"За теб, за мен" е на пръв поглед кримка в стил Агата Кристи. Когато го зачетеш по-внимателно, разбираш, че това всъщност е сериозен роман за хората и техните стремежи. За моралния избор и за пътя към ада, постлан с най-добри намерения. Роман за доброто и злото, с прецизен психологически детайл за (не)човешкото у всеки от нас.
Завърших този прекрасен роман, когато научих, че авторката е получила новоучредена американска награда за фантастика. Новината никак не ме учудва. Обожавам начина, по който пише, всяка актуална за нея тема вълнува дълбоко и мен. С всяко следващо произведение се привързвам все повече към твореца зад него и тя определено се превръща в моята любима българска писателка за всички времена.
Когато започнах книгата, спрях да проверя дали чета книга на Здравка Евтимова. Първата ми мисъл беше, че сигурно тя е преводачът на книгата. Не ми звучи на българска книга. Не знам защо трябваше героите да са с някакви скандинавски имена, действието да се развива някъде извън България. Все едно някой англичанин да ми пише за Иван, Митко, Жоро и Пешо от Чирпан! Здравка Евтимова описва героите в другите си книги по великолепен начин, защото го познава. А тук... не.