What do you think?
Rate this book
Великая Отечественная: Неизвестная война
22 июня. Анатомия катастрофы (Великая Отечественная: Неизвестная война)
Book by Solonin, Mark
- GenresHistory
Kindle Edition
First published January 1, 2013
3 people are currently reading
63 people want to read
About the author
Mark Solonin
17 books34 followersRussian historian, and author who writes about the history of World War II. An aviation engineer by training, he has written numerous books on the Second World War. Since 2016, Solonin lives in Estonia
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
March 26, 2025
Началото на 2019 година, Кремъл, Москва, РФ. Невзрачен блед човечец подписва документ, с който руските, съветските и плячкосаните през ВСВ чужди архиви и документи остават секретни до 2040 година.
Защо ли се страхува толкова от тях поредния уродлив диктатор, оглавил преди повече от двадесет години най-големия остатък и донякъде правоприемник на СССР - Руската федерация? Страна приписваща си всички позитиви от съветското наследство, но която твърдо, почти истерично отказва да признае и да се покае за престъпленията му...
На всичко това може да се даде изчерпателен отговор, след като се прочете книгата на руският историк Солонин (от 2016 Марк Семьонович живее в изгнание в Естония). Това не е развлекателна или научнопопулярна творба, вътре сериозно са разгледани първата седмица от войната между дотогавашните съюзници за периода от 1933-1941 година - нацоналсоциалистическа Германия на Хитлер и социалистическия СССР на Сталин.
Абсолютно разбити са следните митове на казионните руски и съветски "историци", сервилно служещи на всяка престъпна власт:
1. Нападението на немците е внезапно - нищо такова, знаели са великите "пълководци" на РККА, че има голяма група немски войски струпана на границите на СССР, липсата им на реакция е просто непонятна и до днес... Мобилизацията и окомплектоването на червените армиии към 22.06.41 е било над 90% завършено. Защо ли? Много просто, готвели са се те да нападат!
2. РККА не е била готова за отбрана - и да не е била, което не е невъзможно и е следствие от военните ѝ конфликти с по-малки страни, план за отбрана може да бъде съставен и приведен в действие за часове. Особенно, като се вземе под внимание ресурсите на РККА към момента.
3. Огромното превъзходство, техническо и в жива сила на атакуващата немска армия - абсолютна лъжа! РККА е имала само в този западен военен окръг повече танкове, отколкото е имало в целия останал свят! При това значителен процент са били новите среден Т-34 и тежък КВ, последните са били абсолютна изненада за настъпващите немци, които често даже не са имали с какво да ги поразят. РККА има в пъти повече войници, оръдия и самолети от противника, което обаче не ѝ помага да избегне абсолютен разгром в рамките на едва няколко седмици!
4. Чистката в командния състав 37-38 значително е намалила потенциала на РККА - репресираните кадрови военни са всъщност малко над 1000, направо нищожен процент. Прблемът са всъщност недоучилите, некадърните и откровенно зли командири, вдъхващи само страх и презрение у войниците. Хиляди болшевишки офицери, до най-висши чинове са убити по време на ВСВ от подчинените си!
Има и още доста, с фактите дадени от автора ги разбиват до един!
"22 юни 1941. Анатомия на катастрофата" потвърждава моите изводи - провалът на червената армия се дължи основно на некомпетентните и страхливи нейни командири, дезертирали и оставили противника да изтреби и плени войниците и да превземе техниката и снабдяването, подготвени за съветското завладяване на Европа... На нежелаещите да се бият за тоталитарното чудовище съветски поданици-роби, също масово дезертирали или предали се в плен.
Зашеметената армия на СССР не успява да воюва модерно и логично е премазана от по-малките, но воюващи често като по учебник немски сили. Да не говорим, че дерзертиралия команден състав на РККА направо обезглавява съпротивата и я прави безсмислена. Следва паника и провал след провал... Не може да се сравнява Лада с Мерцедес, поне в честно състезание, един на един. Когато имаш милион Лади, една все ще успее да го превари, останалите е достатъчно да му пречат.
Перефраза по текста на Солонин, която изчерпва тезата:
"Главната причина за военната катастрофа през 1941 година не са проблемите на военното изкуство или въоражението.
Може да се формулира просто: НЕ Е ИМАЛО АРМИЯ.
На бойното поле не се срещат 2 армии, а работещите като часовник войски на Третия райх и неуправляемите тълпи, наричани РККА.
Тълпата няма никакъв шанс срещу армията, тя ще загуби всеки подобен конфликт!
Това се доказва през 1941 година и е безспорен факт."
В края на книгата за кратко е обърнато внимание на няколко допълнителни фактора за провала на РККА:
- избиването на почти всички царски офицери, преминали на страната на болшевиките;
- Голодоморът 1930-1933;
- ГУЛАГ;
- зверското отношение към населението на новозавладените земи - Западна Украйна и Беларус, Полша, Литва, Латвия и Естония, Молдова и Западна Буковина - хората там са масово ограбвани, разстрелвани и депортирани в Сибир;
- абсолютно недопустимата кадрова политика за подбор и издигане на военните в РККА, до степен висшите и средните чинове да са безгръбначна маса от доносници, тирани и абсолютно некадърни страхливци, търсещи лек и богат живот. Излишно е да споменавам, че в плановете им не е влизало умиране в името на съветската пропаганда и кухите ѝ обещания;
Разгромът на плановете на Сталин за световно господство е чудесната новина за страните останали извън обсега му след 1945 година. България нямаше този късмет и си патим от това и до днес.
"Победата" на СССР във ВСВ реално би била невъзможна без огромната материална и техническа помощ на новите му съюзници - САЩ и Британската империя, без сраженията в Атлантика, Северна Африка, десантите в Сицилия и Нормандия и последвалото освобождение на половин Европа.
СССР не освобождава нито една страна, напротив - окупира и съсипва цяла Източна Европа и половин Германия...
P.S. Всичките ѝ в книгата са заменени от ё... Мъка читателска!
Редник съм от запаса на БА, с ВОС - водач на камион и лек артилерийски влекач. Няма да забравя никога юли 93та - марш с машините и оръдията през добруджанската жега и прах, от село Генерал Колево до Шабла - това са едва 55 километра преход, но под ръководството на малоумен лейтенант, неможещ и нежелаещ да осмисли каквато и да е идея, различна от това, което са му набивали в кратуната по устав 4 години във военното училище, ми се видяха безкраен ад. Та ми е ясно донякъде, как може да се случат паниката и провала на руските танкови войски през юни 1941 година...
Защо ли се страхува толкова от тях поредния уродлив диктатор, оглавил преди повече от двадесет години най-големия остатък и донякъде правоприемник на СССР - Руската федерация? Страна приписваща си всички позитиви от съветското наследство, но която твърдо, почти истерично отказва да признае и да се покае за престъпленията му...
На всичко това може да се даде изчерпателен отговор, след като се прочете книгата на руският историк Солонин (от 2016 Марк Семьонович живее в изгнание в Естония). Това не е развлекателна или научнопопулярна творба, вътре сериозно са разгледани първата седмица от войната между дотогавашните съюзници за периода от 1933-1941 година - нацоналсоциалистическа Германия на Хитлер и социалистическия СССР на Сталин.
Абсолютно разбити са следните митове на казионните руски и съветски "историци", сервилно служещи на всяка престъпна власт:
1. Нападението на немците е внезапно - нищо такова, знаели са великите "пълководци" на РККА, че има голяма група немски войски струпана на границите на СССР, липсата им на реакция е просто непонятна и до днес... Мобилизацията и окомплектоването на червените армиии към 22.06.41 е било над 90% завършено. Защо ли? Много просто, готвели са се те да нападат!
2. РККА не е била готова за отбрана - и да не е била, което не е невъзможно и е следствие от военните ѝ конфликти с по-малки страни, план за отбрана може да бъде съставен и приведен в действие за часове. Особенно, като се вземе под внимание ресурсите на РККА към момента.
3. Огромното превъзходство, техническо и в жива сила на атакуващата немска армия - абсолютна лъжа! РККА е имала само в този западен военен окръг повече танкове, отколкото е имало в целия останал свят! При това значителен процент са били новите среден Т-34 и тежък КВ, последните са били абсолютна изненада за настъпващите немци, които често даже не са имали с какво да ги поразят. РККА има в пъти повече войници, оръдия и самолети от противника, което обаче не ѝ помага да избегне абсолютен разгром в рамките на едва няколко седмици!
4. Чистката в командния състав 37-38 значително е намалила потенциала на РККА - репресираните кадрови военни са всъщност малко над 1000, направо нищожен процент. Прблемът са всъщност недоучилите, некадърните и откровенно зли командири, вдъхващи само страх и презрение у войниците. Хиляди болшевишки офицери, до най-висши чинове са убити по време на ВСВ от подчинените си!
Има и още доста, с фактите дадени от автора ги разбиват до един!
"22 юни 1941. Анатомия на катастрофата" потвърждава моите изводи - провалът на червената армия се дължи основно на некомпетентните и страхливи нейни командири, дезертирали и оставили противника да изтреби и плени войниците и да превземе техниката и снабдяването, подготвени за съветското завладяване на Европа... На нежелаещите да се бият за тоталитарното чудовище съветски поданици-роби, също масово дезертирали или предали се в плен.
Зашеметената армия на СССР не успява да воюва модерно и логично е премазана от по-малките, но воюващи често като по учебник немски сили. Да не говорим, че дерзертиралия команден състав на РККА направо обезглавява съпротивата и я прави безсмислена. Следва паника и провал след провал... Не може да се сравнява Лада с Мерцедес, поне в честно състезание, един на един. Когато имаш милион Лади, една все ще успее да го превари, останалите е достатъчно да му пречат.
Перефраза по текста на Солонин, която изчерпва тезата:
"Главната причина за военната катастрофа през 1941 година не са проблемите на военното изкуство или въоражението.
Може да се формулира просто: НЕ Е ИМАЛО АРМИЯ.
На бойното поле не се срещат 2 армии, а работещите като часовник войски на Третия райх и неуправляемите тълпи, наричани РККА.
Тълпата няма никакъв шанс срещу армията, тя ще загуби всеки подобен конфликт!
Това се доказва през 1941 година и е безспорен факт."
В края на книгата за кратко е обърнато внимание на няколко допълнителни фактора за провала на РККА:
- избиването на почти всички царски офицери, преминали на страната на болшевиките;
- Голодоморът 1930-1933;
- ГУЛАГ;
- зверското отношение към населението на новозавладените земи - Западна Украйна и Беларус, Полша, Литва, Латвия и Естония, Молдова и Западна Буковина - хората там са масово ограбвани, разстрелвани и депортирани в Сибир;
- абсолютно недопустимата кадрова политика за подбор и издигане на военните в РККА, до степен висшите и средните чинове да са безгръбначна маса от доносници, тирани и абсолютно некадърни страхливци, търсещи лек и богат живот. Излишно е да споменавам, че в плановете им не е влизало умиране в името на съветската пропаганда и кухите ѝ обещания;
Разгромът на плановете на Сталин за световно господство е чудесната новина за страните останали извън обсега му след 1945 година. България нямаше този късмет и си патим от това и до днес.
"Победата" на СССР във ВСВ реално би била невъзможна без огромната материална и техническа помощ на новите му съюзници - САЩ и Британската империя, без сраженията в Атлантика, Северна Африка, десантите в Сицилия и Нормандия и последвалото освобождение на половин Европа.
СССР не освобождава нито една страна, напротив - окупира и съсипва цяла Източна Европа и половин Германия...
P.S. Всичките ѝ в книгата са заменени от ё... Мъка читателска!
Редник съм от запаса на БА, с ВОС - водач на камион и лек артилерийски влекач. Няма да забравя никога юли 93та - марш с машините и оръдията през добруджанската жега и прах, от село Генерал Колево до Шабла - това са едва 55 километра преход, но под ръководството на малоумен лейтенант, неможещ и нежелаещ да осмисли каквато и да е идея, различна от това, което са му набивали в кратуната по устав 4 години във военното училище, ми се видяха безкраен ад. Та ми е ясно донякъде, как може да се случат паниката и провала на руските танкови войски през юни 1941 година...
June 10, 2020
Много хубава книга, но отвратително изпълнение от страна на издателството ("Прозорец"). С тоя шрифт останах без очи. Такива книги трябва да се издават от стойностни издателства. Горепосоченото издателство направо може да те откаже от четенето, особено ако не си заклет читател.
October 29, 2020
Брутална дисекция на първите няколко дни след 22.06 1941ва, тоест дните непосредствено след нахлуването на Вермахта в СССР. Особено силна е обобщаващата трета част, от страница 300 нататък, където краткият извод, че от съветска страна не е имало армия, а въоръжена тълпа, водена от некадърници, озовали се на позиция, за която не стават, е смазващ. Има и кратка дисекция на съветските маниери за раздаване на позиции, израстване в кариера и въобще за цялото им брутално общество, която е още по-страшна, защото някаква еманация на абсолютно същите синдроми виждаме и в България, дори и в момента. За разбиването на митове няма и да споменавам, всеки, който се е интересувал, вече е наясно - нито германците са имали някакво превъзходство в численост, техника или авиация, нито съветите не са били наясно какво се случва от другата страна на границата, нито са били неподготвени, нещо повече, извършвали са самите те мобилизация. Но с наличния човешки и ръководен потенциал в началото, резултатът е нямало как да бъде друг.
April 26, 2022
Много добре книга. Предоставя на читателят шанса сам да прецени спрямо фактите. Поредно добро четиво от Солонин.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews