What do you think?
Rate this book
Бай Ганьо
"Бай Ганьо" е текстът, пораждащ може би най-противоречивите прочити в българската читателска среда. Това е факт, който не може да бъде заобиколен най-малкото защото е признак за свръхчувствителността на българина към Алековия персонаж. Пълно заклеймяване, оправдаващо търсене на "драмата" на героя или апологии на жизнеността му -тези насоки са очевидно различни и в същото време всяка от тях пресилва смисъла на творбата. Артистичният бохемски почерк в анекдотите за Бай Ганьо системно бива "накланян" от читателите ту към откровено негативна интерпретация на образа, ту към съответните компенсации, търсещи "положителното" в него.
280 pages, Hardcover
First published January 1, 1894
61 people are currently reading
944 people want to read
About the author
Aleko Konstantinov
32 books48 followersBG: Алеко Константинов
Aleko Ivanitsov Konstantinov, also known as Shtastlivetsa ("The Lucky Guy") is best known for his feuilletons and as the creator of the character Bay Ganyo, one of the most popular characters in Bulgarian fiction.
Konstantinov, a cosmopolitan traveler, was the first Bulgarian to write about his visits to Western Europe and America. His visits to the World Exhibitions in Paris, Prague and Chicago provided Bulgarian readers, who had recently gained independence from nearly 500 years of Turkish Ottoman oppression, with a portrait of the developed world.
Hе was assassinated in 1897 near Radilovo while traveling to Peshtera, most likely by mistake with the target being his friend (a local politician), with whom he had just changed places.
Aleko Ivanitsov Konstantinov, also known as Shtastlivetsa ("The Lucky Guy") is best known for his feuilletons and as the creator of the character Bay Ganyo, one of the most popular characters in Bulgarian fiction.
Konstantinov, a cosmopolitan traveler, was the first Bulgarian to write about his visits to Western Europe and America. His visits to the World Exhibitions in Paris, Prague and Chicago provided Bulgarian readers, who had recently gained independence from nearly 500 years of Turkish Ottoman oppression, with a portrait of the developed world.
Hе was assassinated in 1897 near Radilovo while traveling to Peshtera, most likely by mistake with the target being his friend (a local politician), with whom he had just changed places.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 121 reviews
November 23, 2025
Ганьо, за съжаление е безмъртен!
Наднича от стъпканите лехи в парка, пак той ви прережда без свян на сфетофара с трошката си, Ганьо ви вика тулупи и мисирки от екрана, сам заобиколил се с менажерия от крадливи и корумпирани същества, наречени за по-звучно министри, чиновници и журналисти...
Ганьо, не се научи че крушите струват пари и че келепира не е всичко на тоя свят и затова простотията у нас е вечен победител, та колчем се огледаме в огледалото, е възможно мазната му муцуна да зърнем...
А много от сганта, която би претрепала хиляда пъти по хиляда Щастливци, вече дори и не се крие, носят си гордо кривите и прости мутри, в пълна хармония с празните черепни кутии...
Спирам, че няма да ми стигне мястото комай.
Великан е бил Алеко, но лилипутите ни са повече от легион и след тях трева не никне!
Наднича от стъпканите лехи в парка, пак той ви прережда без свян на сфетофара с трошката си, Ганьо ви вика тулупи и мисирки от екрана, сам заобиколил се с менажерия от крадливи и корумпирани същества, наречени за по-звучно министри, чиновници и журналисти...
Ганьо, не се научи че крушите струват пари и че келепира не е всичко на тоя свят и затова простотията у нас е вечен победител, та колчем се огледаме в огледалото, е възможно мазната му муцуна да зърнем...
А много от сганта, която би претрепала хиляда пъти по хиляда Щастливци, вече дори и не се крие, носят си гордо кривите и прости мутри, в пълна хармония с празните черепни кутии...
Спирам, че няма да ми стигне мястото комай.
Великан е бил Алеко, но лилипутите ни са повече от легион и след тях трева не никне!
April 6, 2016
Add two stars if you are a non-Bulgarian who wants to understand Bulgaria.
If you are coming to Bulgaria to visit or live and want to read one book about the culture, instead of wasting your time reading a boring history book which is probably full of lies, read this book, a new translation of a classic work of Bulgarian literature. Here's why:
-- At under US$20, it's relatively cheap for a new book.
-- It's short.
-- It's reasonably funny.
-- The book is made up of an set of interlocking comic short stories, some of which can be read in their entirety in the time between the time when the stewardess tells you to turn off your electronic devices to prepare for landing and the time when you are allowed to turn them back on again.
-- It was translated in sections by four native-English speakers who are clearly enthusiastic about Bulgarian culture and also know how to explain it to newbies.
-- It was edited by one of the four translators, who pulled the various translations together into a seamless whole.
-- The introduction provides excellent cultural and political background – it's worth reading before you start.
-- All Bulgarians that you are likely to talk to here (meaning, anyone educated enough to speak some English) will have read this in school, know it, and have an opinion about it. They will be impressed that you have made the effort to read a work of Bulgarian literature, even in translation. If given a chance, they will spend a long time making sure you fully understand the historical, linguistic, and social context of the book, thus relieving you of the necessity of making conversation yourself, perhaps even for the entire evening.
Bai Ganyo's full name is Ganyo Balkanski – “Bai” is a title of respect. He's a kind of caricature of a national type, roughly analogous to Sinclair Lewis's Babbitt in the US or Colonel Blimp in England. In the opening stories, he's a light-hearted satire. A travelling rose-oil salesman, he starts the book by barging through 1890's Europe in search of free food, drink, and lodging, suspicious of pickpockets everywhere. He's critical of whatever nationalities he's meeting in one breath, and talking about the significance of being European the next.
When he returns to Bulgaria, Bai Ganyo changes from being a comic yokel to a blustering hoodlum, and the stories take a darker comic turn. He fixes elections, starts an irresponsible newspaper, and hires thugs to beat people up. The book notes indicate that the author, an aspiring politician as well as a writer who was eventually murdered under mysterious circumstances, was able to draw on his experience on the receiving end of this type of behavior to make the stories believable.
But this book is not just a museum piece. A lot of the issues that pop up in this book are still in play today. With Bulgaria recently in the EU, there's still a tremendous amount of talk here about what it means to be European, whether it actually worth being European, and so on. Another example: the introduction talks about the difficulty in translating the flavor of Bai Ganyo's Turkish-influenced dialect, which was the “hillbilly-speak” of its day, marking you as a provincial. Today, the use of Turkish-derived words in popular and youth culture is still a matter of controversy; a sign of rebellion on one side of the cultural divide and a matter of much wailing and gnashing of teeth by the guardians of language purity on the other.
Everything old is new again. Read this book.
If you are coming to Bulgaria to visit or live and want to read one book about the culture, instead of wasting your time reading a boring history book which is probably full of lies, read this book, a new translation of a classic work of Bulgarian literature. Here's why:
-- At under US$20, it's relatively cheap for a new book.
-- It's short.
-- It's reasonably funny.
-- The book is made up of an set of interlocking comic short stories, some of which can be read in their entirety in the time between the time when the stewardess tells you to turn off your electronic devices to prepare for landing and the time when you are allowed to turn them back on again.
-- It was translated in sections by four native-English speakers who are clearly enthusiastic about Bulgarian culture and also know how to explain it to newbies.
-- It was edited by one of the four translators, who pulled the various translations together into a seamless whole.
-- The introduction provides excellent cultural and political background – it's worth reading before you start.
-- All Bulgarians that you are likely to talk to here (meaning, anyone educated enough to speak some English) will have read this in school, know it, and have an opinion about it. They will be impressed that you have made the effort to read a work of Bulgarian literature, even in translation. If given a chance, they will spend a long time making sure you fully understand the historical, linguistic, and social context of the book, thus relieving you of the necessity of making conversation yourself, perhaps even for the entire evening.
Bai Ganyo's full name is Ganyo Balkanski – “Bai” is a title of respect. He's a kind of caricature of a national type, roughly analogous to Sinclair Lewis's Babbitt in the US or Colonel Blimp in England. In the opening stories, he's a light-hearted satire. A travelling rose-oil salesman, he starts the book by barging through 1890's Europe in search of free food, drink, and lodging, suspicious of pickpockets everywhere. He's critical of whatever nationalities he's meeting in one breath, and talking about the significance of being European the next.
When he returns to Bulgaria, Bai Ganyo changes from being a comic yokel to a blustering hoodlum, and the stories take a darker comic turn. He fixes elections, starts an irresponsible newspaper, and hires thugs to beat people up. The book notes indicate that the author, an aspiring politician as well as a writer who was eventually murdered under mysterious circumstances, was able to draw on his experience on the receiving end of this type of behavior to make the stories believable.
But this book is not just a museum piece. A lot of the issues that pop up in this book are still in play today. With Bulgaria recently in the EU, there's still a tremendous amount of talk here about what it means to be European, whether it actually worth being European, and so on. Another example: the introduction talks about the difficulty in translating the flavor of Bai Ganyo's Turkish-influenced dialect, which was the “hillbilly-speak” of its day, marking you as a provincial. Today, the use of Turkish-derived words in popular and youth culture is still a matter of controversy; a sign of rebellion on one side of the cultural divide and a matter of much wailing and gnashing of teeth by the guardians of language purity on the other.
Everything old is new again. Read this book.
June 12, 2013
This book really helped me understand the Bulgarian heritage. The first part was very entertaining, as it related the many tales of Bai Ganyo. However, the second half, when it delved into political satire was less so interesting as Alekko was satirizing long dead politicians.
The other interesting thing was the realization that every culture has their own Bai Ganyos.
The other interesting thing was the realization that every culture has their own Bai Ganyos.
April 28, 2023
Колкото е смешно, толкова е и трагично, че за почти 130 години Ганьо не само не се е променил, но се е размножил хилядократно като комар и смуче ли смуче де що има келепир.
"Не ти ли казвах аз тебе, че на тоз свят най-хубавото нещо е да ти е топличко? Туй борба обществена, идеали и не знам какви глупости — всичкото е бошлаф! Ето сега, като си подложиш на края на месеца торбичката, че като ти наринат хиляда и петстотин левчаги… Хубаво нещо, дявол да го вземе! Дръж се сега! Докопа ли кокала — дръж! Хич недей му мисли от чия кожа се дерат тия левчаги… Тупай брашнения чувал, майка му стара! Тупай! Той пуща…"
"Не ти ли казвах аз тебе, че на тоз свят най-хубавото нещо е да ти е топличко? Туй борба обществена, идеали и не знам какви глупости — всичкото е бошлаф! Ето сега, като си подложиш на края на месеца торбичката, че като ти наринат хиляда и петстотин левчаги… Хубаво нещо, дявол да го вземе! Дръж се сега! Докопа ли кокала — дръж! Хич недей му мисли от чия кожа се дерат тия левчаги… Тупай брашнения чувал, майка му стара! Тупай! Той пуща…"
August 30, 2015
Направо ме побиват тръпки от това произведение. Така и не дочетох втората част - и не възнамерявам да го правя поне следващите 20 години.
Не понасям Алеко още от "Разни хора, разни идеали," през чарковете на машината, че и Бай Ганьо.
Голям късмет изкарах, че не ми се падна нито на изпита след седми клас, нито на матурата.
Не понасям Алеко още от "Разни хора, разни идеали," през чарковете на машината, че и Бай Ганьо.
Голям късмет изкарах, че не ми се падна нито на изпита след седми клас, нито на матурата.
October 2, 2022
Брилянтна сатира, създадена от великолепния Алеко! Неговият колоритен персонаж Бай Ганьо (известен в наши дни и като Барба Ганьос), за съжаление става все по-актуален с годините, а пък „Ганьовщина“ се е превърнала в нарицателно за все по-често срещан начин на живот... Според мен, най-отрицателното и страшно „качество“ на Ганьо не е неговата простащина в личен план, а това, че някак винаги е успявал да се представи на думи, пред голяма част от народа, като виден европеец (врял и кипял в Европа), докато междувременно си е вършил делата, свързани единствено с личния келепир…
„За бай Ганя е приказката… Та това де, не можеше ли, рекох, да се мине без него? Защо трябваше и той да представлява българският народ? Ама ще речете, че той не е официален делегат. Все едно. Щом ходят да го интервюират кореспонденти от важни вестници и неговите думи като оракулско предсказание се разнасят чрез печата по целия свят – иди сетне доказвай, че чрез бай Ганьовите уста не глаголи народът български…“
из "Бай Ганьо в депутацията“
„За бай Ганя е приказката… Та това де, не можеше ли, рекох, да се мине без него? Защо трябваше и той да представлява българският народ? Ама ще речете, че той не е официален делегат. Все едно. Щом ходят да го интервюират кореспонденти от важни вестници и неговите думи като оракулско предсказание се разнасят чрез печата по целия свят – иди сетне доказвай, че чрез бай Ганьовите уста не глаголи народът български…“
из "Бай Ганьо в депутацията“
March 11, 2016
You know, this book doesn't describe every single bulgarian, there are always exceptions of the rule.
Рейтвам книгата неохотно, най-вече понеже не е като да е за 1 звезда, не е и като да е за 5, нито за 4 или за 3, но някак си златната среда ми се струва по-добре от нищо.
Няма да пиша ревю или мнение, утре имам да пиша есе и без това, то като ревю ще стане, но това, което искам да кажа е, че има едно нещо, което ми харесва и не ми харесва в книгата- това, че показва само отрицателните черти на българите (винаги има изключения, бтв), като по някое време Алеко К. се сеща да оправдае бай Ганьо, че е използвал само живата/живителната си енергия или каквото беше там.
Обаче, нека да спомена, че тази книга е преведена, хора, на английски, явно, и видях, че има английски ревюта и за това аз ще постна един кратък коментар също.
Та, това, което не ми харесва е как всичко лошо е подчертано, но също така това ми и харесва, понеже тези чужденци знаят какво да очакват, НО в едно от ревютата видях, че човекът споменава нещо от рода на: "Ако искате да опознаете българският народ по-добре..." и тук ме изгуби, защото бай Ганьо е българин, но не българинът. Той е една личност, но не е народът. Той символизира всички бай Ганьовци в държавата ни и на балканите също така, защото както се учи, бай Ганьо е социален, национален, общочовешки и балкански типаж. Абе, той си е универсален и в едно от другите английски ревюта го видях това написано.
Боже, този път писах без никаква подредба, но не ми се занимава да си форматирам нещата точно за това.
Рейтвам книгата неохотно, най-вече понеже не е като да е за 1 звезда, не е и като да е за 5, нито за 4 или за 3, но някак си златната среда ми се струва по-добре от нищо.
Няма да пиша ревю или мнение, утре имам да пиша есе и без това, то като ревю ще стане, но това, което искам да кажа е, че има едно нещо, което ми харесва и не ми харесва в книгата- това, че показва само отрицателните черти на българите (винаги има изключения, бтв), като по някое време Алеко К. се сеща да оправдае бай Ганьо, че е използвал само живата/живителната си енергия или каквото беше там.
Обаче, нека да спомена, че тази книга е преведена, хора, на английски, явно, и видях, че има английски ревюта и за това аз ще постна един кратък коментар също.
Та, това, което не ми харесва е как всичко лошо е подчертано, но също така това ми и харесва, понеже тези чужденци знаят какво да очакват, НО в едно от ревютата видях, че човекът споменава нещо от рода на: "Ако искате да опознаете българският народ по-добре..." и тук ме изгуби, защото бай Ганьо е българин, но не българинът. Той е една личност, но не е народът. Той символизира всички бай Ганьовци в държавата ни и на балканите също така, защото както се учи, бай Ганьо е социален, национален, общочовешки и балкански типаж. Абе, той си е универсален и в едно от другите английски ревюта го видях това написано.
Боже, този път писах без никаква подредба, но не ми се занимава да си форматирам нещата точно за това.
February 20, 2018
Героят ми е до болка познат. Съпътства ежедневието ми, виждам го навсякъде - в трамвая за училище, в затънтения квартален парк, на улицата, слушам за него по новините, той често представя ,,достойно" родината ни в чужбина.
Тази книга е прекрачила рамките на времето. Актуалността й е поразителна за българския народ, защото крие истини, които трудно се преглъщат. Тя е критика не толкова към образа на простия човек, а към един социум, позволяващ на подобни личности като Бай Ганьо да се развихрят и да бъдат фактор, да всяват страх, да променят съдби, да се чувстват могъщи, да намират съмишленици.
Тази книга е прекрачила рамките на времето. Актуалността й е поразителна за българския народ, защото крие истини, които трудно се преглъщат. Тя е критика не толкова към образа на простия човек, а към един социум, позволяващ на подобни личности като Бай Ганьо да се развихрят и да бъдат фактор, да всяват страх, да променят съдби, да се чувстват могъщи, да намират съмишленици.
August 27, 2012
Очаквах много повече от книгата. Смятах, че ще е изпълнена със забавни и интересни случки, но се оказа доста скучно четиво. Въпреки че произведението засяга една актуална и до днес тема (навсякъде се срещаме с Бай Ганьовци), като цяло стилът на Алеко Константинов и начина, по който е представил историята не ме впечатли особено.
Все пак давам 2 звезди, защото имаше тук-там и случки, които ми харесаха.
Все пак давам 2 звезди, защото имаше тук-там и случки, които ми харесаха.
October 14, 2022
Taq kniga vinagi mi e bila dosadna
January 10, 2020
It is supposed to be funny but it wasn't. It was obnoxious. We Bulgarian a have our fair share of idiots but we are not idiots. The tendency of my culture to generalize and focus on negative traits is frustrating. We always didn't get smth right but someone else always did. We most recently went head over heels with the Americans only to be reminded of Churchill who said that Americans get things right after having tried and failed everything else. The comedy of reality is as present in Bulgaria as it is everywhere.
May 15, 2020
За пореден път се убеждавам, че задължителната учебна литература е крайно неподходяща за възрастта на читателите. Мразех тази книга (или поне частите от нея, които изучавахме в училище), но колко ли я е разбирал 12-13-годишния ми акъл?
Може и тази ми неприязън да се дължи на задължителния прочит - наистина едва ли има книга от учебната литература, която да съм харесала, когато се е налагало да я чета, анализирам и тн.
И все пак, за съжаление, Бай Ганьо не умира, 125 години след написването на книгата, все едно четем за днешната реалност в България - българският народ не търпи промяна. Определено уцелих точния момент да я препрочета - с всичките изцепки на съвременния ни Ганьо в правителството около пандемията. А и не само.
Един цитат, който смятам, че е добре да бъде прочетен (и запомнен) от всеки:
Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ.
Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.
Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре — музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена…
Може и тази ми неприязън да се дължи на задължителния прочит - наистина едва ли има книга от учебната литература, която да съм харесала, когато се е налагало да я чета, анализирам и тн.
И все пак, за съжаление, Бай Ганьо не умира, 125 години след написването на книгата, все едно четем за днешната реалност в България - българският народ не търпи промяна. Определено уцелих точния момент да я препрочета - с всичките изцепки на съвременния ни Ганьо в правителството около пандемията. А и не само.
Един цитат, който смятам, че е добре да бъде прочетен (и запомнен) от всеки:
Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ.
Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.
Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре — музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена…
August 19, 2018
Really 3.5 stars, but the writing itself deserves rounding up.
I understand that these stories are considered Bulgarian classics. However, Ganyo is such an incredibly obnoxious character that I'm finding it hard to believe citizens would want him as someone to be associated with their country? He reminded me of a literary character I grew to loathe: Augustus from A Confederacy of Dunces.
The tales carry a tone strongly reminiscent of Yiddish literature, ironic as Ganyo often directs an anti-Semitic oath chifuti! (Yehudi) towards those he feels "beneath" him. The Yiddish term "schnorrer" describes him very well.
Part One, his travels through Western Europe, were often humorous, not particularly dated. The second section, focusing on post-independence politics, seemed horribly dated unless one is a scholar of the period. I skimmed through those entries hopping from footnote to footnote. A straight translation without references would have made even the funniest story rough going; they are essential.
I understand that these stories are considered Bulgarian classics. However, Ganyo is such an incredibly obnoxious character that I'm finding it hard to believe citizens would want him as someone to be associated with their country? He reminded me of a literary character I grew to loathe: Augustus from A Confederacy of Dunces.
The tales carry a tone strongly reminiscent of Yiddish literature, ironic as Ganyo often directs an anti-Semitic oath chifuti! (Yehudi) towards those he feels "beneath" him. The Yiddish term "schnorrer" describes him very well.
Part One, his travels through Western Europe, were often humorous, not particularly dated. The second section, focusing on post-independence politics, seemed horribly dated unless one is a scholar of the period. I skimmed through those entries hopping from footnote to footnote. A straight translation without references would have made even the funniest story rough going; they are essential.
May 28, 2010
Бай Ганьо никога не ми е бил особено любим. Даже в училище ми беше кошмарен период като го учихме. Съгласна съм, че е много актуален и днес, но някак това не ми е достатъчно да го харесам. Още повече, че стила на Алеко Константинов никога не ми е бил приятен и увлекателен, по-скоро муден и скучен.
May 16, 2024
НЕ МИ ХАРЕСВА! Да, ок, доста точна критика на българското общество, ама нужно ли е да се изучава толкова дълго. Всяка една от книгите с Бай Ганьо може да се сумира за 5 минути. Една от най-лесните неща за четене. Кое копеле е сложило тоя пълнеж в програмата за 10 и 11 клас?
August 8, 2025
Бай Ганьо е олицетворение на капитализма. Димитър Благоев беше прав.
July 4, 2012
Okay so this is a more comedy related bulgarian book. The author is Aleko Konstantinov. Title - Bai Ganio - the name of the main character. This book makes me laugh every time I read it. It's about a bulgarian who travels along Europe / and there is a part when he is in Bulgaria also / and shows his amazingly hilarious character. This book will make you laugh really hard I promise you that! Bai Ganio captures parts of the bulgarian nature in a funny way but also makes you think about serious problems that nature has! A great book in my opinion! Hope that was helpful!
March 3, 2021
I really, really liked this book - but there was so much I didn't get because of the cultural references (which, I think was the point and that make it great). I think it could be one of my favourite books if I had a Bulgarian book club, Bulgarian friends who would be willing to patiently discuss it with me. I hope to come back to it in a few months or years when I'm more versed in everything Bulgaria.
January 7, 2015
Огромният проблем с Бай Ганьо е, че не се възприема правилно. Образът на Бай Ганьо би следвало да е изцяло негативен образ, модел от типа "Не правете така, не бъдете като него", а не модел за подражание или вдъхновение.
March 9, 2016
Първата част е добре, но втората ми се стори скучна, ненужна и тегава. Бая ме измъчи и едвам я свърших, но заради първата част й давам 3 звезди.
October 12, 2022
Писна ми да уча това вече 3та година .
July 15, 2023
Ох боже, кочина.
December 19, 2024
10/10 аз съм Бай Ганьо
July 22, 2025
Bulgar edebiyatına giriş yaptığım ilk kitabım oldu. Zaten okullarda da okutulan bir kitapmış.
Ana karakter Bai Ganyo,Türkçe çeviride “Bay Ganü” gül suyu satıcısı bir tüccar. Dikkat çeken özelliği kişiliği: kaba, çıkarcı, cinsiyetçi, utanmaz ama bir yandan da kendine göre ne yaptığını bilen bir adam. Gittiği her yerde kendine has tavırlarıyla dikkat çekiyor, güldürüyor ama yanındakileri de utandırıyor. Kitap iki bölümden oluşuyor. İlk bölümde Bai Ganyonun Avrupa seyahatini okuyoruz. Absürt olaylar ve kültürel çatışmalar var. Otellerde yemek parası vermemek için kendi yiyeceklerini yanında taşıyor. Şehir gezmek ona gereksiz geliyor. Yerine uygun giyinmiyor. Bir pastanede kasiyere sarkıntılık yap��yor, sonra da “Ne var, ben bu kadınları bilirim, cüzdanı aç yeter” diyor. Ya da bir kadını gösterip “Hangileri o tür kadınlardan, nasıl anlıyorsunuz siz?” diye soruyor, üstüne bir de göz kırpıyor. Yani sadece komik değil; utanılası bir karakter. Bazı bulgarların kitap yorumunu okuduğumda da bu tarz şeylerden dolayı milletlerinin aşağılandığını ve kitabı beğenmediklerini belirliyorlardı. Ama yazarın amacının sadece güldürmek değil Bai Ganyo üzerinden bir milletin eksiklerini, çelişkilerini eleştirmek olduğunu da anlayabiliriz.
İkinci bölümde de Bulgaristan’a dönüyor ve politikaya atılıyor. Avrupa’dan dönünce değişmiş gibi görünüyor ama aslında sadece çıkarlarını önemsiyor. Gazete çıkarıyor, milletvekili olmaya çalışıyor ama bütün amacı güç kazanmak. Yani Avrupa’dan dönmekle medeni olunmaz mesajını alabiliriz. Bu yönden ikinci bölüm daha eleştireldi. Yer yer ağır geldi çünkü tarihi bağlamı tam bilmiyordum ama çeviri çok iyiydi ve açıklayıcıydı. Bir gün orijinal Bulgarca versiyonundan okumayı isterim.
Ana karakter Bai Ganyo,Türkçe çeviride “Bay Ganü” gül suyu satıcısı bir tüccar. Dikkat çeken özelliği kişiliği: kaba, çıkarcı, cinsiyetçi, utanmaz ama bir yandan da kendine göre ne yaptığını bilen bir adam. Gittiği her yerde kendine has tavırlarıyla dikkat çekiyor, güldürüyor ama yanındakileri de utandırıyor. Kitap iki bölümden oluşuyor. İlk bölümde Bai Ganyonun Avrupa seyahatini okuyoruz. Absürt olaylar ve kültürel çatışmalar var. Otellerde yemek parası vermemek için kendi yiyeceklerini yanında taşıyor. Şehir gezmek ona gereksiz geliyor. Yerine uygun giyinmiyor. Bir pastanede kasiyere sarkıntılık yap��yor, sonra da “Ne var, ben bu kadınları bilirim, cüzdanı aç yeter” diyor. Ya da bir kadını gösterip “Hangileri o tür kadınlardan, nasıl anlıyorsunuz siz?” diye soruyor, üstüne bir de göz kırpıyor. Yani sadece komik değil; utanılası bir karakter. Bazı bulgarların kitap yorumunu okuduğumda da bu tarz şeylerden dolayı milletlerinin aşağılandığını ve kitabı beğenmediklerini belirliyorlardı. Ama yazarın amacının sadece güldürmek değil Bai Ganyo üzerinden bir milletin eksiklerini, çelişkilerini eleştirmek olduğunu da anlayabiliriz.
İkinci bölümde de Bulgaristan’a dönüyor ve politikaya atılıyor. Avrupa’dan dönünce değişmiş gibi görünüyor ama aslında sadece çıkarlarını önemsiyor. Gazete çıkarıyor, milletvekili olmaya çalışıyor ama bütün amacı güç kazanmak. Yani Avrupa’dan dönmekle medeni olunmaz mesajını alabiliriz. Bu yönden ikinci bölüm daha eleştireldi. Yer yer ağır geldi çünkü tarihi bağlamı tam bilmiyordum ama çeviri çok iyiydi ve açıklayıcıydı. Bir gün orijinal Bulgarca versiyonundan okumayı isterim.
July 12, 2018
1894 tarihli Bay Ganü Balkanski, yeni bağımsızlığını kazanmış Bulgaristan’da, köylülükten orta sınıf tüccarlığa doğru sınıf atlayan bir tiplemenin aracılığıyla, o zamanların Bulgar (ve Balkan) toplumunu hicvediyor. Bay Ganü, aslında bize hiç de yabancı olmayan bir anti-kahraman: Nezaketi zayıflık sayan, kaba-saba, cimri, bedavacı, asalak, açıkgöz geçinen ve hep çıkarının peşinde koşan bir gül suyu tüccarı. Favori lafı ve hayatının amacı: “Kelepir”.
Kitabın ilk yarısındaki hikâyelerde Ganü’nün, Avrupa seyahatinde musallat olduğu kişileri kabalıklarıyla bunaltması, türlü rezaletler çıkarması konu edilmiş. İkinci yarısında ise, Avrupa’dan dönen Bay Ganü’nün artık kasaba eşrafından biri olarak kabul edilmesiyle, milletvekilliğine kadar giden yolda yaptığı çeşitli madrabazlıkları okuyoruz. Bu kısımdaki trajikomik hikâyeler siyasi hicvin seçkin örnekleri sayılabilir. Bugün de örneklerini gördüğümüz bu olaylar, köylü kurnazlığının idealizme, popülist muhafazakârlığın ilericiliğe galip gelmesi açısından, bana Aziz Nesin’in Zübük’ünü hatırlattı. (İlk çevirisi 1941’de yapılmış Bay Ganü’yü Aziz Nesin okumuştur diye tahmin ediyorum.) Sonuçta, iki toplum birbirine o kadar benziyor ki, Bay Ganü, Hırsız Danko, laf ebesi avukat Gunyo, kaypak öğrenci Bodkov öyle bizden tipler ki, çarpıklıkların aynı olmasına şaşmamalı.
Son bir not olarak, kitabın “şanslı adam” (Shtastlivetsa) lakaplı yazarı Aleko Konstantinov’un bir suikaste kurban gittiğini ve gerçekten öldürülmek istenen kişinin kendisi mi yoksa birlikte yolculuk ettiği politikacı mı olduğu sorusunun aydınlatılamadığını da belirteyim.
Kitabın ilk yarısındaki hikâyelerde Ganü’nün, Avrupa seyahatinde musallat olduğu kişileri kabalıklarıyla bunaltması, türlü rezaletler çıkarması konu edilmiş. İkinci yarısında ise, Avrupa’dan dönen Bay Ganü’nün artık kasaba eşrafından biri olarak kabul edilmesiyle, milletvekilliğine kadar giden yolda yaptığı çeşitli madrabazlıkları okuyoruz. Bu kısımdaki trajikomik hikâyeler siyasi hicvin seçkin örnekleri sayılabilir. Bugün de örneklerini gördüğümüz bu olaylar, köylü kurnazlığının idealizme, popülist muhafazakârlığın ilericiliğe galip gelmesi açısından, bana Aziz Nesin’in Zübük’ünü hatırlattı. (İlk çevirisi 1941’de yapılmış Bay Ganü’yü Aziz Nesin okumuştur diye tahmin ediyorum.) Sonuçta, iki toplum birbirine o kadar benziyor ki, Bay Ganü, Hırsız Danko, laf ebesi avukat Gunyo, kaypak öğrenci Bodkov öyle bizden tipler ki, çarpıklıkların aynı olmasına şaşmamalı.
Son bir not olarak, kitabın “şanslı adam” (Shtastlivetsa) lakaplı yazarı Aleko Konstantinov’un bir suikaste kurban gittiğini ve gerçekten öldürülmek istenen kişinin kendisi mi yoksa birlikte yolculuk ettiği politikacı mı olduğu sorusunun aydınlatılamadığını da belirteyim.
September 24, 2025
Имам смесени чувства за тази книга. Алеко Константинов много добре е представил българските простаци, неговия начин на писане много ми харесва. В някой части ми беше много скучно и ми отне около месец да завърша тези 172 странични, което е минуса. Нямам какво толкова да кажа за това произведение, българска класика си е.
March 11, 2018
Признавам, че изпълнява прекрасно художествената си цел, но това не улеснява четенето и.
July 21, 2024
Мразя го
Displaying 1 - 30 of 121 reviews