What do you think?
Rate this book
Възлюбените
„– Ми да, те и книгите са като людете дето са ги писали. И ако нейде прочетеш в книга человешка, че само в нея е написана истината на истините, бягай, хвърли я, не я чети! Тая книга за добро не е стъкмявана.
Добрата книга – книгата дето с обич ти дума – те кара да мислиш и да питаш. Человешката истина, Велко, се менява както сезоните годишни се меняват. Едно е сега истина, утре пък друго излезе. Всеки в нещо си вярва спроти неговия си бой, ама колко и голям да е – все е един человешки бой. Затова питай, Велко. Има за толкова неща да се попита, додето сме на тоя свет. Ние сме създадени въпроси да задаваме, а не да знаем. Свобода е да питаш, да знаеш е робство. Защо малко знаеш и грешно знаеш, а се към това привързваш като с букаи.“
Това е история за вечния малък човек. Който не обича да „размишлюва“, но инак „всичко разумява“. Който може и да трепери, да се гъне, да се подчинява, но който когато изригне – изригва! „Защо безумният человек е хала голяма!“ Убива, но не от героизъм, а защото е освирепял от страх. И пак от разумен страх вечният малък човек оцелява.
За Боян Йорданов „Възлюбените“ е дебют в литературата.
Но затова пък какъв дебют!
Добрата книга – книгата дето с обич ти дума – те кара да мислиш и да питаш. Человешката истина, Велко, се менява както сезоните годишни се меняват. Едно е сега истина, утре пък друго излезе. Всеки в нещо си вярва спроти неговия си бой, ама колко и голям да е – все е един человешки бой. Затова питай, Велко. Има за толкова неща да се попита, додето сме на тоя свет. Ние сме създадени въпроси да задаваме, а не да знаем. Свобода е да питаш, да знаеш е робство. Защо малко знаеш и грешно знаеш, а се към това привързваш като с букаи.“
Това е история за вечния малък човек. Който не обича да „размишлюва“, но инак „всичко разумява“. Който може и да трепери, да се гъне, да се подчинява, но който когато изригне – изригва! „Защо безумният человек е хала голяма!“ Убива, но не от героизъм, а защото е освирепял от страх. И пак от разумен страх вечният малък човек оцелява.
За Боян Йорданов „Възлюбените“ е дебют в литературата.
Но затова пък какъв дебют!
312 pages, Paperback
First published November 1, 2022
2 people are currently reading
32 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
November 29, 2023
Свободата ми прииде!: https://knigolandia.info/book-review/...
Ето го овчаря Велко, един от многобройните невидими за Европата обитатели на българските земи в Османската империя, за които никой не чува, никой не знае – още в началото с горест се описва как всички околни народи се знаят и тачат, а нашият стои покорен и безгласен. Живее си той предначертаната орисия, нехае за букви, знания, той всичко си знае отнапред, плаща си на турците да го “пазят” уж, по едно време и на хайдутите му се налага да започне да плаща за опазване, пък ей го, “па мина се, не мина време, гледам, стадото оредяло”. И точно този пасивен жител на империята избира Боян Йорданов, за да ни покаже вълнуващо събуждането и на един човек, и на един народ – събуждане чрез четмото и писмото, чрез излизането от несвършаемото покорно настояще и осъзнаването на споделеното минало, което може да отведе до разбуненото бъдеще. Този овчар получава сабя като подарък още в началото – и като пушката на стената, тя трябва да се развърти и да пролее поганска кръв. След което вече с безметежния, та макар и мъчен живот на тоя человек е свършено – пред него се простира приключенският друм и той поема смело по него.
ИК Жанет 45
https://knigolandia.info/book-review/...
Ето го овчаря Велко, един от многобройните невидими за Европата обитатели на българските земи в Османската империя, за които никой не чува, никой не знае – още в началото с горест се описва как всички околни народи се знаят и тачат, а нашият стои покорен и безгласен. Живее си той предначертаната орисия, нехае за букви, знания, той всичко си знае отнапред, плаща си на турците да го “пазят” уж, по едно време и на хайдутите му се налага да започне да плаща за опазване, пък ей го, “па мина се, не мина време, гледам, стадото оредяло”. И точно този пасивен жител на империята избира Боян Йорданов, за да ни покаже вълнуващо събуждането и на един човек, и на един народ – събуждане чрез четмото и писмото, чрез излизането от несвършаемото покорно настояще и осъзнаването на споделеното минало, което може да отведе до разбуненото бъдеще. Този овчар получава сабя като подарък още в началото – и като пушката на стената, тя трябва да се развърти и да пролее поганска кръв. След което вече с безметежния, та макар и мъчен живот на тоя человек е свършено – пред него се простира приключенският друм и той поема смело по него.
ИК Жанет 45
https://knigolandia.info/book-review/...
March 31, 2024
Изключителна книга! Аз съм уморен читател, от тези които са чели "вагони" и от много време не бях чела книга "на един дъх". Е тази е такава- "един дъх книга" . И този дъх те ободрява до безкрай, като дъх от най -хубавият, ароматен, чист планински въздух. Такава е хубава,че ще я чета отново, не заради сложните идеи за разплитане, а заради "чистият планински въздух" и езика който е като най-сладък дом...
Displaying 1 - 2 of 2 reviews