Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристални мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огъни страдание и ще пребъди в третото хилядолетие.
Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици.
Изданието е насочено към ученици студенти, както към широката българска общественост.
Aleko Ivanitsov Konstantinov, also known as Shtastlivetsa ("The Lucky Guy") is best known for his feuilletons and as the creator of the character Bay Ganyo, one of the most popular characters in Bulgarian fiction.
Konstantinov, a cosmopolitan traveler, was the first Bulgarian to write about his visits to Western Europe and America. His visits to the World Exhibitions in Paris, Prague and Chicago provided Bulgarian readers, who had recently gained independence from nearly 500 years of Turkish Ottoman oppression, with a portrait of the developed world.
Hе was assassinated in 1897 near Radilovo while traveling to Peshtera, most likely by mistake with the target being his friend (a local politician), with whom he had just changed places.
Още изтръпвам от спомена, как на кандидат гимназиален изпит една от темите по избор беше преразказ на описанието на Ниагарския водопад. Още тогава реших, че изпитващите не са в добри отношения с реалността. Защото чистият преразказ на чужди думи е пълна глупост, зазубряне вместо свобода на възприятието и собствената интерпретация. И защото всеки допир до чудесата на природата е много личен. А личното е невъзпроизводимо..
Помня искреното любопитство на Алеко, неласкавите сравнения с родната действителност (все така валидни!) и неподправеното преклонение пред красотата на природата и силата на човешкия прогрес. Също така валидни и днес.
Не доумявам, как е възможно, да е минало толкова много време и всичко, което е написано от Алеко Константинов, да бъде така актуално и днес. Това е особен вид прозорливост и предсказание, което засенчва даже и фантастичните някога разкази на Жул Верн за кацането на човек на луната. Съвсем умишлено потърсих подобно сравнение, защото наистина творчеството на Алеко, четено в настоящето те удивява. Много жалко, че е бил убит и напуска този свят едва 34 годишен. Може би типично в негов стил, залагайки на народопсихолгията на българина, сигурно бихме станали свидетели на още изключителни предсказания, които еждневно ни бодат очите.