Сигурд е най-малкият син на викингския вожд Хокон, който с корабите си извършва набези в Европа и оттам докарва роби и скъпоценности. Отгледан от робинята Еда, Сигурд е различен от братята си.
Баща му иска да го превърне в страховит воин, който да мачка другите. Но Сигурд съчувства на робите и се сприятелява с Тир и Рейм, брат и сестра, които са отвлечени от Ирландия. Страхува се, но по някакъв начин се чувства близък с Гарванката, отхвърлено от другите момиче с магически способности, което има като неговите очи. Оказва се, че около Сигурд има твърде много тайни, в мрака дебнат опасни врагове, а цената на викингските набези все някога трябва да бъде платена. Тогава той трябва да възмъжее и да победи легендарния дракон, който пази съкровището...
Книгата е чудесно ориентирана към младежката аудитория, но и на мен ми хареса. Все пак няма как да очаквам кой знае каква дълбочина от книга 190 стр. и все пак с тази корица очаквах буквално да чета за момче убиец на дракони, а то се оказа нещо съвсем друго. Историята на момчето, което носи името на Убиеца на дракони - Сигурд, израснало в знатен род викинги, беше изпълнена както с всекидневни описания на битието им, така и с доста приключения. Бих прочела още от поредицата. Виждам, че има книги посветени на Торд и Гарванката. Историята на Гарванката определено ме заинтригува. Торд е единственият мъжки наследник на Отар Илюге, който е кръвен враг на ярла (бащата на Сигурд) и убиец на първородния му син, така че от Сигурд се очаква да се изправи срещу него и да отмъсти.
История от битието на викингите, ориентирана към по-младежка аудитория. Авторката е завършила Университета за изкуства и занаяти в Осло; по-късно учи етнология, северна археология и фолклор, т.е. по отношение на фактологията нещата са наред, но стилът на повествование с изчистени, кратки изречения нещо не успя да ме спечели.
Има прекрасни детски книги, които препращат в далечното минало, за да срещнат хлапаците с герои с различен от този в модерните времена живот, изпълнен с предизвикателства и битки. Разбира се, една от основните теми е за добре въоръжени пиратски кораби с екипажи от буйни и преживяли всичко моряци, които се наливат с ром и безчинстват сред океана и пристанищата на чуждите страни. Естествено, такива приключения са достатъчно екзотични и внасят доста адреналин и любопитство в жадните за фантазии млади читатели, като попълват доста празнини в знанията за историята през вековете. Може би в това отношение викингите са особено атрактивни. Представете си напаст от страшни воини, които грабят всичко, което блести и се връщат победоносно в родината си, посрещнати от своя народ с възгласи и благодарност към боговете. „Сигурд, Убиеца на дракона“ („Книги за всички“, 2023, с превод на Галина Узунова) е чудесна история за онези страховити времена на постоянни войни и строги владетели, чиято единствена цел била да грабят, завладяват и живеят на гърба на чуждото нещастие и труда на робите си. Всъщност в тази книга няма само битки, а и воля за промяна в лицето на едно момче. (Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
Замечательная, трогательная повесть, которая понравится как детям, так и взрослым. Надеюсь, остальные книги из серии тоже переведут, потому что очень не хочется расставаться с этим миром — по-викингски суровым, но все-таки полным надежды.
One of my childhood faves, it had action, suspense, and the author was not afraid of sharing some of the raw brutality that was part of that time and age. Truly a great series!