What do you think?
Rate this book
Женската сексуалност
"Женската сексуалност" е може би най-теоретичното и най-приносното произведение на Франсоаз Долто. Именно в него тя обосновава изграждането на т. нар. неосъзнат образ на тялото и осмисля мястото му в езика. Успоредно с аргументирането на тези идеи Долто проследява възникването и развитието на гениталното у жената от раждането до старостта, отделяйки голямо място на зрялата й сексуалност, на онова, което я спъва или я кара да разцъфти.
- GenresPsychologyFrance
288 pages, Paperback
First published January 1, 1982
11 people are currently reading
101 people want to read
About the author
Françoise Dolto
174 books112 followersFrançoise Dolto was a French pediatrician and psychoanalyst, famous for her research on babies and childhood. Dolto revolutionized the field of psycho-therapeutic work with babies (notably in their early experience and usage of language through their body), with the mother-baby dyad, and with a more positive observation and understanding of the means of communication used by children with learning or social disabilities.
She worked with Jacques Lacan, and said that children have a language before the language (with the body). She has contributed to the question of the unconscious body image, and influenced among others the work of Maud Mannoni.
As a recognized feminist, she also worked on reconciling women with their sexuality; she also analyzed the attitude of children when their parents are separating or divorcing.
Françoise Dolto was the mother of Carlos (1943–2008), a singer; and the sister of Jacques Marette, a minister.
From Wikipedia:http://en.wikipedia.org/wiki/Fran%C3%...
She worked with Jacques Lacan, and said that children have a language before the language (with the body). She has contributed to the question of the unconscious body image, and influenced among others the work of Maud Mannoni.
As a recognized feminist, she also worked on reconciling women with their sexuality; she also analyzed the attitude of children when their parents are separating or divorcing.
Françoise Dolto was the mother of Carlos (1943–2008), a singer; and the sister of Jacques Marette, a minister.
From Wikipedia:http://en.wikipedia.org/wiki/Fran%C3%...
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
July 14, 2024
DNF@30%
Най-вече ме фрустрира безумно помпозната фройдистка терминология, която превръща някакви простички явления в неясно дефинирани словесни конструкти, оставащи забулени в пълна неяснота даже и след третия прочит на цялото проклето нещо. Читателят се нуждае от речник или преводач!
Но дори в малкото що-годе ясни моменти фройдизмът блесва отново с цялата си едностранчивост. Либидо на неродено дете и кърмаче?! Детето, родено от извънбрачна връзка страдало, защото майката по време на бременността била отхвърляна… За кърмачето не ми се коментира. С порастването изложението става малко по-свързано и разбираемо, но отново стриктно едностранчиво. Малкото момиче се обличало в дрехите на мама, защото искало да заеме мястото и до татко?! А не е ли възможно да е експеримент с близките житейски ситуации, каквито всички деца правят? Нали и играта на стражари и апаши едно време е била точно това? За старостта имаше повече логика, но пак с много вдигане на вежди.
По-нататък няма да се мъча. Според мен изложението е крайно остаряло като концепция, а малкото смислени неща са скрити зад неясни, витиевати термини, които намирисват на насилен и кух академизъм.
Най-вече ме фрустрира безумно помпозната фройдистка терминология, която превръща някакви простички явления в неясно дефинирани словесни конструкти, оставащи забулени в пълна неяснота даже и след третия прочит на цялото проклето нещо. Читателят се нуждае от речник или преводач!
Но дори в малкото що-годе ясни моменти фройдизмът блесва отново с цялата си едностранчивост. Либидо на неродено дете и кърмаче?! Детето, родено от извънбрачна връзка страдало, защото майката по време на бременността била отхвърляна… За кърмачето не ми се коментира. С порастването изложението става малко по-свързано и разбираемо, но отново стриктно едностранчиво. Малкото момиче се обличало в дрехите на мама, защото искало да заеме мястото и до татко?! А не е ли възможно да е експеримент с близките житейски ситуации, каквито всички деца правят? Нали и играта на стражари и апаши едно време е била точно това? За старостта имаше повече логика, но пак с много вдигане на вежди.
По-нататък няма да се мъча. Според мен изложението е крайно остаряло като концепция, а малкото смислени неща са скрити зад неясни, витиевати термини, които намирисват на насилен и кух академизъм.
December 6, 2018
En tant que personne voulant faire des études de psycho et ayant déjà lu des tas de livres sur le sujet, il y a des auteurs qui sont difficiles à éviter, même quand on sait qu'on va souffrir, Dolto en fait partie. J'ai donc fini par prendre une bonne inspiration et plongé dans ce livre "révolutionnaire".
Bon, je ne suis pas une freudienne, je n'aime pas l'idée que tout soit sexuel (oui oui, je fais un raccourci mais bon, même si le principe est un peu plus compliqué que ça, ça reste le fond de l'idée), et je n'aime pas non plus l'idée que tout soit inconscient et que le psychaalyste soit basiquement le seul capable de comprendre ce que son patient lui raconte, même quand son patient lui dit que ce qu'il comprend n'est pas ce qu'il lui dit. (Si vous avez compris cette phrase, n'hésitez pas à me l'expliquer ^^).
Et c'est bien ça mon gros problème avec Dolto (outre le fait qu'elle est loin d'être féministe et qu'elle a aussi plusieurs passages où des idées homophobes font surface), elle fait avec les enfants et les familles exactement ce que Freud faisait avec ses patient(e)s : de la psychologie de comptoir. Régulièrement, ses "analyses" sont tellement tirées par les cheveux que je ne sais même pas comment on pourrait qualifier ça de réflexion logique. Et c'est toujours la faute de la mère (enfin, presque). Et y a toute cette histoire de l'analyste qui sait mieux que le patient ce qu'il veut, ce qui j'imagine passe plutôt bien avec les enfants puisque la plupart des gens agissent comme ça avec eux, mais dès qu'elle parle des parents on a l'impression qu'elle fait du téléphone arabe tellement elle déforme ce qu'on lui dit pour que ça rentre dans ses petites cases.
En plus, c'est VRAIMENT mal écrit. Y a des moments où j'ai dû relire ses phrases plusieurs fois pour comprendre (oui je sais, vu comment j'ai écrit cette critique, c'est gonflé de ma part de finir là-dessus mais j'assume.).
Bon, je ne suis pas une freudienne, je n'aime pas l'idée que tout soit sexuel (oui oui, je fais un raccourci mais bon, même si le principe est un peu plus compliqué que ça, ça reste le fond de l'idée), et je n'aime pas non plus l'idée que tout soit inconscient et que le psychaalyste soit basiquement le seul capable de comprendre ce que son patient lui raconte, même quand son patient lui dit que ce qu'il comprend n'est pas ce qu'il lui dit. (Si vous avez compris cette phrase, n'hésitez pas à me l'expliquer ^^).
Et c'est bien ça mon gros problème avec Dolto (outre le fait qu'elle est loin d'être féministe et qu'elle a aussi plusieurs passages où des idées homophobes font surface), elle fait avec les enfants et les familles exactement ce que Freud faisait avec ses patient(e)s : de la psychologie de comptoir. Régulièrement, ses "analyses" sont tellement tirées par les cheveux que je ne sais même pas comment on pourrait qualifier ça de réflexion logique. Et c'est toujours la faute de la mère (enfin, presque). Et y a toute cette histoire de l'analyste qui sait mieux que le patient ce qu'il veut, ce qui j'imagine passe plutôt bien avec les enfants puisque la plupart des gens agissent comme ça avec eux, mais dès qu'elle parle des parents on a l'impression qu'elle fait du téléphone arabe tellement elle déforme ce qu'on lui dit pour que ça rentre dans ses petites cases.
En plus, c'est VRAIMENT mal écrit. Y a des moments où j'ai dû relire ses phrases plusieurs fois pour comprendre (oui je sais, vu comment j'ai écrit cette critique, c'est gonflé de ma part de finir là-dessus mais j'assume.).
April 11, 2013
Книгата е изключително интересна, но изисква много добро познаване на психоаналитичния понятиен апарат и да си запознат поне с творчеството на Зимунд Фройд. Не препоръчвам тази книга за начинаещи в областта или за просто любопитни, привлечени от заглавието.
August 20, 2016
Trop daté pour l'utiliser.
July 23, 2020
Very technical book. With interesting clinical examples mainly in the last third. I'm no expert and this was a tough one. However the entirety of this book is interesting to grasp the path Dolto is taking, how she described the full constellation of feminine sexuality.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews