What do you think?
Rate this book
Китайски вълшебни приказки
Китайските вълшебни приказки са истинско удоволствие за читателите - било то деца, или възрастни. Те доставят същата наслада, както приказките на Андерсен и братя Грим.
Приказките в настоящия сборник са събирани в продължение на много години и преведени директно от китайски от известната китаистка Мария Пешева.
Написани в изящен и увлекателен стил, приказките са изпълнени с много красота, вълшебства, доброта и ценни поуки. Чрез тях ще откриете необичайното богатство на творческата фантазия и поетичния дух на китайския народ.
Пред вас се разтваря една заключена досега стая от съкровищницата на общочовешката култура.
Предговор
Сборникът „Китайски вълшебни приказки“ е ценно издание и представлява богата колекция от фолклорното наследство на Китай.
Освен истинските китайци, или ханците, както се наричат самитете, в Китай живеят още над 50 народности: манджурци, джуанци, тибетци, уйгури, лису, бай, и, ли, мяо, хъджъ, дай и много други, някои от които не са познати на средния европеец дори по име. Тези народности притежават богата история, национална самобитност и култура, която въпреки многовековното си взаимодействие с културата на китайците и съседните народи, се е оформяла като специфичен духовен продукт, отразяващ народопсихологията и творческата мисъл на народностите.
Чрез тези приказки ще откриете необичайното богатство на творческата фантазия и поетичния дух на китайския народ. Разтваря се една заключена за нас досега стая от съкровищницата на общочовешката култура.
В сборника като цяло преобладават вълшебните приказки, които по художествена стойност и сложност на сюжетните постановки не отстъпват на известните ни приказки на европейските народи. На читателя те доставят същата наслада, както приказките на братя Грим и Андерсен. Такава е например дългата приказка за забележителния ловец Миладохъй („Миладохъй“), един особено поетичен разказ за любовта и верността, чието кратко преразказване може само да илюстрира сложността и богатството на непознатия приказен сюжет, но не и да предаде изключителната поезия на словото и художественото майсторство на разказвача.
Една вечер Миладохъй бродел из гората и насочил стрелата си към Луната, за да провери дали това, което разправят хората-че Луната е направена от скъпоценен нефрит - е истина. А точно в този момент от другата страна на река Манао една девойка на име Хайдия седяла край отворения прозорец и се оглеждала в Луната. Стрелата на Мъладохъй отчупила парченце от лунното огледало и то със звън паднало до краката му. Момъкът видял запечатилото се на него отражение на красивата девойка. Естествено той веднага се влюбил и тръгнал да търси любимата си. Но трябвало да мине през много планини и реки, докато стигне до чудесната гора, където живеела Хайдия. А тя седяла край ручея под едно жасминово дърво и било тъжна, че не може да си откъсне от растящите на високо благоуханни бели цветове. Миладохъй улучил със стрелата си най-красивия жасминов цвят, който паднал в скута на девойката. После и показал парченцето лунно огледало. Хайдия обикнала ловеца Миладохъй и го отвела при майка си. Старата жена решила сватбата да стане през пролетта. И ето, минала зимата, цъфнали първите пролетни цветя, после сините камбанки, после червените божури... Двамата влюбени се готвели за сватбата. Но врагове нападнали царството и младият мъж трябвало да замине на война. От мъка, при раздялата Хайдия изпуснала парченцето от Луната и то се счупило на две. Всеки взел за спомен своята половина. Три години траела войната. Миладохъй проявил изключителен героизъм и с помощта на своя вълшебен кон прогонил враговете. Но победата не донесла веднага радост на Миладохъй и Хайдия. Още много смъртни опасности, коварство и магии трябвало да преодолеят, докато вълшебният кон, песента за някогашната среща под жасминовото дърво и парченцето луннo огледало помогнали на Миладохъй да развали магията и освободи любимата си.
Приоритетът на вълшебната приказка в сборника не е случаен. Както е известно, класическата форма на вълшебната приказка възниква по-късно от класическата приказка за животни и се развива напълно само във фолклора на народите от Европа и Азия. Посещението на подводното царство или на небесното царство е особено популярен мотив в приказките на китайските народи. Други мотиви в тези приказки са близки до елементи от приказния епос на народите от Средния и Близкия изток. Изумрудената птичка, която изнася момъка от подземното царство, например, напомня птицата Джин от приказките на Синдбак-мореплавателя („Изумрудената птичка“), а хитростите на Мадзай („Мъдрият Мадзай“) - приключенията на Настрадин Ходжа и нашия Хитър Петър. Китайските приказки са интересни не само за децата, но и за възрастните читатели, както и за специалистите - литератори, историци, етнографи и др., които биха могли да установят нови различия, прилики и закономерности в развитието на фолклора на народите от Изтока и Запада, да получат нови сведения за някои от така наречените „пътуващи сюж...
Приказките в настоящия сборник са събирани в продължение на много години и преведени директно от китайски от известната китаистка Мария Пешева.
Написани в изящен и увлекателен стил, приказките са изпълнени с много красота, вълшебства, доброта и ценни поуки. Чрез тях ще откриете необичайното богатство на творческата фантазия и поетичния дух на китайския народ.
Пред вас се разтваря една заключена досега стая от съкровищницата на общочовешката култура.
Предговор
Сборникът „Китайски вълшебни приказки“ е ценно издание и представлява богата колекция от фолклорното наследство на Китай.
Освен истинските китайци, или ханците, както се наричат самитете, в Китай живеят още над 50 народности: манджурци, джуанци, тибетци, уйгури, лису, бай, и, ли, мяо, хъджъ, дай и много други, някои от които не са познати на средния европеец дори по име. Тези народности притежават богата история, национална самобитност и култура, която въпреки многовековното си взаимодействие с културата на китайците и съседните народи, се е оформяла като специфичен духовен продукт, отразяващ народопсихологията и творческата мисъл на народностите.
Чрез тези приказки ще откриете необичайното богатство на творческата фантазия и поетичния дух на китайския народ. Разтваря се една заключена за нас досега стая от съкровищницата на общочовешката култура.
В сборника като цяло преобладават вълшебните приказки, които по художествена стойност и сложност на сюжетните постановки не отстъпват на известните ни приказки на европейските народи. На читателя те доставят същата наслада, както приказките на братя Грим и Андерсен. Такава е например дългата приказка за забележителния ловец Миладохъй („Миладохъй“), един особено поетичен разказ за любовта и верността, чието кратко преразказване може само да илюстрира сложността и богатството на непознатия приказен сюжет, но не и да предаде изключителната поезия на словото и художественото майсторство на разказвача.
Една вечер Миладохъй бродел из гората и насочил стрелата си към Луната, за да провери дали това, което разправят хората-че Луната е направена от скъпоценен нефрит - е истина. А точно в този момент от другата страна на река Манао една девойка на име Хайдия седяла край отворения прозорец и се оглеждала в Луната. Стрелата на Мъладохъй отчупила парченце от лунното огледало и то със звън паднало до краката му. Момъкът видял запечатилото се на него отражение на красивата девойка. Естествено той веднага се влюбил и тръгнал да търси любимата си. Но трябвало да мине през много планини и реки, докато стигне до чудесната гора, където живеела Хайдия. А тя седяла край ручея под едно жасминово дърво и било тъжна, че не може да си откъсне от растящите на високо благоуханни бели цветове. Миладохъй улучил със стрелата си най-красивия жасминов цвят, който паднал в скута на девойката. После и показал парченцето лунно огледало. Хайдия обикнала ловеца Миладохъй и го отвела при майка си. Старата жена решила сватбата да стане през пролетта. И ето, минала зимата, цъфнали първите пролетни цветя, после сините камбанки, после червените божури... Двамата влюбени се готвели за сватбата. Но врагове нападнали царството и младият мъж трябвало да замине на война. От мъка, при раздялата Хайдия изпуснала парченцето от Луната и то се счупило на две. Всеки взел за спомен своята половина. Три години траела войната. Миладохъй проявил изключителен героизъм и с помощта на своя вълшебен кон прогонил враговете. Но победата не донесла веднага радост на Миладохъй и Хайдия. Още много смъртни опасности, коварство и магии трябвало да преодолеят, докато вълшебният кон, песента за някогашната среща под жасминовото дърво и парченцето луннo огледало помогнали на Миладохъй да развали магията и освободи любимата си.
Приоритетът на вълшебната приказка в сборника не е случаен. Както е известно, класическата форма на вълшебната приказка възниква по-късно от класическата приказка за животни и се развива напълно само във фолклора на народите от Европа и Азия. Посещението на подводното царство или на небесното царство е особено популярен мотив в приказките на китайските народи. Други мотиви в тези приказки са близки до елементи от приказния епос на народите от Средния и Близкия изток. Изумрудената птичка, която изнася момъка от подземното царство, например, напомня птицата Джин от приказките на Синдбак-мореплавателя („Изумрудената птичка“), а хитростите на Мадзай („Мъдрият Мадзай“) - приключенията на Настрадин Ходжа и нашия Хитър Петър. Китайските приказки са интересни не само за децата, но и за възрастните читатели, както и за специалистите - литератори, историци, етнографи и др., които биха могли да установят нови различия, прилики и закономерности в развитието на фолклора на народите от Изтока и Запада, да получат нови сведения за някои от така наречените „пътуващи сюж...
144 pages, меки корици
First published June 22, 2008
4 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
No one has reviewed this book yet.