На тротоара пред жилищните блокове на тиха софийска улица играят деца. От един прозорец пада секретен ключ. Децата го предават на живеещия там Тороманов, който идва да го търси. Оказва се, че малкият Пешо е дал без да иска своя ключ. Иска да го смени и тогава разбира, че ключът не е от апартамента на техния съсед. Децата решават да открият истината и започват разследване.
Pavel Vezhinov (Bulgarian: Павел Вежинов) (November 9, 1914 – December 2, 1983), born Nikola Delchev Gugov (Bulgarian: Никола Делчев Гугов), was a Bulgarian novelist and scriptwriter, with an interest for social and ethical issues and one of the first Bulgarian authors to use elements of fantasy in his fiction. Vezhinov is best known for his novels The Barrier (Бариерата) (1976) and In the night riding the white horses (Нощем с белите коне)(1975), both later adapted for screen, as well as the screenplay for the Bulgarian film classic Three Reservists (Тримата от запаса)(1971).
На 11 случайно попаднах на това малко съкровище сред книгите в хола на баба и дядо и от първата до последната страница не можах да я пусна. Какво прекрасно нещо е детството. Ако не сте я чели - поправете грешката възможно най-скоро. Тази книга е като старите захарни петлета за детето във всеки от нас, просто е добра за душата.
„Хубави са вечерните часове, когато слънцето отдавна е залязло, но все още не е паднал нощният мрак. За игри е вече късно, но затова пък сега се водят най-приятните, най-интересни и задушевни разговори, в които дори няма да усетиш как бързо ще отлети времето.“
Превърналите се в класика романи на Павел Вежинов „Следите остават” и „Произшествие на Тихата улица” се завърнаха едновременно. Като прегърнати през рамо верни приятели, историите идват заедно в една обща корица с илюстрация на Дамян Дамянов и логото на изд. „Сиела”. „Следите остават” и „Произшествие на Тихата улица” са не просто прекрасно приключение с криминален елемент, български отговор на Кале Бломквист и Емил Тишбайн. Те са доказателство, че човечността е една и съща, дори когато е принудена да се съобразява с обстоятелствата, а талантът, дори когато е притиснат от режим и власт, ще расте винаги, като зеленина между плочките. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...
Следите остават е не просто криминална история — това е роман за честта, приятелството и силата на човешкия дух. Павел Вежинов съчетава напрежение и психологизъм по начин, който те държи в напрежение до самия край. Героите са живи, а атмосферата — наситена с реализъм и морални дилеми. Чете се леко, но остава дълбока следа. 5/5 – българска класика, която не остарява.
My first book I finished in Bulgarian! I appreciate the child-like wonder that it inspired. Captivating read but even with my limited understanding of my families own personal experiences at the time this book was written I felt heavy propaganda. No hate though I can fully understand why. Glad I read it :)
Историята ми се стори сладка и чаровна, но това беше само до момента, в който не се започна с комунистическата пропаганда. В името на носталгията по детството й давам две звезди, но реално бих дала минус 5. Жалко, страшно и срамно е да се види как детска/младежка литература може да бъде толкова очевидно използвана за промиване на мозъци.
Любима книга от детството, която ме превърна в страстен читател и любител на книги. Бих я препоръчала на всеки възрастен обичащ добрата история за сътрудничество, тези обичащи детективските история и разбира се тези, за които нуждата за справедливост е достатъчен подвиг за смелост- това е книга, която би вдъхновила и деца възрастни с една и съща сила.
Тази книга ме върна в детството с игрите в кварталните градинки с хлапетата от съседните блокове! Историята е забавна и интересна. А стилът на писане дори ми се стори леко поетичен. Не можех да спра да чета, докато не я свърших.
Тръгна много добре и докато историята беше около децата, даже беше много интересна. После обаче някак изгуби очарованието си с тези диверсанти и изобщо не очаквах чак толкова комунизъм.
Павел Вежинов е обичан от мен български автор. Той и неговото творчество бе проект на изследване и анализиране в дипломната ми работа за защита на бакалавърската ми програма в университета. Обожавам онова чудато чувство, което носи всяка една негова творба. "Следите остават" е поредното доказателство за неповторимия талант на автора.
История – 8/10 Идея – 2/10 Изпълнение – 7/10 Интрига/Темпо – 7/10 Герои – 8/10 Стил на писане (За жанра) – 7/10 Eлементи на изненада – 6/10 Емоционален заряд – 6/10 Теми за размисъл – 5/10 Степен на оригиналност (за жанра) – 7/10
Интересна книжка, но малко в повече ми дойде пропагандата. Но може би за времето си е нормално, няма как в този отрязък от време да не се набляга на врага, диверсантите и непобедимата власт
Помня как майка ми с триста зора ме накара да я прочета книгата...Мога да кажа, че веднага щом я почнах ме грабна. И до днес помня колко ме беше погълнала и колко интересно ми беше. Наистина я препоръчвам горещо.