"Медичите – кръстниците на Ренесанса" от Пол Стратърн е изключително мащабен труд, който обхваща живота на рода Медичи от по-незначителните първи представители през възхода започнат от Джовани и завършен от Лоренцо Великолепни, до последните видни представители, които вече са велики херцози на Тоскана.
Джовани е този, който дава началото на възхода на банката, натрупването на капитал и опитите за придобиване на политическа власт, със своите решения се стреми да утвърди фамилията като папски банкери и да завещае на сина си Козимо стабилно положение, подпечатано от пари и власт. Горе долу по това време започва покровителството им на изкуствата и зараждането на новия хуманизъм, около Медичите се оформя прогресивен кръг от хора на изкуството и идеите.
По време на възхода на Медичите Флоренция е република, управлявана от гонфалониер и съвет, но влиянието на Козимо става все по-голямо и това плаши аристократичните родове. Оттук нататък историята на града е изпъстрена от сблъсъци между консервативната аристокрация и издигащия се банкерски род.
Първият интересен творец, който покровителстват е Донатело, от скромно семейство, бронзовата му статуя на Давид е красива, въплъщение на новите идеали за физическа красота, не само за духовност. Няма как да не спомена и вратите на Гиберти срещу катедралата, проект за който е предпочетен пред своенравния Брунелески, след чумата, властите решават да поставят нови врати на баптистерия и комисията избира Лоренцо Гиберти, на когото са нужни двадесет години да излее вратите с поредица от библейски сцени, променяйки технологията, изкуството и науката се започват да се допълват. По-късно Брунелески, използвайки за вдъхновение купола на Пантеона в Рим, ще проектира купол за внушителната Санта Мариа дел Фиоре.
Покровителството на Медичите по времето на Лоренцо Великолепни (внук на Козимо) включва трима от най-внушителните художници, не само за времето си и по принцип - Ботичели, Микеланджело и Леонардо. И тримата са повлияни от промените в изкуството преди тях, но със своя оригинален поглед остават в историята. Като за мен Микеландело винаги ще е преди всичко скулптор. В кръга влизат редица значими поети и философия, а библиотечната колекция, която събират е забележителна за времето си.
Цената на успеха е висока, интриги, подкупи и манипулации помагат на рода да се задържи на върха с всякакви средства, но освен това те са силни личности, с много качества и управляват събитията, с натрупаните пари и меценатство, те правят Флоренция богат и бляскав център на културата. В момента, в който се появяват по-слаби и нерешителни представители те биват умело отстранени, в противовес на разцъфващата наука, изкуство, литература и философия се прокрадва религиозен фанатизъм и 15 години Флоренция под управлението на Савонарола е скована от религиозен аскетизъм, отричане на материално, красивото, редица антики и произведения на изкуството са изгорени.
Възходът на Медичите в изграждането на Ренесанса е минало и те поемат в други посоки, влиятелните църковни постове водят до двамата противоречиви папи Лъв Х и Климент VII, а по-късно амбициите им достигат върха си с двете френски кралици Катерина Медичи и Мария Медичи. Стратърн описва и двете доста неутрално, без да демонизира Катерина, която в много романи особено в любимата ми "Кралица Марго" от детските ми години е доста негативен образ, но тук тя е жена, с трима болнави и слаби сина, в несигурни времена на ръба на религиозна и гражданска война, която прави всичко възможно да съхрани единна държавата, при липсата на силен наследник. Малко известен факт е, че нейните готвачи променят основите на френската кухня.
След трансформацията на Флоренция във велико херцогство, с първи херцог Козимо I се случват малко интересни и заслужаващи споменаване факти, като сред тях е присъствието на Галилео Галилей, забележителен математик и астроном, музеят му във Флоренция е събрал невероятна колекция от научни открития променили света.
Италия е разделена на самостоятелни градове-държави, които почти непрекъснато са във война, Флоренция попада по средата между Неапол и папата; и между Венеция и Милано. А отвън Испания, Франция и Свещената римска империя са застрашителен фактор и преследват свои интереси.
Романът на Стратърн е изцяло документален, с много богата библиография, но стилът е жив и увлекателен, той се опитва да изгради детайлна представа за всяка личност, с качествата и недостатъците, търси обяснения за взетите съдбоносни решения и последиците, защото често изборите или отлагането им поради нерешителност, допринасят както за възходите, така и за разгромите. Изданието е много красиво, има цветни снимки и черно-бели изображения, които помагат на читателя да си представи или да изживее отново красотата на изкуството и архитектурата.