намира начин да се реваншира осемнадесет години по-късно, срещайки Реймънд с друг затворник – Лестър Коул, защото това познанство е билетът за свободата на Реймънд..Лестър става ментор на Реймънд и го посвещава в плана си за бягство . Само че пътят на отмъщението е хлъзгав и крие не една изненада..
---------------------------------------------------------------------------
“Те ме пратиха в Ада, а сега ще им покажа какво научих там!”
---------------------------------------------------------------------------
Няма вариант да не правя аналог с Граф Монте Кристо, понеже тази книга е точно това - съвременна версия на прочутата творба на Александър Дюма. Реймънд Уайт е Едмонд Дантес, Лексис е Мерцедес, Франк е Фернан, Лестър Коул е абат Фариа, Рангъл е Данглар, Вилей е Вилфор, Барт е Джакопо и тнн..
Тук обаче липсва дълбочина на героите. Действието е мудно, особено през втората половина, вместо да нараства напрежението сякаш спада. Липсват още мащабът и атмосферата на Граф Монте Кристо. Самата книга беше повече приключенски, романтичен роман отколкото трилър.
Образът на Реймънд е досущ като на този на Едмонд Дантес. Той е от средната класа, наполовина индианец, но е трудолюбив и с добро сърце. След бягството си от затвора Реймънд Уайт приема името но покойният син на своя наставник Лестър - Сет Коул. Прероденият Сет Коул има една единствена цел – да си отмъсти на предателите и за да я изпълни не щади както средства, така и хора. Така както се жертват пешки в шаха Сет е готов да пожертва случайни невинни хора, които по ирония на съдбата са в някакви отношения с враговете му. Той харчи с лека ръка от огромното си богатство, на което би завидял и арабски шейх, само и само нещата да се случат по начина, по които ги е планирал.
За образите на лошите дори няма да изпадам в подробности понеже те са клиширани отвсякъде.
Раздвоен съм. От една страна не изобщо не е лесно да напишеш съвременно произведение базирано на класическа творба от такъв ранг. Обаче от друга страна от цялата творба лъха една посредственост без сериозен опит да се надгради оригиналната история. Вмъкването на Хелена е все пак някакъв опит за развиване на сюжета в посока различна от Монте Кристо, но и нейният образ подобно на останалите е доста повърхностен.
Беше ми интересно да проследя как Реймънд отмъщава на онези, които опитаха да го унищожат. Отмъщението обаче ми се стори прекалено преекспонирано, дори и сравнено с това на Граф Монте Кристо. Тим Грийн със сигурност може и по-добре от това!