„Трънски разкази” на Петър Делчев разгръщат пред нас човешката душа на Балкана, разлистват страница по страница потресаващата трагическа съдба на трънското село. Пред очите ни израстват словесните картини на един варварски, първичен свят, където гладът, битката за живот сродяват човека с хищника. Воят и вопълът зловещо се надпяват. Творбата докосва, родее се с най-добрата ни литературна традиция: „Старопланински легенди”, „Диви разкази”, „Кървави разкази”. Това не е книгата на лятната ви ваканция. Най-голямото u художествено достойнство е трагическото светоусещане, чувството за гибел, излъчваща светлина... Сурова, неподправена поетична проза със свирепа художествена мощ.
Петър Делчев е роден през 1971 г. в гр. София. Женен, баща на две деца. В началото на 2006 г. излиза дебютната му стихосбирка “Луд за обичане”. В края на същата година издава първата си белетристична книга “Трънски разкази”, която е номинирана за Националната награда “Елиас Канети” за 2007 г. “Балканска сюита” е втората му прозаична книга.
Приятели, искам да споделя с вас едно откритие, което буквално разтърси литературния ми хоризонт - това са "Трънски разкази" на Петър Делчев.
НЕВЕРОЯТНО! Честно ви казвам, такава жива проза не съм чел от години, ще ме прощават знайните и незнайните наши и чужди автори, които съм минал за този период - това е несравнимо по-добро!
Вълча проза. Мощна, всеобемна, безотказно ровеща в човешката душа и помитаща съзнанието на читателя. Просто не оставяш, докато не стигнеш края на новелите! Героите са като живи, все едно гледаш филм. Езикът им - на място; независимо, че времето е друго, речта им е в миналото, а възприятията и ценностната система - отпреди десетки години. Следователно - талантът на автора е безспорен! Задължително четиво за всеки, който обича съвременната българска литература, иска да се върне чрез нея в миналото или просто да се поучи от достоен, достолепен и достатъчно показателен пример.
Изключителни разкази. Четат се на един дъх, но хващат за гърлото. Много истински, много проницателни. Разказът "Вярата" далечно ми напомни на "Идиот" на Достоевски. И в разказа на Петър Делчев героят, като същински княз Мишкин, се сблъсква с притворство, лукавство, неистинност и се опитва да ги разбере и да вникне в корените им, а след това да даде утеха на хората, държали се по този начин. И като княз Мишкин - не успява и полудява.
По себе си знам, че когато ми се прииска нечие писано слово да е мое, то е по-силно от настоящето. С такова слово се сблъсках, зачитайки "Трънски разкази".
Сякаш се засилих с удоволствие по прашния баир, надбягвайки вятъра, спънах се в готовите да ме разкъсат разкази и ожулих дланите си до кръв при сблъсъка с напечената пръст. Точно това ми се случи - затичах се с разказите на Петър Делчев и се блъснах в непоклатима стена изплетена от думи.
Отдавна не бях чела нещо толкова добро! Очарована съм от този автентичен шедьовър! Признавам автора за страхотен майстор! Няма нито една излишна дума. Удивителен свят, непознат за мен, живо слово, удивителна емоционалност! Книга, написана с много любов! Всеки българин да я прочете, ще се смее и ще плаче, и няма да иска да свършва! Силно я препоръчвам!
Тази книга се чете на един дъх и не ти позволява да я оставиш дори и за минута. Историите вътре са толкова живи и толкова близки до всеки един човек, въпреки времето, в коет се развиват.
Героите са изключително добре изградени и те карат да си съпричастен със съдбата им. Страхил бе персонажът, който ме спечели, още от първите няколко страници и чиято съдба ме трогна до сълзи.
Отец Никодим и неговата човечност ми припомниха какво е истинската вяра и какви трябва да са хората, които запознават с нея.
Рядкост е книга така да ме разчувства, но тази си запази специално място в сърцето ми и смятам, че всеки трябва да я прочете! Подборът на изразни средства, героите, историите, няма да ги намерите на друго място толкова красиво разказани...
Завладяващи истории, написани много живо и преплитащи се една в друга. Петър Делчев поставя такива морални дилеми, че те хваща за гърлото и не пуска до финала. Кико некой вук.
Потопяваш се в друго време, емоционално наситена, изпълнена с адреналин и очакване. Един от разказите ме разплака, не се сещам скоро книга така да ме трогне.
Има много добри метафори, много добре подредени, сякаш авторът е рисувал с думите картина, която на пръв поглед е нещо обикновено, но ти не можеш да спреш да я гледаш и направо се втренчваш в нея като попарен. Това е проза, която по-добре да не раказваш на никого, защото след литературните заложби, с които е написана, всяка мисъл и преразказ ще бледнее. Някои неща просто трябва да се четат, без да се коментират, защото оставят усещания, а не думи след себе си.