Прощавай, снизходителний читателю! Ти ще срещнеш в тази книжка някои цинични думи и сцени, аз не можах да ги избегна; ако ти можеш да изобразиш бай Ганьо без цинизми - заповядай! Прощавай и ти бай Ганьо! Бог ми е свидетел, че винаги добри чувства са ме въодушевлявали при описването на твоите истории. Ни чувство на злобно порицание, ни презрение, нито лекомислен смях са ръководили моето перо. И аз съм чадо на своето време и известни отделни събития може би неволно са ме отклонявали от строгата обективност, но аз се старах да възпроизведа есенцията на печалната действителност. Твоите братя, вярвам, не са такива, какъвто си изобразен ти, бай Ганьо, но те са засега на втори и трети план; те едва сега почват да заявяват за своето съществуване, а пък ти, ти си налице, твоят дух лети и обгръща целия обществен строй и дава свой отпечатък и на политика, и на партии, и на печат. Аз питая в себе си вяра, че ще дойде един ден, когато ти, след като прочетеш тази книжка, ще се позамислиш, ще въздъхнеш и ще речеш: "Европейци сме ний, ама все не сме дотам!..." Прощавай, не е за чудо да се срещнем! Алеко Константинов
Aleko Ivanitsov Konstantinov, also known as Shtastlivetsa ("The Lucky Guy") is best known for his feuilletons and as the creator of the character Bay Ganyo, one of the most popular characters in Bulgarian fiction.
Konstantinov, a cosmopolitan traveler, was the first Bulgarian to write about his visits to Western Europe and America. His visits to the World Exhibitions in Paris, Prague and Chicago provided Bulgarian readers, who had recently gained independence from nearly 500 years of Turkish Ottoman oppression, with a portrait of the developed world.
Hе was assassinated in 1897 near Radilovo while traveling to Peshtera, most likely by mistake with the target being his friend (a local politician), with whom he had just changed places.
Поредната книга (след романа Под игото и повестта Немили-недраги), включена в задължителния летен списък и препрочетена съвместно със сина ми. Затвърдила мнението ми, че с безвременната смърт на Алеко Константинов българската литература е загубила много... Автор с уникално чувство за хумор и тънък усет към особеностите на българската народопсихология.
Недей презира този простичък, лукавичък, скъпичък нещастник, той е рожба на грубата среда, той е жертва на груби възпитатели; злото не се таи в него самия, а във влиянието на околната среда. Бай Ганьо е деятелен, разсъдлив, възприемчив - главно възприемчив! Постави го под влиянието на добър ръководител, и ти ще видиш какви подвиги е той в състояние да направи. Бай Ганьо е проявявал досега само животната си енергия, но в него се таи голям запас от потенциална духовна сила, която очаква само морален импулс, за да се превърне в жива сила...
Сбогом, снизходителний читателю! Па прощавай, ако нещо не ти е харесало. Аз нямах намерение да пиша, ама дяволски хора — намериха ми слабото място, погъделичкаха ме — няма какво да се прави! И виж сега, то като не ми е занаят, и стилът ми излезе бамбашка, и аз го виждам, че все не е тъй, както пишат нашите писатели — дълбоко, дълбоко… Ама то не е от зла воля — от не-опитност! Па и не е всекиму подаденѐ да пише надълбоко. Хайде, рекох, пък и аз да напиша една книжка така, по-плитко, та да видим какво ще излезе… Па има си хас да ви хареса!
Току-що завърших "До Чикаго и назад" и се уверявам за пореден път колко ни е калпава образователната система. Помня, че когато учихме това произведение в седми клас, ми беше неописуемо скучно и така и не го дочетох докрай. Напълно нормално. Пътеписът не е творба за седмокласник, иска се някаква зрялост, за да го разбереш и да ти достави удоволствие (не че сега съм много зряла, ама на фона на това, което беше тогава...). Трябва да можеш да уловиш стила на Алеко, защото то това му е хубавото на този жанр - ако ще и в Нарния да ходиш, ако не можеш да го опишеш като хората, ще отегчиш читателя до смърт. И така, вместо това да се учи в единадесети клас (ако е толкова наложително изобщо да присъства в учебния материал) заедно с другите Алекови творби, за да може една по-голяма част от учениците да го оценят подобаващо, имаме цели поколения българи, които живеят с мисълта, че да четеш "До Чикаго и назад" е умопомрачаващо скучно изживяване. После защо младите българи не четат...