What do you think?
Rate this book
Шампионите ги бият в събота
- GenresBulgarian Literature
183 pages, Hardcover
First published January 1, 1990
1 person is currently reading
15 people want to read
About the author
Божидар Томов
6 books1 followerАвтор на поезия и проза. Журналист в редакция "Хумор, сатира и забава" на БНР.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
June 1, 2022
Много приятна и забавна книжка! Главен герой в „Шампионите ги бият в събота“ е малкият Румен, който много обича да играе футбол (негов идол е Румениге), а и си се представя като частен детектив. Освен че има талант за футболист, Румбата също определено умее да се забърква в неприятности... Всички персонажи са интересни, а историята е поднесена с много готино чувство за хумор...
„Румбата чу мотора на колата. С тънкия слух на професионален разузнавач винаги в напрегнати моменти успяваше да отличи двигателя на тяхната лада между десетки други коли.“
„Помъчи се да спечели време.
„Ясно, че му изглеждам съмнителен… Не е нужно да си чак детектив, за да разбереш, че синът ти е съмнителен. Щом са го пуснали от училище по-рано, пък той не рита на паркинга. А и щом никой друг не рита там, значи?…“
— Понякога с хората се случват разни неща — неопределено каза Иван. — Невинаги приятни. И особено често такива неща се случват с тебе… Та затова питам.
— Ами гледай сега, отивам си аз днеска на училище и…
— Вместо на училище, попадаш някъде другаде. Сам не знаеш как.
— Защо такова недоверие? Точно в даскалото попаднах, за съжаление.“
„Дали няма някъде такива таблетки — да спират растежа на индивида до желаното от него положение?“
Правеше си сметка да порасне още малко, колкото да може примерно да смачка с ръка консервна кутия. И дотук. Толкоз. До националния юношески старша възраст.“
„Румбата чу мотора на колата. С тънкия слух на професионален разузнавач винаги в напрегнати моменти успяваше да отличи двигателя на тяхната лада между десетки други коли.“
„Помъчи се да спечели време.
„Ясно, че му изглеждам съмнителен… Не е нужно да си чак детектив, за да разбереш, че синът ти е съмнителен. Щом са го пуснали от училище по-рано, пък той не рита на паркинга. А и щом никой друг не рита там, значи?…“
— Понякога с хората се случват разни неща — неопределено каза Иван. — Невинаги приятни. И особено често такива неща се случват с тебе… Та затова питам.
— Ами гледай сега, отивам си аз днеска на училище и…
— Вместо на училище, попадаш някъде другаде. Сам не знаеш как.
— Защо такова недоверие? Точно в даскалото попаднах, за съжаление.“
„Дали няма някъде такива таблетки — да спират растежа на индивида до желаното от него положение?“
Правеше си сметка да порасне още малко, колкото да може примерно да смачка с ръка консервна кутия. И дотук. Толкоз. До националния юношески старша възраст.“
October 30, 2013
Ех, детски спомени... :)
April 20, 2019
Едвам се чете, поради причина, че почти на всяко трето изречение те залива бурен, опустошителен смях.
Страхотна книжка!
Страхотна книжка!
September 8, 2021
Разбирам, че е детска литература, но текста имаше прекалено отвлечени фантазии, за които не се разбираше кога почват и кога свършват. Отделно, не знам дали е трябвало да има лимит на страниците, но историята свършва изведнъж. Оставя усещане за претупване или липса на идея как точно да свърши.
July 1, 2018
Върнах се отново в детските години и се посмях
October 18, 2015
Мисля, че тук за пръв път прочетох имената на битълсите.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews