Доста интересна книга за любителите на автора. Тук нямаме по-късните му сциентоложки залитания, нито така любимата му тема за свръхчовека регулатор. Вместо това "Къщата" е класическа пълп фантастика с криминален сюжет, достатъчно приятно усукана развръзка и щипка романтика за цвят.
Стивънс е нает за адвокат на наследник на огромно богатство, изгубил чичо си и паметта си почти в един и същи момент. За нещастие в имението е извършено убийство, а скоро и още едно, а в сградата в която е поместен адвокатския кабинет (също собственост на клиента) странен ацтекски култ извършва бичуване на един от членовете си. Как са свързани всички тези неща? Какво общо има голямото имение на над две хиляди години? Възможно ли е култистите да са дълговечни и да притежават напреднали технологии?
Интересно - имаше един иглен лъч, който подозрително напомня лазер, при положение, че още не е открит по времето на написването на книгата, но това са приятните моменти в добрата стара фантастика.
Концепцията с безсмъртието и ограничена група хора, които го притежават не е нещо ново, но концепцията тук много напомня на "Куца съдба" от братя стругацки, по-точно на онази част, която е послужила за сценария "Пет лъжички елексир."
Образът на Мистра също е доста интересен, пердвид годината на писане на романа - 1950. Не съм наясно защо повечето хора го определят като сексизъм, при положение, че - вие чели ли сте каквото и да е от периода? Тук даже има наченки на една опасна и пресметлива фем фатал, макар чисто женската страна да надделява по някое време. Или е шокиращо, че във фантастиката се говори за секс десет години преди да излезе "Плът" на Фармър, или айде - 12 преди "Странник в странна страна", щото нали той Хайнлайн... отнесох се.
Като цяло не е от най-добрите неща на Ван Вогт, но пък е голям кеф за четене.