What do you think?
Rate this book
Дневник на сътворението
Как жената създава книги, картини, скулптури, как ражда, как страда от болести, как съжителства с мъжа творец? Отговор на тези въпроси писателката Нанси Хюстън е потърсила в анкетата си върху брачния живот на известни писателки и художнички (Жорж Санд, Вирджиния Улф, Симон дьо Бовоар, Силвия Плат и др.). Към коментарите на прочутите си предшественици писателката е добавила проникновени самонаблюдения. Еднакво чужд и на крайния феминизъм, и на традиционния мачизъм, погледът на Хюстън по въпросите на творчеството, женската природа, брачното съжителство между писатели, болестта и майчинството впечатлява със своята искреност, проницателност и човеколюбие.
Стоян Атанасов
Стоян Атанасов
- GenresNonfictionFeminismArt
277 pages, Paperback
First published February 1, 1990
10 people are currently reading
313 people want to read
About the author
Nancy Huston
115 books316 followers(from Wikipedia)
Huston lived in Calgary until age fifteen, at which time her family moved to Wilton, New Hampshire, USA. She studied at Sarah Lawrence College in New York, where she was given the opportunity to spend a year of her studies in Paris. Arriving in Paris in 1973, Huston obtained a Master's Degree from the École des Hautes Études en Sciences Sociales, writing a thesis on swear words under the supervision of Roland Barthes.
(Actes Sud)
Née à Calgary (Canada), Nancy Huston, qui vit à Paris, a publié de nombreux romans et essais chez Actes Sud et chez Leméac, parmi lesquels Instruments des ténèbres (1996, prix Goncourt des lycéens et prix du livre Inter), L'empreinte de l'ange (1998, grand prix des lectrices de ElleJ et Lignes de faille (2006, prix Femina).
Huston lived in Calgary until age fifteen, at which time her family moved to Wilton, New Hampshire, USA. She studied at Sarah Lawrence College in New York, where she was given the opportunity to spend a year of her studies in Paris. Arriving in Paris in 1973, Huston obtained a Master's Degree from the École des Hautes Études en Sciences Sociales, writing a thesis on swear words under the supervision of Roland Barthes.
(Actes Sud)
Née à Calgary (Canada), Nancy Huston, qui vit à Paris, a publié de nombreux romans et essais chez Actes Sud et chez Leméac, parmi lesquels Instruments des ténèbres (1996, prix Goncourt des lycéens et prix du livre Inter), L'empreinte de l'ange (1998, grand prix des lectrices de ElleJ et Lignes de faille (2006, prix Femina).
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 17 of 17 reviews
November 20, 2018
Ce livre est magnifique. Je le recommande chaudement, pour autant que le lectorat soit prêt à explorer le rapport entre femmes et écriture ; entre femmes et processus de création ; entre les femmes et leur rapport à la création enfin. Le livre est beau, touchant et rempli de rage.
Nancy Huston y est enceinte et tient un journal parallèlement à sa grossesse, où elle réfléchit à ce concept de création (et démantèle bout par bout l'affirmation selon laquelle l'homme crée (c'est l'Artiste) et la femme procrée (car elle donne vie au corps)).
Il y a des passages très durs (parmi les couples de créateurs qu'elle a choisis dans l'histoire, elle pense notamment la relation de Scott Fitzgerald et de sa femme Zelda, qu'il a plagiée et humiliée toute sa vie), mais malgré tout l'équilibre de ce livre est bien trouvé (j'ai appris par exemple l'existence du couple Elizabeth Barret et Robert Browning, deux poètes dont l'histoire d'amour semble tirer le meilleur d'eux-mêmes).
Enfin, ce qui me frappe, c'est ce que l'auteure révèle par rapport à ses propres écrits : ce qui la terrorise, ce qui la rend forte, etc. C'est avant tout une expérience de vie éclairée par la littérature et le féminisme.
Nancy Huston y est enceinte et tient un journal parallèlement à sa grossesse, où elle réfléchit à ce concept de création (et démantèle bout par bout l'affirmation selon laquelle l'homme crée (c'est l'Artiste) et la femme procrée (car elle donne vie au corps)).
Il y a des passages très durs (parmi les couples de créateurs qu'elle a choisis dans l'histoire, elle pense notamment la relation de Scott Fitzgerald et de sa femme Zelda, qu'il a plagiée et humiliée toute sa vie), mais malgré tout l'équilibre de ce livre est bien trouvé (j'ai appris par exemple l'existence du couple Elizabeth Barret et Robert Browning, deux poètes dont l'histoire d'amour semble tirer le meilleur d'eux-mêmes).
Enfin, ce qui me frappe, c'est ce que l'auteure révèle par rapport à ses propres écrits : ce qui la terrorise, ce qui la rend forte, etc. C'est avant tout une expérience de vie éclairée par la littérature et le féminisme.
February 25, 2019
3,5
C’est une lecture mitigée. Encore j’ai adoré toutes les parties centrées sur les couples écrivains. La mise en avant du rôle systématique de la femme dans ces couples la. Encore j’ai été plus perdu par les passages où l’autrice raconte sa vie à elle. Cela reste une très bonne lecture (on en ressort même avec d’autres idées lectures alors que demande le peuple!).
C’est une lecture mitigée. Encore j’ai adoré toutes les parties centrées sur les couples écrivains. La mise en avant du rôle systématique de la femme dans ces couples la. Encore j’ai été plus perdu par les passages où l’autrice raconte sa vie à elle. Cela reste une très bonne lecture (on en ressort même avec d’autres idées lectures alors que demande le peuple!).
March 30, 2025
Un essai tellement bien écrit et qui, selon ma lecture, approche l'impact d'une grossesse sur la créativité et les possibilités de produire. Il faut probablement un contexte pour apprécier cet ouvrage: le mien, c'est que j'adore l'œuvre de Nancy Huston, en conséquence je suis fascinée par ce behind-the-scene. De plus, il m'a été offert par une artiste que j'admire, sculptrice, qui a compté dans mon adolescence comme un modèle de vie.
December 23, 2012
Из архивите - рецензия за в. "Гласове".
Кой се страхува от Вирджиния, Силвия, Зелда?
"Дневник на сътворението", Нанси Хюстън, прев. Радосвета Гетова, "Колибри", 2008 г.
…когато Бог създал Адам и Ева, той се разпоредил мъжът да изпълнява ролята на гостенина, а жената – тази на стопанката. Затова именно и мъжете приемат любовта по-леко, тъй като в нея не се намесват храмът на техния дух, честта и достойнството им. А, разбира се, много по-лесно е да бъдеш на гости у хора, които никога не би ти хрумнало да поканиш в собствения си дом...
Карен Бликсен, "Пътища край Пиза" из "Седем фантастични истории", прев. Стефан Начев, изд. "Музика", 1994 г.
На читателка, която й пише с оплакване, че един от романите й е оставил горчив привкус в устата, Фланъри О’Конър отговаря: "Не е трябвало да го ядете!"...
"А сега забелязвам, не без задоволство, че е седем часът; и че трябва да приготвя вечерята. Риба треска и кълцано месо. Струва ми се, че когато изписваш на белия лист кълцаното месо и рибата треска, наистина придобиваш известна власт над тях..."
(Вирджиния Улф, три седмици преди да се самоубие)
"...преди малко отворих безценния дневник на Вирджиния Улф […] и тя се бори с депресията си като чисти кухнята. И тя, милата, готви риба треска и кълцано месо. Чувствам, че животът ми по някакъв начин е свързан с нейния. Обичам я..."
(Силвия Плат, шест години преди да се самоубие)
"Дневник на сътворението", Нанси Хюстън
Едно от най-кратките и печални определения за края любовта, които съм срещала, се получи от неволното подчертаване на два цитата в "Дневник на сътворението" на Нанси Хюстън, парижка романистка и есеистка, родена в Калгари, омъжена за културолога Цветан Тодоров (М в текста). Цитатите са от записките на Силвия Плат, отнасят се за поета Тед Хюз и ги делят две години време, през което Плат и Хюз се венчават и заживяват заедно. "26 февруари 1956 г. О! да ти се отдам сред гръм и трясък […]. Той каза името ми – Силвия – и ме блъсна в очите с черен, смеещ се поглед, а на мен ми се иска поне веднъж да премеря сили с него." – "13 март 1958 г. Караница с Тед за копчетата на саката му (които трябва на всяка цена да зашия)..."
Нанси Хюстън пише книгата по време на втората си бременност – започва на 12 февруари 1988 г. с "Днес е последният ден от третия ми месец", завършва с "проплакване" и я публикува през 1990-та. Нарича я свой "бордови дневник" и в нея разглежда идентифицирането на мъжа с духа и противопоставянето му на жената, асоциирана преди всичко с телесността – "най-пагубната от всички дихотомии", битувала в много по-страшни размери допреди стотина години в западната, християнска култура (и не само – надали е случайно, че на български думата "творец" няма женски род...): "Историята на човечеството е история на един много дълъг процес на присвояване на женската плодовитост от страна на мъжете. Този процес започва да се обръща и изведнъж констатираме, че постояно нарастващ брой жени се завръщат към правенето на изкуство..."
Частното в "Дневник на сътворението" (физическите и душевни състояния на Хюстън – любопитни, но отвлечени самоанализи, без навлизане в автобиографична конкретика) се редува с общото (съжителствата, в повечето случаи трагични, на някои от най-харизматичните двойки в изкуството на ХХ век – мъже и често погубените в тяхната сянка жени). Личностите във фокуса на авторката са Жорж Санд (и Алфред дьо Мюсе), Елизабет Барет (и Робърт Браунинг), Вирджиния Улф (и Ленард Улф), Зелда (и Франсис Скот Фицджералд), Колет Пеньо (и Жан Батай), Симон дьо Бовоар (и Жан-Пол Сартър), Уника Цюрн (и Ханс Белмер), Силвия Плат (и Тед Хюз). (Силно се усеща отсъствието на Лу Саломе и Алма Малер, както и на Фрида Кало – така и така в групата има художнички...) Симпатията почти еднозначно и вероятно с право е на страната на жените, а заявеното намерение на авторката – да представи потпури от историите на изброените двойки, "ту трагични, ту комични, най-често неделима смесица и от двете; истории, които продължават да ми се струват не само вълнуващи, но и красиви, и които ще разказвам, докато навън се разпуква нова пролет и в мен се формира нов живот".
В книгата на Нанси Хюстън може да се види как "Отсам Рая" и "Нежна е нощта" на Фицджералд (самонадеян и свидлив) съдържат изрази, заимствани почти дословно от писмата и дневниците на Зелда ("Г-н Фицджералд – мисля, че така се пише името му – изглежда вярва, че у дома е най-лесно да се плагиатства..."). Как Алфред дьо Мюсе (прахосник, развратник, талант) се кара мелодраматично с Жорж Санд и описва бурната им авантюра в "Изповед на едно дете на века". Как Браунинг и Барет се надпреварват – по твърде нетипичен начин – кой е по-способен ("...всеки от двамата искрено мисли, че другият го превъзхожда и иска да направи всичко, за да улесни проявата на таланта му..."). Как Вирджиния Улф изпитва "ужас от собствената си неограничена способност да чувства", а Ленард води десетилетен дневник за здравето й от сватбата им до нейната смърт ("Вписва редовно в него какво тя яде, как спи, колко тежи и датите на меструациите й..."). Как хладната интелектуалност на Сартр насъсква мъжкарския феминизъм на Бовоар. Вярно, трагедиите на Уника Цюрн и Колет Пеньо са смотолевени, дадени като за баласт, но тази на Силвия Плат например е отлично разгърната и дори само заради нея работата на Хюстън си струва да се прочете.
Сред най-хубавото в "Дневника": това, че успешно се удържа между художественото и документалното (впрочем на завършеността на изданието остро липсва един справочен апарат със сухи данни за "персонажите" в азбучен ред накрая); фактът, че не е образец на феминизъм с капаци и въпреки някои леко насилени предположения тук и там (щом си писател, значи носиш семейна травма от детството; майчинството обуславя липсата на жени философи и под.), не застава зад никаква екстремистка теза; въпросите, които авторката си задава (Може ли човек да бъде егоист в изкуството и алтруист в друго или обратно? На какво се дължи превъзнасянето на авторите от двеста години насам? Защо хората престават да се усмихват по улицата на другите хора, когато те минат 3-4-годишна възраст?); някои наблюдения над собственото й тяло.
Пътем Нанси Хюстън прави малки ненужни психоаналитични отбивки (момичета мечтаят – символично, разбира се – за "обезглавяване на майката"; приказките в повече около т.нар. "комплекс на Електра" и пр.), но ги компенсира с интересни наблюдения около езика и духа ("В действителност функциите на духа не са нито повече, нито по-малко животински от тези на тялото...") или, да речем, с триделението на човешкото сътворение, което въвежда, за посочи колко отдавна ролите на жени и мъже са погрешно зададени в присъщата ни култура (едното сътворение е обективният, неутрален Голям взрив с петнадесетте милиарда години съществуване на Земята след него; другото е ангелският, словесно-нематериален, светъл седемдневен библейски генезис, свързван с мъжкото, творческо начало; третото – слузестото, тъмно, кърваво, животинско деветмесечно съзидан��е, очевидно присъщо на жената).
С две думи: "Дневник на сътворението" е интригуваща, богата на информация и на места вълнуваща книга, разказана добре, макар и без солта на малко чувство за хумор (единственото смешно нещо е цитатът от Фланъри О'Конър от по-горе), която надали ще промени курса на събитията в този все още твърде мъжки свят, но със сигурност регистрира част от тях.
Кой се страхува от Вирджиния, Силвия, Зелда?
"Дневник на сътворението", Нанси Хюстън, прев. Радосвета Гетова, "Колибри", 2008 г.
…когато Бог създал Адам и Ева, той се разпоредил мъжът да изпълнява ролята на гостенина, а жената – тази на стопанката. Затова именно и мъжете приемат любовта по-леко, тъй като в нея не се намесват храмът на техния дух, честта и достойнството им. А, разбира се, много по-лесно е да бъдеш на гости у хора, които никога не би ти хрумнало да поканиш в собствения си дом...
Карен Бликсен, "Пътища край Пиза" из "Седем фантастични истории", прев. Стефан Начев, изд. "Музика", 1994 г.
На читателка, която й пише с оплакване, че един от романите й е оставил горчив привкус в устата, Фланъри О’Конър отговаря: "Не е трябвало да го ядете!"...
"А сега забелязвам, не без задоволство, че е седем часът; и че трябва да приготвя вечерята. Риба треска и кълцано месо. Струва ми се, че когато изписваш на белия лист кълцаното месо и рибата треска, наистина придобиваш известна власт над тях..."
(Вирджиния Улф, три седмици преди да се самоубие)
"...преди малко отворих безценния дневник на Вирджиния Улф […] и тя се бори с депресията си като чисти кухнята. И тя, милата, готви риба треска и кълцано месо. Чувствам, че животът ми по някакъв начин е свързан с нейния. Обичам я..."
(Силвия Плат, шест години преди да се самоубие)
"Дневник на сътворението", Нанси Хюстън
Едно от най-кратките и печални определения за края любовта, които съм срещала, се получи от неволното подчертаване на два цитата в "Дневник на сътворението" на Нанси Хюстън, парижка романистка и есеистка, родена в Калгари, омъжена за културолога Цветан Тодоров (М в текста). Цитатите са от записките на Силвия Плат, отнасят се за поета Тед Хюз и ги делят две години време, през което Плат и Хюз се венчават и заживяват заедно. "26 февруари 1956 г. О! да ти се отдам сред гръм и трясък […]. Той каза името ми – Силвия – и ме блъсна в очите с черен, смеещ се поглед, а на мен ми се иска поне веднъж да премеря сили с него." – "13 март 1958 г. Караница с Тед за копчетата на саката му (които трябва на всяка цена да зашия)..."
Нанси Хюстън пише книгата по време на втората си бременност – започва на 12 февруари 1988 г. с "Днес е последният ден от третия ми месец", завършва с "проплакване" и я публикува през 1990-та. Нарича я свой "бордови дневник" и в нея разглежда идентифицирането на мъжа с духа и противопоставянето му на жената, асоциирана преди всичко с телесността – "най-пагубната от всички дихотомии", битувала в много по-страшни размери допреди стотина години в западната, християнска култура (и не само – надали е случайно, че на български думата "творец" няма женски род...): "Историята на човечеството е история на един много дълъг процес на присвояване на женската плодовитост от страна на мъжете. Този процес започва да се обръща и изведнъж констатираме, че постояно нарастващ брой жени се завръщат към правенето на изкуство..."
Частното в "Дневник на сътворението" (физическите и душевни състояния на Хюстън – любопитни, но отвлечени самоанализи, без навлизане в автобиографична конкретика) се редува с общото (съжителствата, в повечето случаи трагични, на някои от най-харизматичните двойки в изкуството на ХХ век – мъже и често погубените в тяхната сянка жени). Личностите във фокуса на авторката са Жорж Санд (и Алфред дьо Мюсе), Елизабет Барет (и Робърт Браунинг), Вирджиния Улф (и Ленард Улф), Зелда (и Франсис Скот Фицджералд), Колет Пеньо (и Жан Батай), Симон дьо Бовоар (и Жан-Пол Сартър), Уника Цюрн (и Ханс Белмер), Силвия Плат (и Тед Хюз). (Силно се усеща отсъствието на Лу Саломе и Алма Малер, както и на Фрида Кало – така и така в групата има художнички...) Симпатията почти еднозначно и вероятно с право е на страната на жените, а заявеното намерение на авторката – да представи потпури от историите на изброените двойки, "ту трагични, ту комични, най-често неделима смесица и от двете; истории, които продължават да ми се струват не само вълнуващи, но и красиви, и които ще разказвам, докато навън се разпуква нова пролет и в мен се формира нов живот".
В книгата на Нанси Хюстън може да се види как "Отсам Рая" и "Нежна е нощта" на Фицджералд (самонадеян и свидлив) съдържат изрази, заимствани почти дословно от писмата и дневниците на Зелда ("Г-н Фицджералд – мисля, че така се пише името му – изглежда вярва, че у дома е най-лесно да се плагиатства..."). Как Алфред дьо Мюсе (прахосник, развратник, талант) се кара мелодраматично с Жорж Санд и описва бурната им авантюра в "Изповед на едно дете на века". Как Браунинг и Барет се надпреварват – по твърде нетипичен начин – кой е по-способен ("...всеки от двамата искрено мисли, че другият го превъзхожда и иска да направи всичко, за да улесни проявата на таланта му..."). Как Вирджиния Улф изпитва "ужас от собствената си неограничена способност да чувства", а Ленард води десетилетен дневник за здравето й от сватбата им до нейната смърт ("Вписва редовно в него какво тя яде, как спи, колко тежи и датите на меструациите й..."). Как хладната интелектуалност на Сартр насъсква мъжкарския феминизъм на Бовоар. Вярно, трагедиите на Уника Цюрн и Колет Пеньо са смотолевени, дадени като за баласт, но тази на Силвия Плат например е отлично разгърната и дори само заради нея работата на Хюстън си струва да се прочете.
Сред най-хубавото в "Дневника": това, че успешно се удържа между художественото и документалното (впрочем на завършеността на изданието остро липсва един справочен апарат със сухи данни за "персонажите" в азбучен ред накрая); фактът, че не е образец на феминизъм с капаци и въпреки някои леко насилени предположения тук и там (щом си писател, значи носиш семейна травма от детството; майчинството обуславя липсата на жени философи и под.), не застава зад никаква екстремистка теза; въпросите, които авторката си задава (Може ли човек да бъде егоист в изкуството и алтруист в друго или обратно? На какво се дължи превъзнасянето на авторите от двеста години насам? Защо хората престават да се усмихват по улицата на другите хора, когато те минат 3-4-годишна възраст?); някои наблюдения над собственото й тяло.
Пътем Нанси Хюстън прави малки ненужни психоаналитични отбивки (момичета мечтаят – символично, разбира се – за "обезглавяване на майката"; приказките в повече около т.нар. "комплекс на Електра" и пр.), но ги компенсира с интересни наблюдения около езика и духа ("В действителност функциите на духа не са нито повече, нито по-малко животински от тези на тялото...") или, да речем, с триделението на човешкото сътворение, което въвежда, за посочи колко отдавна ролите на жени и мъже са погрешно зададени в присъщата ни култура (едното сътворение е обективният, неутрален Голям взрив с петнадесетте милиарда години съществуване на Земята след него; другото е ангелският, словесно-нематериален, светъл седемдневен библейски генезис, свързван с мъжкото, творческо начало; третото – слузестото, тъмно, кърваво, животинско деветмесечно съзидан��е, очевидно присъщо на жената).
С две думи: "Дневник на сътворението" е интригуваща, богата на информация и на места вълнуваща книга, разказана добре, макар и без солта на малко чувство за хумор (единственото смешно нещо е цитатът от Фланъри О'Конър от по-горе), която надали ще промени курса на събитията в този все още твърде мъжки свят, но със сигурност регистрира част от тях.
July 8, 2020
Viktigaste citatet, sid 128: "... och än en gång kan man bara konstatera att rädslan för kroppen systematiskt resulterar i kvinnoförakt."
Sid 194 talas det om hur en hård auktoritär far som uppfostrar i den 'svarta pedagogikens' anda, som om han hämnas för vad hans egna föräldrar utsatt honom för - "Så och bara så uppstår det extrema Oidipus-komplex som enligt Freud utgör den universella drivkraften i barndomen."
"(Man glömmer oftast att Oidipus dömdes till döden av sin far Laios.)"
Sid 194 talas det om hur en hård auktoritär far som uppfostrar i den 'svarta pedagogikens' anda, som om han hämnas för vad hans egna föräldrar utsatt honom för - "Så och bara så uppstår det extrema Oidipus-komplex som enligt Freud utgör den universella drivkraften i barndomen."
"(Man glömmer oftast att Oidipus dömdes till döden av sin far Laios.)"
January 19, 2023
Hustoni raadioloengute põhjal valminud metsikute ja mitmekesiste seostega arutelud loominguliste paaride raskest elust. Töö- ja pereelu ühildamise raskuse vaagimine loomeinimeste seas kaldus küll aeg-ajalt liiga sügavale psühhoanalüüsi, aga ei saanud inetlemata jätta tema teadmisi ja tegelikult ka isiklikuga - kirjutamishetke rasedusega - seotust.
August 23, 2023
Vraiment, cet essai est une oeuvre délicate et pourtant très crue qui traite du rapport entre femme et création. C'est un ouvrage nécessaire que tous et toutes devraient lire, puisqu'il s'agit de questionnements philosophiques absolument essentiels. On peut ne pas être en accord ou l'être... L'important c'est de le lire.
July 17, 2025
Une lecture voyage. Peut être triggering si vous avez vécu une grossesse peu heureuse. Un livre rempli de référence de couples artistes. Un livre sur les dégâts et les pertes au sein de ceux-ci. Ce livre aide à s'émanciper quand on est porteureuse de vulve et en recherche d'équilibre pour se mettre à produire!
April 5, 2021
Lecture fascinante et pourtant... La langue de l'autrice et le récit de déséquilibres sexistes dans des couples d'artistes m'ont emportée, mais l'essai glisse trop dangereusement dans l'essentialisme, le féminisme blanc, cis. Son mépris pour la pensée lesbienne est à peine voilé.
August 21, 2025
j’ai bien aimé l’analyse entre la maternité dans la vraie vie et la maternité d’une œuvre, un lien entre l’artistique et la "biologie" vraiment intéressant. Y a quand même quelques réflexions datées mais c’est écrit dans les années 90
Read
September 28, 2021J’ai adoré les parties sur Zelda Fitzgerald, Virgina Woolf et Sylvia Plath. Le reste était un peu long. J’aurais aimé lire ce livre à 16-17 ans!
August 25, 2013
A few months after the birth of my son last year I started to think about how few novels I'd read came anywhere close to an honest representation of parenthood and what life's like with a very young child. Depictions of motherhood especially seemed cursory or deceitful. For me this was a big deal because my life experience and reading are so closely connected that I almost understand experiences through reading other people's stories. So, to process the shock of parenthood I tried reading a few memoirs, and was even more frustrated by these. There are a lot of motherhood memoirs - I tried A Life's Work and Blue Jay Dance, for example - but they were a little self-indulgent, or a little half-hearted. Journal de la création, on the other hand, was like waking up. It's really a study of women and creativity, through a series of examinations of artist couples, including de Beauvoir and Sartre, Plath and Hughes, the Fitzgeralds, the Woolfs. Huston touches on her pregnancy while developing her essays. She talks about how female creativity, especially in its physical aspects, has been silenced, marginalised and misrepresented. At times, it feels an angry book, but the anger does not diminish the rigour of her thinking. I felt that her cultural analysis tried to return to women the right to valued creativity, artistic or reproductive. It was a book to be grateful for, especially as I'd just started it when I realised I was pregnant again, but still thinking, perhaps, just about.
December 9, 2014
Un ami à qui j'avais prêté "Les tranchées" de Fanny Britt, m'a conseillé ce livre qui traite de la création et de la procréation, tout en citant des exemples de problématiques chez des couples d'auteurs et d'artistes connus (Virginia et Leonard Wolfe, Simone de Beauvoir et Jean-Paul Sartre, Zelda et Scott Fitzgerald, etc.) J'ai été chamboulée par cet essai, mais aussi, inspirée et intriguée. N'ayant pas encore connu la maternité, je suis consciente que mes impressions sur le sujet sont approximatives et floues, mais les idées que brasse Nancy Huston me sont apparues comme des révélations. Je compte bien le relire (peut-être avec un regard différent), si j’ai un jour la chance de porter un enfant.
December 23, 2012
Предпочитах тази книга да беше само дневник на лични преживявания. И се радвам, че не очаквах да намеря отговори, след като не разбрах дори въпросите:-)). Сега, като си помисля, може би "Дневник на сътворението" е от онзи тип писания, които имат по-голяма значимост за автора си, отколкото за читателите. Така звучи-като някакви размисли насаме със себе си, малко хаотични, малко неорганизирани. Не достатъчно интелектуална и не достатъчно емоционална книга. По малко и от двете, но...спойката сякаш не се е получила.
November 15, 2014
Oh que c'est confrontant de lire ce livre quand on est enceinte!
April 10, 2017
Je languissais de lire ce livre mais j'ai eu bien du mal à m'y plonger...
J'ai commencé par lire les mémoires de Simone de Beauvoir "Mémoires d'une jeune fille rangée" pour me mettre un peu dans le bain. J'ai adoré, mais sans doute le phrasé riche et limpide de Simone ne m'a pas aidé à rentrer dans ce journal écrit par bribes.
Les relations qui y sont dépeintes m'ont déprimées. Notamment celle de Simone et Jean-Paul, quel triste portrait à côté de celui que j'avais pu lire de sa plume !
Je pensais y rencontrer création, idées, des petites choses fertiles et je n'y ai trouvé de fertile que la "procréation" que vivait l'auteure au gré de son écriture.
Peut-être que ma position de jeune trentenaire, jeune tatie et pas encore mère m'ont mises au pied du mur de la création, étant moi-même artiste-auteure, et m'ont plutôt rappelé que la procréation était encore dans mes options... mais avec une durée déterminée !
Déçue je suis.
J'ai commencé par lire les mémoires de Simone de Beauvoir "Mémoires d'une jeune fille rangée" pour me mettre un peu dans le bain. J'ai adoré, mais sans doute le phrasé riche et limpide de Simone ne m'a pas aidé à rentrer dans ce journal écrit par bribes.
Les relations qui y sont dépeintes m'ont déprimées. Notamment celle de Simone et Jean-Paul, quel triste portrait à côté de celui que j'avais pu lire de sa plume !
Je pensais y rencontrer création, idées, des petites choses fertiles et je n'y ai trouvé de fertile que la "procréation" que vivait l'auteure au gré de son écriture.
Peut-être que ma position de jeune trentenaire, jeune tatie et pas encore mère m'ont mises au pied du mur de la création, étant moi-même artiste-auteure, et m'ont plutôt rappelé que la procréation était encore dans mes options... mais avec une durée déterminée !
Déçue je suis.
Read
March 4, 2019Следваща книга в голямата ми тема за майчинството, която съм подхванала по неясни причини. Прочетох я почти наведнъж, за сутринта на следващия ден ми останаха някакви 40 страници. Мисля, че така е най-смислено да се чете, има нещо задъхано и в самия наратив, макар че има и много въздух. Стори ми се добре написана, откровена, пълна с детайли.
Displaying 1 - 17 of 17 reviews